“Една добра идея е приложена по лош начин”.
Това каза адв. Петър Славов в интервю за ФАКТИ. Повод за думите му бе т. нар. екостикер за премината екологична оценка на превозните средства.
По-рано днес адв. Славов се включи в обществено обсъждане на предлаганите от Министерството на вътрешните работи промени в Закона за движението по пътищата.
По въпроса, а още и за работата на българското правителство и парламент относно реформата в правосъдието, за разплащането с пътните строители, за внезапното предложение на БСП да гласуваме отново с хартиени бюлетини, разговаряхме с адв. Петър Славов, юрист и народен представител в 43-тия Парламент.
“Към момента - вече пет месеца, откакто работи това Народно събрание, това е първият сериозен законопроект, който бива финализиран в него. Това, освен че е индикация за силно изоставяне на законодателната му дейност, няма как да бъде наречено съдебна реформа. Можем да го определим като първа стъпка към връщане на нормалното правосъдие, което да даде начало на съдебната реформа”, коментира бившият законотворец по повод закриването на специализираното правосъдие.
Според него не е работа на парламента да решава как да се изпратят средствата към пътните строители. “Това не е работа на парламента. Създава се опасен прецедент и по всичко изглежда, че е опит за бягство от отговорност”, посочи адв. Славов.
“БСП изведнъж сервират идея за промени в Изборния кодекс, при положение, че преди няма шест месеца те самите гласуваха за изцяло машинното гласуване във вида, в който се проведе на последните избори. БСП обясняваха колко добри резултати е дал този подход в спирането на купения, на контролирания вот, на фалшификации, манипулации и т.н. Изведнъж стават диаметрално противоположни и внасят предложение да се върнем към хартиените бюлетини”, каза още юристът.
“Народните представители днес отказаха да отменят парламентарната 10-дневна ваканция, плюс великденските почивни дни. Какво излиза - че и утре ще има заседание на парламента, а следващото ще бъда чак май месец. В ситуация, в която на 400 километра от границата ни се води война, цените галопират, горивата въобще не коментирам, нито пък инфлацията, изведнъж две седмици ваканция. Това просто е несериозно”, смята депутатът от 43-тия Парламент.
Целия разговор четете в следващите редове:
- Адв. Славов, тази сутрин участвахте в общественото обсъждане на предложените от МВР промени в Закона за движението по пътищата - какви мнения изразихте, на какво обърнахте внимание?
- Поставих няколко важни проблема, които от години се коментират и които биха могли да бъдат реализирани в рамките на тази законодателна инициатива. Разбира се, силно се надявам това, което предлагат от МВР - акцента върху увеличение на глобите и санкциите, насочено преди всичко срещу системните нарушители или рецидивисти на пътя, което безспорно е смислено и необходимо, да не се превърне в тормоз за всички останали добросъвестни водачи, които се стараят да спазват Правилника за прилагането на Закона за движението по пътищата. В българските условия - при нашите дупки и какво ли още не по пътищата, знаем колко може да бъде трудно понякога това.
На първо място, поставих въпроса за превенцията - например за добре познатата българска практика служителите на КАТ да се крият по храстите. През 2017 година тази практика беше възстановена, защото тогавашното управление на ГЕРБ и т. нар. патриоти отмениха разпоредбата в закона, която изрично забраняваше това нещо. От 2017 до миналата година видяхме, че практиката започна да се прилага отново доста широко като “способ” да се “ловят” нарушители. Това не е смисълът на контрола по пътищата, смисълът е преди всичко да няма нарушения. По наше настояване миналата година министърът на вътрешните работи издаде изрична заповед, с която забрани тази практика. Най-добре обаче е това да се запише в закона и да няма никакво съмнение, че трябва да се спазва и че действа спрямо всички органи на реда.
По отношение на широко коментираното намаление на скоростта по автомагистралите - от 140 на 130 км/ч, обърнах внимание на вносителите, че автомагистралите всъщност далеч не са мястото с най-много пътнотранспортни произшествия и жертви. Републиканската пътна мрежа - I-ви и II-ри клас, е тази с най-големи проблеми, а автомагистралите и скоростните пътища, при които има разделителна мантинела между платната, са с доста по-висока степен на сигурност. По-скоро е редно да се мисли не просто за намаляване на скоростта и евентуално за поставяне на служители на КАТ с триноги, които да “ловят” нарушителите и да пълнят бюджета с глоби, а за подобряване на пътната настилка, за това ремонтите да бъдат направени, да се доизградят магистралите и скоростните пътища, които толкова време чакаме и, преди всичко, маркировката, знаците да са на европейско ниво, а не в трагичния вид, в който ги виждаме по пътищата.
