Дария-Лора Дачева пред ФАКТИ: Няма да видим завършен 4-годишен управленски мандат

За първи път от много време насам в българската политическа обстановка се наблюдава спокойствие. Не прекомерно, не такова, което трябва твърде много да ни успокоява и обнадеждава, но го има.

Може би причината за това е, че през последните седмици се водеха разговори за конкретни политики, а не бяхме свидетели на поредните компроматни войни.

За да получим отговор на някои от важните въпроси, касаещи актуалната българска политическа обстановка, от ФАКТИ разговаряхме с политолога Дария-Лора Дачева, която е председател на Студентския клуб на политолога.

- Г-це Дачева, по-глобално погледнато на българската политика днес, може ли да се твърди, че тя е белязана от започването на нова ера в нея, съдейки по състава на Народното събрание, самия председател на 47-мото Народно събрание Никола Минчев и чаканата всеки момент да се сформира коалиция за управление на страната?

- Не смятам, че можем да говорим за абсолютен прецедент в българската политика. Подобна динамика се среща и през 39-тото Народно събрание, и през 40-то Народно събрание, съответно с появата на Национално движение “Симеон Втори”, което има много аналогичен образ и реторика с групата на "Продължаваме промяната". Отново виждаме голяма формация с много нови лица, която затвърждава тенденцията за ерозия на бившата управляваща партия. От години насам наблюдаваме сравнително нисък процент обновление на политическия елит, който през последната година почти достига своите характерни стойности. Резултатите, които бяха постигнати на изборите през ноември, са в резултат на политическата криза, която се основана както на остро противоборство, така и на изхабяване на важната за българския случай харизма.

- От друга страна, дискредитира ли се афишираната промяна с допускането на преговорите и не възразяване срещу лица от БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България", които меко казано са несъвместими с цялостната обща концепция и разбиране за промяна?

- Говорейки за промяна, трябва ясно да отчетем общественото мнение - тя трябва да е олицетворение на смяната на управлението на Бойко Борисов и личностите в него, а не появата на нови лица. Доколко това отговаря на концепцията за промяна, когато тя се прави с лица, които са активни участници на политическата и обществената сцена от години, оставям на Вас да прецените.

Това, което е изключително важно тук, е фактът, че обществото по презумпция се храни от силното междупартийно и личностно противопоставяне, но това има своите лимити. В момента се наблюдава абсолютно изтощение на българския гласоподавател, който иска да се върне в своята рутина и да остави представителната демокрация да изпълнява своите функции, а не да му се налага да мисли ежедневно за скандалите, компроматите и действията на различни политически субекти. Именно затова "Продължаваме промяната" намери своята ниша, която се характеризира с готовност за балансирани отношения и диалог.

- На какво отдавате диалогичността и консенсусността у преговарящите четири страни - принуда заради тежката ситуация, в която е България, осъзнаване на грешки от 45-тия и 46-тия Парламент или пък причината е съвсем друга?

- Може би и двете причини, които Вие споменахте, са верни. Със сигурност политическият елит усеща напрежението, което създават продължителните и неконструктивни спорове, които той е свикнал да води. Това, както вече се вижда, не спомага справянето с политическата криза, а даже я задълбочава, като от нея произтичат проблеми със справянето на още няколко кризи, които обаче силно засягат всеки един гражданин. Ако политиците не поставят своя фокус именно върху тези проблеми, най-вероятно изходът ще бъде трагичен както за тях и техните формации, така и за българските граждани. Осъзнаването на предишни грешки също е с цел запазване на постигнатите политически позиции и резултати. Едно закъснение в приемането на общественото мнение и разбирането на функциите на суверена по логиката на политическото представителство и дефиницията на Томас Хобс, би следвало да доведе до ерозия на легитимността, по ниско доверие и по-слаби резултати. Такъв е примерът с резултата на "Има такъв народ" на последните избори.

- Вие очаквате ли в крайна сметка коалиционното управление на България да бъде факт до дни?

