Огнян Минчев: За каква "паралелна външна политика" говори главният чалгаджия?!

За каква "паралелна външна политика" говорят главният чалгаджия и госпожата, назначена от него за външен министър? Външната политика, както и всяка друга политика в държавата са отговорност на премиера начело на изпълнителната власт.

Министрите са ресорни изпълнители на политиката на правителството. Външният министър - също.

Това припомня в коментар за "Фейсбук" проф. Огнян Минчев.

Ако той/тя е професионален експерт, способен да допринесе за максимално ефективното оперативно ръководство на външната политика чрез дипломация - добре! Ако е посредствен чиновник, който за първи път попада в сектор външна политика и сам се чуди какво прави там - единственото спасение на държавата да води стриктна политика, следваща в детайли политиката на собственото му правителство. Ако има такава...

Ако премиерът също се окаже случайно попаднал на толкова високо място, където нито знае какво се очаква от него, нито има възможност да поиска съвет от външния си министър - защото последният е по-зян и от самия него, тогава единственото спасение е професионален дипломат и опитен експерт в международните отношения да дава съвети.

Не ме разбирайте погрешно - това не е достатъчно, но е повече от нищо.

Българската държава е странно образувание, което позволява и дори стимулира струпване на ситуационно излъчени и драматично некомпетентни хора, които се предполага да управляват страната. Все едно, представете си, че отивате на зъболекар и към вас се приближава с клещи в ръка ... учител по ски, който току що е приключил зимния сезон в Пампорово...

Алюзиите могат да продължат, но от тях няма да ви стане по-леко. Искам само да ви припомня, че през последните 20 години ви управляваха безработен цар, специалист по униформите на съветската армия, пожарникар и охранител, малка група генерали, прекарали 2/3 от живота си зад оградата на авио база Граф Игнатиево...

Всички те бяха по своему некомпетентни и се учеха в движение... Колко научиха - ще кажете вие. Но ако се върнем на казуса, с който стартирахме - положението днес е непоносимо скандално дори и по критериите на понеслата досега какво ли не българска квази държава.

Специалисти по кьочек и лакърдии изразяват публично недоволство, че премиерът на страната им пречи да водят своята външна политика с помощта на една госпожа, поставена от тях начело на МВнР по причини известни само на самите тях. Премиерът деликатно отказва да се подчинява на техния външно политически монопол и дръзва да смята, че по отношение на някои аспекти на външната политика (напр. спрямо РС Македония) стратегията "няма такава държава" може би не е напълно удачна.

Е, верно е - няма такава държава! Няма държава, в която "Дългия" може да скрие официалния документ, изработен със съгласието на президента за условията (4+1) за промяна на политиката спрямо друга държава и този документ да не бъде официално представен на тази друга държава месеци наред. Не, извинете!

Колкото и "силен емоционален казус" да е силното желание да правиш външна политика понеже нямаш какво друго да правиш - това все пак няма общо с конвенционалното понятие за дипломация, държава, разум и международна политика.