Марио Гаврилов за ФАКТИ: Имаме тотален разпад на партийния модел. Това е голям проблем за България

В последните години в България дясното и лявото като идеологии рядко са обект на обсъждане, рядко има дебат за това кое по-доброто направление - най-вече за икономическата политика, и всичко това, защото бяхме и продължаваме да сме заети да се борим не със слаби политици, а с откровени престъпници, клиентелисти и всякакви други зловредни слуги по веригата.

Вероятно именно и заради тази борба, която доведе до някои немислими за случване преди време компромиси, емблемата на дясната идеология в България - Демократи за силна България (ДСБ), е в тежка криза. Тази събота, 12 февруари, партията ще проведе вътрешнопартиен избор за председател, като кандидатурите са две - настоящият председател Атанас Атанасов, който води партията през последните 4 години, и Цецка Бачкова, която е силно одобрявана не само от активистите на ДСБ, но и от доста десни хора в България, които нямат партийна принадлежност.

За да поговорим за този предстоящ избор, но и като цяло за дясното по света и у нас, от ФАКТИ се свързахме с журналиста Марио Гаврилов, който бе любезен да отговори на въпросите на медията ни.

Интервюто с него четете в редовете надолу.

- Г-н Гаврилов, благодаря Ви, че приехте поканата ми за разговор. Бих искал да го започнем малко по-отдалеч на тясно българската действителност с въпроса защо, ако споделяте тази констатация, разбира се, в глобален, световен план дясното е в упадък?

- Това е един много дълъг и много философски разговор. В човешката история има едно махало, то отива ту наляво, ту надясно и просто сега моментът му е да е леко наляво. За мен по-скоро дори започва едно размиване на идеологиите. Има една книга на Франсис Фукуяма - "Краят на историята", която е написана преди много години. Впоследствие тя беше опровергана от развитието на историята, но някои положения, които Фукуяма е заложил, май се реализират. Все пак обаче смятам, че става въпрос за цикличност. Не бива да търсим нещо кой знае колко особено.

- Към цикличността може ли да се добави и например лошо комуникиране на десните идеи от десните лидери, за разлика от левите, които и традиционно повече докосват емоциите на хората?

- По принцип левите идеи са много по-близо до човешкото сърце. В световен мащаб дясното затъна в едни неполитически, извънидеологически проблеми. Абсолютно съм съгласен, че и в комуникационен план то изпитва огромни дефицити, а в България са направо катастрофални.

- Именно дясното в българския контекст е основната причина да осъществим това интервю. Споменахте цикличността в глобален план. Тя ли е причината и в България дясното да е в лошо състояние или си имаме чисто български причини за това?

- И двете. Ние сме част от този свят и онова, което се случва навън - например тоталният идеен разпад на Европейската народна партия, няма как да не окаже въздействие и върху България. Естествено е. Отделно от това, ние имаме своите исторически особености, своите манталитетни особености, които също допринасят за това.

- По мое мнение в България има само една автентична дясна партия и това е Демократи за силна България (ДСБ). Как в цялост оценявате мандата на Атанас Атанасов като председател на партията с оглед предстоящия тази събота вътрешнопартиен избор на председател, на който и самата партия ще трябва да го оцени?

- Аз ще си позволя леко хем да Ви иронизирам, хем да не се съглася с Вас. ДСБ я има, но в момента ние говорим за един мъртвец. В резултат на крайно неподходящото управление на Атанасов, ДСБ приключи, защото тя се изпразни от идеологическо, от каузално съдържание и аз лично не виждам каква е каузата на ДСБ в момента, каква е идеологическата ѝ основа, какви са обществените проблеми, които партията е дефинирала и/или разрешила.

Направете едно сравнение с другия участник в коалицията "Демократична България" - "Да, България", която по-скоро има поведение и физиономия на неправителствена организация. Тя развива едни нишови теми много добре. Има темата правосъдие, която е изключително важна, а сега в правителството и темата за електронното управление. Те се справят изключително добре с тези две теми. Аз не виждам с какво се справя ДСБ, освен с изключителната гордост, че е спечелила няколко областни управители и заместник-областни управители, за да трудоустрои няколко свои членове. Цялостно не виждам как ДСБ участва в политиката в България в момента. За това за мен тази партия е приключила.