- Смятам, че политическите формации ще се обединят около някаква обща цел и ролята на “лепило” ще изиграе "Продължаваме промяната", чиято претенция е да са най-склонни на разговори и компромиси. Със сигурност коалиционният договор е много важен и не трябва да бъде пренебрегван в процеса на работа, тъй като той ще очертае рамката, в която ще работи следващото правителство, и ще постави линиите, по които не могат да се правят компромиси.

- Ако все пак влезем в хипотеза, че в последния момент нещо провали очертаващата се коалиционно управление между ПП, БСП, ИТН и ДБ, кой според Вас ще е субектът, който ще има полза от такъв развой?

- Не мисля, че който и да било от политическите субекти ще има полза от един евентуален провал на коалиционното правителство. Нито формациите, участващи в него, нито опозиционните групи, нито президентът биха могли да натрупат повече, отколкото биха изгубили. Говорейки за опозицията и в частност за ГЕРБ смятам, че през този евентуален мандат те биха могли да реформират своите стратегии и образ, които са създали през последните години. В този случай те могат да изградят образ на рационалната опозиция, която конструктивно спомага управлението. Ако това се случи, те ще натрупат много повече активи, защото в крайна сметка остават най-голямата формация вдясно, която ясно се е позиционирала на политическия спектър и има немалка електорална подкрепа. Когато анализираме "Възраждане" също не бихме могли да говорим за извличане на плюсове от един евентуален разпад на коалиционното управление, защото много лесно биха могли да изгубят своите позиции, получени едва преминавайки 4-процентовата бариера. Относно ДПС - и те както ГЕРБ, засега остават в политическа изолация, която трудно би могла да се превъзмогне в сегашната ситуация.

За евентуални активи на президента също не можем да говорим, тъй като той все още е политическата фигура с най-високо доверие от обществото, а и към този момент той е “взел” всичко, което може. Още повече, че към този момент не можем да говорим за евентуално наместване заради някакви евентуални президентски избори, тъй като той ще постъпи в длъжност през януари в своя последен мандат.

- В другата хипотеза - работещо редовно правителство в коалиционен формат до дни, на къде води политологичният Ви усет - кратък живот заради гръмък провал или неразбирателство между сдружилите се формации, или правителство, което ще работи неподозирано дълго?

- Въпреки, че в последно време прогнозите не се реализират, аз смятам, че няма да видим завършен 4-годишен управленски мандат по няколко причини. Те главно са свързани с факта, че в кабинета ще има няколко формации, различни по своята същност и идеология или липсата на такава. Разбира се, идеологията не е единственият фактор за едно ефективно правителство, но със сигурност е важен инструмент за постигане на цели и носи сигурност на обществото, тъй като изработваните политики биха били предвидими.

От друга страна, виждаме фокусиране върху смяната на политиците с експерти. Това по своето същество не е нещо задължително лошо, особено когато се говори за важни ресорни решения. Когато обаче има наличие на дълбока политическа криза, трябва да има такива личности, които да имат компетенциите да управляват, насочват и успокояват обществото. Технократските правителства са чудесни, когато се случват в спокоен политически период.

Също така, тази диалогичност и склонност към компромиси, за която говорят от "Продължаваме промяната", би могла да доведе до възползване от страна на другите политически формации, които са част от евентуалното коалиционно правителство. Разбира се, не смятам, че ще се стигне до разпадане на мандатоносителя, но ако горната хипотеза се потвърди, това означава крах на коалиционните споразумения и нисък резултат на последващи избори.

- Встрани от обсъжданото, казусите с в-к "Труд" и ГЕРБ - тоест отстраняването им от сградата на НДК, имат ли потенциала да изострят политическото напрежение до особено големи размери?

- Не смятам, че има място за разрастване на вече изострения и напрегнат политически дебат, особено когато става въпрос за партията, попаднала в най-голяма изолация. Даже обратното - колкото и репресии да виждаме в следващите месеци по адрес на ПП ГЕРБ и медии, свързани с нея, смятам, че общественият отзвук ще отшуми и политическият елит ще разбере, че неговата функция е да е работещ, а не да се занимава с реваншизъм.