"Тези стръмни наклони, тези виражи, това пропадане на пътя": експерт за катастрофата на "Струма"

Инж. Йонко Иванов е председател на Съюза на преподавателите по авто-мото подготовка и специалист с 40-годишен опит в пътно-транспортната област. Ето какво каза той в интервю за Дойче Веле.

ДВ: Инж. Иванов, какво е Вашето първо впечатление след трагичната катастрофа на автомагистрала „Струма" миналата нощ?

Иванов: За съжаление нямах визуален контакт със случващото се през малките часове на денонощието. Първоначално можех само да гадая от това, което идваше като новини рано сутринта. Картината доби малко по-ясен вид към 6:30-7:00 часа, когато вече видях как е настъпило самото пътно-транспортно произшествие. Предпоставка за такива тежки пътно-транспортни произшествия винаги е някакъв пробив в системата „път-автомобил-водач". Когато тази верига се прекъсне някъде, тогава се случват такива необратими неща - понякога с голям брой загинали, както в случая.

ДВ: В кое звено се е прекъснала тази верига миналата нощ?

Иванов: Това ще докаже следствието. Но причините вероятно са и в трите звена. Първо, този път е проектиран 2002-2004 година по едни стари правила, които се смениха преди две години. А именно: тези стръмни наклони, тези виражи, прекаленото пропадане на пътя на места, след това именно стръмното изкачване - всичко това не е съвместимо с изискванията за скоростен път или за магистрален път. Просто не бива да има такава отбивка, при която да се влива друг път, защото той би могъл да заблуди водача на този автобус. Този водач може да се обърка кой е главният път или кое е платното, по което трябва да се движи.

Второ: скоростта. За около четири часа са изминати 350 километра при влизането в България. А това говори, че скоростта може би е била малко по-висока, защото е имало и една почивка от около половин час. А да се изминат 350 километра за три часа, при положение че не навсякъде е възможно да се движиш със 100 км/ч - това означава, че, както се прави много често, се махат така наречените технически ограничители на скоростта, за да може автобусът или товарният автомобил да развива скорост по-висока от 90 или 100 километра в час.

Нека да бъдем наясно, че това не е магистрален път. Това е скоростен път, където има ограничение на скоростта от 120 км/ч. Така, както е проектиран този път навремето, мантинелите са с недостатъчна носимоустойчивост и с недостатъчна височина. Което катерогично говори за едно: при подвеждане в кривата, в завоя, с десен завой, мантинелата е смачкана и след това вече, когато се отива почти в насрещното платно за движение, пак ако е била по новите стандарти, двойна, с височина около метър, тогава автобусът би могъл само да се хлъзне, а не да се забие мантинелата като копие в него. Имайте предвид освен това, че при този дъжд и при инертния материал, разнесен по платното за движение (прахоляк, малко пясък), става една много хлъзгава настилка, която създава условия за пързаляне на автобуса. Но за случилото се нощес може да има и друго обяснение: да се е появил здравословен проблем при водача на автобуса - сърдечен удар или нещо друго.

ДВ: Инж. Иванов, Вие сте човек с 40-годишен опит в тази област: това ли е единственото място по българските пътища, където дебнат такива опасности? Каква е в момента общата картина на пътната мрежа, на инфраструктурата?

Иванов: Не, пътищата в България са много лоши. По скалата на европейските одитори ние сме на последно място по сигурност на пътищата. И тези две магистрали, които се строят години наред, плюс още две в момента: те се рехабилитират на много дълъг период от време. И докато се направи една отсечка, вече идва ред цялата магистрала да се рехабилитира отново.