Между другото, такъв процес тече и в много източноевропейски държави (страни от Източния блок). Имаше момент, в който "Солидарност" в Полша играеше огромна роля, но изпълни своята мисия в историята и изчезна безславно.

- Определени персони изтъкват като позитиви на председателстването на Атанасов не влизането в колаборация с ГЕРБ и липсата на конфликти в партията и коалицията, но посредством снишаване на ДСБ.

- Не съм съгласен и с двете тези. На първо място, според мен пред ДСБ никога не е съществувала опция за колаборация с ГЕРБ. Каквато и да е. Няма нормален български десен политик, който да се хлъзне по тази плоскост.

По отношение на другата теза - за липсата на конфликти в партията, за мен всяко добро нещо на този свят - и в политиката, и в технологиите, и във всяка друга област, се ражда на основата на конкуренцията. Как може да имаш конкуренция, без да имаш диалог вътре в партията? Атанасов грубо погазваше години наред Устава на собствената си партия, като взимаше абсолютно еднолични решения. Едно от най-злощастните му решения беше на последните избори, когато извади Цецка Бачкова от листите за парламентарните избори. Аз съм говорил с хора от местната организация, които тогава реагираха срещу това му решение и мога да кажа, че тяхната крайна реакция беше абсолютно основателна (б.р. структурата на ДСБ в 24 МИР в София поиска оставката на Атанас Атанасов в качеството му на председател на Демократи за силна България). В една тежка епидемиологична обстановка, съгласно Устава те се събират, избират своя кандидат (б.р. в случая Цецка Бачкова), който да ги представлява в листите за парламентарните избори и след това централното ръководство без думичка обяснение им казва: Не ме интересува, аз съм решил еди-какво си. Самият Атанасов заяви, че ще поеме отговорност за резултатите от изборите. Как пое отговорност?! Като пусна едно лъжливо съобщение от пресцентъра си, че бил подал оставка, което е категорична лъжа, и това беше публикувано в общественото пространство. Той никога не е подавал оставка.

Само припомням. Когато през 2013 година Иван Костов подаде оставка като председател на ДСБ, той не се кандидатира за нов мандат. 2017 година Радан Кънев подаде оставка от същата длъжност и също не се кандидатира за нов мандат. Как Атанасов пое отговорност за това, което направи, а именно, че разруши ДСБ в неговото сърце, в неговата твърдина - центъра на София?

- Казахте, че ДСБ е приключила, дори, че е мъртвец. Може ли кандидатът за председател на партията - Цецка Бачкова, ако спечели вътрешния избор срещу Атанас Атанасов, да съживи партията?

- Ако Цецка Бачкова бъде избрана за лидер на партията, има някакви надежди. Погледнете генезиса на двамата. Атанасов е от старата генерация, има исторически заслуги, което е чудесно. Той обаче е започнал своята кариера като прокурор в репресивната машина на комунистическия режим. Почти целият му живот, откакто сме наясно с него, се развива около държавни структури. Цецка Бачкова е учила в Германия и през цялото време се изхранва от работа в западноевропейски фирми. Положително е, когато дойде един човек с различно мислене, с различен стил, човек, който е готов да отвори прозорците и да пусне свеж въздух вътре.

Най-катастрофалното за мен е, че и "Да, България" И ДСБ прогониха младите си хора. Младежките организации и на двете партии преживяха страшна катастрофа. Няма диалог, нищо не се обсъжда. Взимат се някакви еднолични решения, в резултат на което голяма част от членовете са тотално разочаровани. Тези две партии, ако искат да имат бъдеще, трябва да се отварят.

- Като слабост на Атанасов в десните среди е изтъквано, че той не се интересува от теми, които са извън неговата компетенция. А той има експертиза и отношение в областта служби за сигурност и в по-добрия случай евентуално и право. Може би това е един отговорите на въпроса защо ДСБ е в това състояние?

