Д-р Георги Георгиев за ФАКТИ: Без историята им, вписването на българите в Конституцията на Северна Македония е безсмислено

“Когато говорим за затопляне на отношенията, сме длъжни да отбележим, че това затопляне все още не се е състояло. Това са наши очаквания и, опасявам се, те са твърде оптимистични. Същото беше и с Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония от 2017 година. Тогава имаше изказвания, че едва ли не сме решили Македонския въпрос. Нашият ентусиазъм обаче беше твърде пресилен и неоправдан”.

Това каза в интервю за ФАКТИ историкът д-р Георги Георгиев, члeн нa нaучния cъвeт нa Мaкeдoнcкия нaучeн инcтитут и глaвeн acиcтeнт в Инcтитутa зa иcтoричecки изcлeдвaния към Бългaрcкaтa aкaдeмия нa нaукитe. Повод за думите му - евентуалното затопляне на отношенията между България и Северна Македония, заявено от министър-председателя Кирил Петков.

“Икономическата сфера е съчетана неизбежно с геополитиката”, посочи още историкът.

“Основният, най-острият, фундаменталният проблем е проблемът за историята. Колкото и да се опитват да го минимизират, той остава и едва ли би могъл да бъде прескочен така лесно”, посочи още той.

“Вписването на българите в Конституцията на Северна Македония без историята е до голяма безсмислено, ако не и вредно”, смята д-р Георгиев.

Целия разговор четете в следващите редове:

- Д-р Георгиев, говори се за затопляне на отношенията между България и Северна Македония по линия икономика. До какво са довеждали подобни затопляния в миналото?

- Когато говорим за затопляне на отношенията, сме длъжни да отбележим, че това затопляне все още не се е състояло. Това са наши очаквания и, опасявам се, те са твърде оптимистични. Същото беше и с Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония от 2017 година. Тогава имаше изказвания, че едва ли не сме решили Македонския въпрос. Нашият ентусиазъм обаче беше твърде пресилен и неоправдан.

Затоплянето на отношенията е евентуално и за в бъдеще. Самото понятие “затопляне на отношенията” е твърде широко, твърде многопластово понятие, за да касае само икономическата сфера. Едно е производители и търговци от Северна Македония да пристигат на нашите пазари и обратното - наши на техните пазари, от съвсем друга категория и качество са мащабни геополитически проекти, не само стопански, като транспортния коридор №8.

Чухме заявка за затопляне, по-скоро за динамизиране, за раздвижване в тази сфера. Няма нищо лошо в това, напротив - полезно е. То обаче първо, не се е състояло, второ - едва ли изчерпва решаването на - вече не проблема, а проблемите в отношенията ни с Република Северна Македония.

- Кои са тези проблеми?

- Икономическата сфера е съчетана неизбежно с геополитиката. Коридор №8 е един от проблемите и докъде е стигнало неговото изграждане. Ние твърдим, че от северномакедонска страна не се прави нищо, те твърдят, че от наша страна не се прави нищо, а пътят при Деве баир, където е контролно-пропускателният пункт, е в окаяно състояние. Той не може да се нарече дори междуселски път. Това се случва в 21. век, а този път е основна артерия между две балкански столици, държа да подчертая - две от най-близките по разстояние балкански столици. Това е съвременен абсурд.

Основният, най-острият, фундаменталният проблем е проблемът за историята. Колкото и да се опитват приятели и неприятели, партньори и непартньори, наши политици и чужди политици да минимизират, да изтикат настрана този проблем, той остава, той е много важен и едва ли би могъл да бъде прескочен така лесно. Това е същностен проблем, който е в ядрото на нашите отношения не само с Република Северна Македония, но и със Западните Балкани и с Балканите като цяло.

- Споменавайки Договора за добросъседство, който на практика не се изпълнява, според Вас заявките за затопляне на отношенията ще се осъществят ли?

- Очевидно трендът е такъв, че натискът отвсякъде е за компромиси. Очевидно, че някакъв компромис ще бъде постигнат - не се ангажирам дали в скоро време или в по-далечно. Големият въпрос е какъв компромис ще бъде постигнат.

Поставен на международната сцена е пакетът, който предложи президентът Радев - “5+1”. Акцентите се преподредиха и на преден план излезе вписването на българите в Конституцията на Република Северна Македония. Вписването на българите в Конституцията без историята им е до голяма безсмислено, ако не и вредно.

Не е чак такъв проблем да впишат българите в Конституцията. Знаем как се провеждат контролираните преброявания на населението в Северна Македония. Вписването на българите в Конституцията с една контролирана бройка от 3-4 хиляди души, едва ли ще ги докарат повече, не е такъв проблем. Това ще ни нареди по численост след различни други малки групи.

Без историята, това вписване е безсмислено. С вписването би трябвало да се покаже, че българите не са някаква екзотична общност, която живее там по най-различни причини, а че македонските българи и македонският народ са части от едно цяло. Историческите процеси са довели до това, че след 1944 година македонци са станали тези, които преди това са били българи, а македонските българи са тези, които са продължили да бъдат българи до ден днешен. Решението може да бъде само на фундамента на формулировката “обща история”.

- Формиране на нови работни групи би ли могло да помогне?

- Прекрасно е да формират нови групи, никой трезво мислещ човек не би бил против сформирането им. Целта на тези групи е да динамизират, да интензифицират, да съживят положителната посока в нашите отношения - и в стопанство, и в култура.

Възловият проблем обаче остава общата история. Какъвто и да е Договорът за добросъседство, който търпи много критики - с право или без, все пак в него е залегнало понятието “обща история”. Историята нито е споделена, нито е преплетена, а е обща. Формулата, която предлага подобна трактовка, е взаимният компромис, който би могъл да се постигне. Това значи българската страна да приеме реалността на настоящето - тоест, че по някакъв начин, според нас насилствен и инженерингов, се е създала македонската политическа нация. От друга страна, те трябва да признаят миналото - че тази македонска политическа нация е създадена върху българския етнос там.

Този етно-инженеринг, осъществен преди вече почти 80 години - от 1944 година насам, практически се е състоял върху гърба на българската общност там. Не върху албанци, не върху турци, не върху власи, не върху роми и т.н., а само върху българите.

Това е формулата - признават българският бекграунд на македонската нация. Днес всички претендират, че историята не би трябвало да играе такова значение. Да, добре, историята обаче трябва да се каже, за да започнем на чисто. Има македонска политическа нация, чиито елити държат да наричат езика си македонски - нека го наричат. Историята обаче е такава - македонският народ в преобладаващата си част преди Втората световна война е бил с българското означение.