Теодор Дечев: Русия е колониална държава „пар екселанс“

Понеже работя над един сериозен труд по етносоциология на Русия, понаучих доста неща за руското "отвращение" от колониализма. Във връзка с това, предлагам на всички недоучили и недознаещи, да не изпадат в екстаз от внушения от типа на „Русия няма нищо общо с колониализма“ и най-добре да не се изказват по теми като "В Русия не е имало колониализъм", "в Русия не е имало расизъм" и други подобни бабини деветини.

Това коментира във "Фейсбук" Теодор Дечев.

Първо, Русия е колониална държава „пар екселанс“. Колониалната ѝ политика е особено отчетлива и особено кръвожадне в Средна Азия, но не по-малко крайна е и в Северен Кавказ, Закавказието и Сибир.

Един от върховете на позора е участието на Русия във всеобщото разграбване на Китай в края на ХІХ-ия век, което тя прави и териториално и буквално – руските войски опустошават Императорския дворец в Пекин. Тогава не са могли да си „наберат“ миксери и перални, но килими и други предмети на изкуството е имало в огромно изобилие и доблестните солдати, задно с дваж по-доблестните си офицери си отнасят всичко, което им е по сърце.

Но това са подробности…

Второ и много важно - вярно е, че американците са воювали с индианците, изтребили са голяма част от тях, а друга част са изпратили в така наречените "резервати".

Само че, никой не се вълнува от факта, че Русия си има своята индианска война или по-точно непрекъсната поредица от индиански войни и тя съвсем не е за пренебрегване.

В мига, в който руснаците влизат в съприкосновение с индианците в Аляска и въобще - с коренното население, защото отношението им към северните народи, които ние сме свикнали да наричаме ескимоси не е по-различно, започва изтребителна война. Местните се бият яростно и изобщо не искат да бъдат цивилизовани и денацифицирани от руските пришълци, но последните държат да им окажат братска помощ.

Парадоксално е, но местното население в Аляска придобива някакви права чак след купуването ѝ от САЩ. Става дума за така наречената „Руско-тлинкитска“ война в Аляска, която „де юре“ и „де факто“ продължава около 200 години.

Началото ѝ е страховитата „Битка за Ситка“, която взима формата на истинско етническо прочистване. Тази битка „разчиства“ терена за построяването на столицата на Руска Аляска.

Преброяването от 1880 година в Аляска, показва че след руската цивилизационна мисия в Аляска са останали цели 43 тлинкити по поречието на Индианската река и в района на традиционния летен рибарски лагер на този народ.

На снимката се вижда паметник на загиналите местни жители в битката за Ситка, издигнат десетилетия по-късно.