Има и други смислени неща, които се предлагат и коментират. Например най-после КАТ да влезе в XXI век, като най-после се случи електронизация и дигитализация на процесите там, а не да трябва човек на крак да ходи в съответното поделение на КАТ, за да си получи наказателното постановление на хартия, после пак да го внася като санкция. Всичко това може да се електронизира, синият хартиен талон може да отпадне, а процесите да се случват по съвременен начин с много по-малка административна тежест за водачите.
Друго важно нещо, което се коментираше, беше да отпаднат всички възможни или поне част от стикерите и хартиените документи, които законът изисква всеки да носи със себе си, когато сяда зад волана. Като започнем от стикера за гражданска отговорност, минем през носенето на документ за технически преглед и кога е следващият и т.н., и т.н. Всичко това електронно би могло да се следи много лесно, въобще не е нужно всякакви лепенки да се лепят по стъклата. В тази връзка, предложих на вносителите да помислят за нещо важно - да бъде премахнат т. нар. екостикер. Хората плащат за него вече повече от 9 месеца и то доста по-висока цена, защото екостикерът обедини техническия преглед и нововъведената екологична група за моторно превозно средство. Оказва се, че 9 месеца плащаме за нещо, което въобще не ни е нужно. Не съм чул някоя община да е изградила система за контрол на автомобилите от различни екологични групи, с оглед на това до централната градска част да не бъдат допускани автомобили в дните с наднормено замърсяване на въздуха.
Същевременно за това се плаща - плаща се за чипа, който се намира в екостикера, включително плащат собствениците на електромобили, каравани, ремаркета, мотоциклети, при които въобще няма изгорели газове. Когато няма двигател, не се отделят изгорели газове - очевидно не би трябвало да се плаща за екостикер. Онзи ден дори видях, че се започнали да лепят екостикери и на трамваите, което е пълен абсурд. Подобно чудо се съмнявам да го има не в някоя европейска държава, а въобще - на трамваи, на електрически превозни средства да лепят екостикери за изгорели газове.
- Как си обяснявате това - плащаме за екостикери, без да има система, по която да се допускат или не автомобили в дните с по-голямо замърсяване на въздуха?
- Обяснявам си го с това, че типично по български една добра идея е приложена по лош начин. Очевидно - и с лобистки интереси, защото вместо да се лепят стикери, да се плаща на някой да ги печата и да се усложнява животът на хората, всичко това можеше много лесно да се електронизира. Виждаме, че в големите градове вече има поставени навсякъде камери за контрол на трафика. Те разчитат регистрационните номера на автомобилите. В София например контролът на нарушителите, които карат в бус лентите, е точно такъв - сложиха се камери, всичко се автоматизира, когато лек автомобил се движи в бус лентата, получава до дни честитка за глобата.
Въпрос на свързване на базата данни на общините, на КАТ и на Министерство на транспорта и съобщенията, към което е отчетът на пунктовете за годишен технически преглед, е автоматично и бързо да се реши въпросът с екостикерите. Когато е казано, че има дни с наднормено замърсяване и има забрана за определени автомобили да влизат в централната градска част, то тогава всеки, знаейки добре, че ще бъде санкциониран веднага, абсолютно доброволно няма да влиза. Така ще има контрол, защото е ясно, че човек няма как да се измъкне от камерите, че няма да има как “да се оправим”, както често се използва като израз, когато ни спре патрул на КАТ.
- Споменахте дострояването на пътища, довършването на магистрали. В момента тема е изплащането на средствата към пътните строители. Смятате ли, че се търси решение по този въпрос по удачен начин?
- Изключително лоша практика е парламентът да решава по този въпрос. Парламентът вече е приел държавния бюджет, дал е рамката, в чийто обем се извършват разплащания за ремонти. Работа на изпълнителната власт е да намери точното решение по заварените договори, да извърши проверка, да упражни контрол, съответно, ако прецени, че някои договори са нищожни, да откаже плащане по тях, ако по други е необходимо допълнително плащане, това да се заяви допълнително, ако е необходимо, дори да се направи актуализация на държавния бюджет. Не е редно парламентарна комисия да решава по тези въпроси, защото най-малкото е очевидно, че тя няма капацитет, като експертен потенциал, да прави преглед на договори и тяхното реално изпълнение на място, с вземане на проби, дебелина на асфалт, на чакъл и т.н.