- Да, подобно късогледо поведение от един партиен лидер обяснява защо ДСБ е в такова състояние. Един партиен лидер трябва да задава тона. Естествено, че всеки от нас е експерт в определена област, но в този случай партийният лидер привлича експерти в други области, от които той не разбира, за да му дават те поглед. Проблемът при Атанасов обаче е, че той се страхува от вътрешна конкуренция. А конкуренцията е най-здравословното нещо за една партия. Обърнете внимание, че през последните 4 години няма нито един от политик от ДСБ, като изключим Бачкова, който да е станал разпознаваем в обществото. 4 години в тази партия си отидоха просто така. А тази партия навремето беше знамето на успелите хора, на компетентните хора, на експертите, както приляга на десните партии. Сега е някаква мъгла. Четох някакво интервю на Атанасов, в което той казва, че сега тепърва, в евентуалния му следващ мандат, се сеща, че трябва да направи някакви неща.

- Неговото прозрение е като това в Българския футболен съюз. След 14 години се сетиха, че трябва да правят промени.

- Абсолютно. Изведнъж получава просветление свише. А младежите, които прогониха от "Кърниградска"? Говорим за партия, в която най-големите заети властови позиции в държавата са заместник-председател на Народното събрание и председател на парламентарна комисия. И двете позиции се заемат от председателя на партията Атанас Атанасов. Тоест целите властови облаги, които получи партията, са концентрирани в него и оттам нататък мъртва тишина. Това ми напомня за Тодор Живков, когато той беше генерален секретар на партията и председател на Държавния съвет.

След това, самото подчинено положение в "Демократична България" е показателно. Мога да дам за пример един детайл, който говори много. В качеството си на журналист съм потребител на пресцентъра на "Демократична България" и трябва да ви кажа, че в официалния им комуникационен канал, мейлите, които получавам, 95% от съдържанието, че и нагоре, излиза от "Да, България". Това означава, че или този комуникационен център не работи по добри правила, или действително "Да, България" са единствените, които произвеждат нещо в тази коалиция.

- Извън ДСБ, аз в началото умишлено не споменах СДС. Там имаше опит за промяна - възразяване срещу лидерството на Румен Христов, но в крайна сметка засега безуспешен. Смятате ли, че е възможно тази партия някога отново да заприлича на партията от 90-те години?

- Абсурдно е. СДС в първите години на 90-те също беше тип неправителствена организация, едно широко гражданско обединение. Освен това, сега когато е партия, тя е натоварена с такава непреодолима стигма след съвместното управление с ГЕРБ, че там нещата са приключили. Естествено, в една организация по-младите хора могат да се опитват да направят нещо, но така или иначе няма сила, която да може да преодолее това черно петно, което те хвърлиха върху себе си.

- Дори да изключим цялостната несъстоятелност в момента в ДСБ, тази обремененост, за която говорим при СДС, придружена и с несъстоятелност, може ли да заключим, че с оглед това, че тези две партии присъстват от много време в социално-политическото пространство, натрупали са много негативи и извън посочения за СДС, е нужен нов десен проект, който да е за сметка на тези две партии?

- Не само е нужен, той ще се появи. Знаем, че в политиката, както е във физиката, никой не търпи безвъздушното пространство, тоест празните ниши. Големият проблем в България в момента е, че имаме тотален разпад на партийния модел. Вдясно е тотална катастрофа, вляво - с БСП на Корнелия Нинова, също е тотална катастрофа. Както вляво, така и вдясно е просто неизбежно да се появят нови проекти. Никак не обичам конспиративните теории и сценариите, но наистина се замислям дали някой не играе играта да покаже несъстоятелността на политическите партии в България, която е очевидна в момента, и да повдигне въпроса за друг тип държавно управление, например президентска република. Могат да се извадят много исторически аргументи в тази посока, защото България е преживяла най-големия си икономически разцвет във времето, когато са били забранени партиите преди 1944 година. Тази идея според мен може да намери много благодатна почва в България.

- Това би било фатално за демократично мислещите хора.

- И аз смятам така. Въпросът е, че партиите, с които разполагаме в момента, се самопрострелват, самоубиват се. Вижте и това, което става в БСП. То, между другото, ужасяващо напомня манталитета, поведението и начина на действие на това, което става в ДСБ. Въпреки че по принцип двете партии са диаметрално противоположни по дефиниция в политическия спектър, начинът им на действие, манталитетът на техните лидери, реакцията на голяма част от членовете дори, са абсолютно идентични и сходни. В много отношения в момента ДСБ е най-комунистическата партия в България.