Това не е работа на парламента. Тази практика, която въведоха, е доста опасна според мен. Създава опасен прецедент и по всичко изглежда, че е опит за бягство от отговорност - на база на колективното решение на депутатите, да се избяга от поемане на контрактна отговорност за това на кого за какво се плаща, дали се плаща дължимо, дали плащанията се полагат, дали е платено за дейности, които не са извършени. Когато има колективно решение, впоследствие всеки ще застане зад него и ще каже: “Аз просто изпълних решението. Обърнете се към Народното събрание, ако имате претенции”.
- БСП заговориха за връщане на хартиената бюлетина - дали това е поредният блъф от тяхна страна или наистина се опитват да постигнат нещо?
- Не знам дали това, което са направили част от депутатите от БСП и което очевидно не е станало без знанието на техния председател, трябва да се нарече блъф, или чисто безобразие. Често се питаме, в крайна сметка БСП е част от тази управляваща коалиция или водещ участник в нея, който задава дневния ред на държавата.
Виждаме колко време разиграват всички с отказа им да се помогне на украинския народ в защитата на тяхната държава и родина, колко време ни занимаваха с форсмажори и всякакви мислени-недомислени неща. Сега изведнъж ни сервират идея за промени в Изборния кодекс, при положение, че преди няма шест месеца самите те гласуваха за изцяло машинното гласуване във вида, в който се проведе на последните избори. Включително се осигуриха машини - купиха се, с идеята да се гласува по този начин дългосрочно. Тогава БСП обясняваха колко добри резултати е дал този подход в спирането на купения, на контролирания вот, на фалшификации, манипулации и т.н.
Изведнъж стават диаметрално противоположни и внасят предложение да се върнем към хартиените бюлетини. И то не просто към стария вариант с гласуване изцяло с хартиени бюлетини, ами към т. нар. смесен вариант, който се оказа най-лошия възможен. При него данните от машинните терминали се преписват ръчно, смятат се наум, или съм сметало, или с клечки, или не знам как още. Накрая миналата година имаше такива резултати на изборите за 45-тото Народно събрание, че хората седяха по две-три денонощия, не можеха да си предадат изборните книжа, които бяха пълни с драсканици. Това са несериозни неща.
Приемам това предложение като абсолютно безобразие. Дали е провокация, или опит за извиване на ръце - нищо чудно. Може и нещо подобно да е в цялата тази игра, която в момента гледаме, между четирите участника в коалицията и взаимното им надцакване кой ще прокара личния си или партийния си интерес.
- Успяха ли в това надцакване да направят първата крачка към съдебната реформа? Бяха закрити специализираните съдилища и прокуратури.
- Към момента - вече пет месеца, откакто работи това Народно събрание, това е първият сериозен законопроект, който бива финализиран в него. Това, освен че е индикация за силно изоставяне на законодателната му дейност, няма как да бъде наречено съдебна реформа. Можем да го определим като първа стъпка към връщане на нормалното правосъдие, което да даде начало на съдебната реформа.
Важно е да се каже, че сега е моментът да се започне да се мисли за предстоящия избор на нов Висш съдебен съвет наесен, да се мисли за промяна в правилата, по които се избират членовете на ВСС, да се стартира процедура за номинации, включително от неправителствения сектор, на качествени хора с достатъчно дълъг юридически стаж, с безупречна репутация в обществото, партийно неангажирани хора, които евентуално да бъдат подкрепени от парламента за т. нар. парламентарна квота, защото за тяхното избиране се изисква мнозинство от ⅔ - тоест 160 гласа. Съдейки от неслучилия се избор за управител на БНБ миналата седмица, за чисто партиен кандидат виждаме, че трудно може да се събере и обикновено мнозинство, какво остава за мнозинство от ⅔. Единственият път този избор да се осъществи, според мен е с кандидатури на партийно неангажирани хора. Очевидно партийните кандидати ще бъдат бойкотирани от едната или от другата партия, към която кандидатът няма принадлежност.
В 43-тия Парламент точно така избрахме състава на Инспектората към ВСС. Новият състав на Инспектората впрочем трябваше да бъде избран много отдавна - близо две години вече мандатът му е изтекъл. Поради нуждата от ⅔ мнозинство това не се случва. За да може това мнозинство да се постигне тогава, 43-тият Парламент се обърна към неправителствения сектор, който да предложи няколко качествени кандидати, между които да бъде избран и главен инспектор, и членове. Тогава това се случи, депутатите го подкрепиха.
За мен това е пътят, ако искаме да имаме избор на нов ВСС наесен, а не просто избор под формата на партиен пазарлък, както беше избран последният състав на ВСС. Виждаме, че това е може би най-слабият състав в историята на ВСС, да не припомням, че именно той избра Гешев, именно от този орган напоследък виждаме срамни действия.
Създаде се и Временна комисия за обсъждане на промени в Конституцията на Република България, която все още не е заседавала. Това също е доста показателно за невъзможността този парламент с този си подход да събере мнозинство за промяна в основния закон. Очевидно за задълбочената съдебна реформа са нужни конституционни промени. Това обаче не значи, че не може да се работи по други аспекти на съдебната реформа.
Най-простото нещо е промяната в Наказателно-процесуалния кодекс, с която да се въведе възможността за съдебен контрол върху актовете на прокуратурата за отказ да разследват. Отказват да разследват за кюлчетата, отказват да разследват какво ли още не - съдебен контрол. Съдът преценява налице ли са достатъчно данни и доказателства за извършено престъпление, съответно ако да, отменя отказа на прокурора, който е отказал да упражни правомощията си. В момента отказът на прокурора подлежи на обжалване пред горестоящия прокурор. Или иначе казано - нищо и половина. Нещата са затворени изцяло в прокуратурата и тя преценява дали иска, или не иска да разследва.
- Как смятате - дали правителството ще успее да оцелее или скоро ще видим предсрочни избори?
- Трудно е да прогнозирам. Виждаме социологически прогнози, които не са никак розови за част от участниците в четворната коалиция. Допускам, че основно това ще ги крепи. Това обаче не води нито до реформи, нито до добро управление на държавата.
Скандалите от миналата седмица за избора на управител на БНБ, това, което се случва с разплащането на строителните фирми, са просто епизоди от общата картина на недобро управление в страната. Днес много лошо впечатление ми направи нежеланието на депутатите да отменят дългата си ваканция. Самите те излизат и дават пресконференции, обясняват как ще се търси диференциране на ставките по ДДС за лекарства, за храни, за горива, за намаляване на акцизите за горива, включително и онзи мой законопроект от 43-тото Народно събрание, който по-рано пратихме с група народни представители от 43-тия Парламент на народните представители от настоящия парламент - за намаляване на наказателната лихва за забавено плащане, който виждам, че е бил възприет и желаят да го реализират.
При всички тези важни въпроси, народните представители днес отказаха да отменят парламентарната 10-дневна ваканция, плюс великденските почивни дни. Какво излиза - че и утре ще има заседание на парламента, а следващото ще бъда чак май месец. В ситуация, в която на 400 километра от границата ни се води война, цените галопират, горивата въобще не коментирам, нито пък инфлацията, изведнъж две седмици ваканция. Остри проблеми чукат на вратата, а депутатите решиха да ваканцуват две седмици - това просто е несериозно и ми направи много лошо впечатление. Нормално беше да се върнат на работа следващата седмица във вторник. Виждаме обаче каква е ситуацията в момента. Нищоправенето ще продължи дълъг период от време.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Една жена
17:37 20.04.2022
2 Росен
17:38 20.04.2022
3 -----
17:39 20.04.2022
4 Ще заседават
17:39 20.04.2022
5 Иван
17:39 20.04.2022
6 Гласуваха си
17:42 20.04.2022
7 !!!!!!!!
17:52 20.04.2022
8 Флипп
Коментиран от #13
17:53 20.04.2022
9 Така е
18:11 20.04.2022
10 Този коментар е премахнат от модератор.
11 коста
18:28 20.04.2022
12 Излязоха
18:40 20.04.2022
13 Този коментар е премахнат от модератор.
14 Адв Славов, Каква война има на 400км от
20:11 20.04.2022
15 хихи
20:15 20.04.2022