Германия, добре дошла в клуба на страните в криза!

Германия никога не е била и няма да бъде своеобразен остров на блажените, макар мнозина да желаят това. Време е да се сбогуваме с този въображаем идеал - Германия е в постоянна криза, пише Астрид Пранге де Оливейра.

Животът в Бразилия би трябвало да е ужасен - така смятаха хората около мен, когато навремето си идвах оттам за отпуска в Германия. Имаха предвид високата инфлация, сериозната престъпност, наркотиците, бедността, изсичането на горите по Амазонка с рекордно темпо.

Как изобщо може да се живее в такава страна? Нещо повече - как може да се обича такава страна?

Междувременно ми задават много сходни въпроси и за Германия, докато съм в Бразилия на почивка - безспорно доказателство за това колко много се е променила там представата за Германия.

"Alemanha" изведнъж зазвуча различно

Когато преди година наводненията опустошиха долината на Ар в Германия, приятели от Рио де Жанейро предложиха да ми изпратят пари. А сега се появи и страхът, че през зимата на германците ще им се наложи да взимат студени душове, след като Русия врътне газовото кранче. За много бразилци, които се къпят по няколко пъти на ден, това е нещо абсолютно възмутително.

"Alemanha" - тази дума често предизвиква възхищение в Бразилия, а и не само там. Германия се смята за държава пример в много икономически и социални аспекти. Но междувременно се чуват и немалко критики. Все по-често ми се налага да се оправдавам заради Германия и нейните проблеми, и да обяснявам ситуацията.

Много от събеседниците ми осъзнават добре колко симпатично всъщност е това. Те приветстват Германия в клуба на онези, които са в криза, и кимат с разбиране: "Знам за какво говориш".

Повече Бразилия в Германия

За да избегна всякакви недоразумения, съм длъжна да уточня: Проблемите в Германия и в Бразилия все още се различават съществено. Не желая да злословя нито срещу Бразилия, нито срещу Германия, или пък да омаловажавам или оправдавам постоянните кризи в едната или другата държава. Посланието е просто: след падането на Берлинската стена Германия стана малко по-бразилска.

Пандемия, война и тероризъм, инфлация и Брекзит, криза на еврото и климатични промени. И националната, и международната политика са в кризисен режим вече над 20 години. Преди правителствените коалиции да успеят да си зададат въпроса какво сме научили от успешното справяне с отминалите кризи, идва следващата извънредна ситуация. Изглежда, че краят на всичко това не се вижда.

Германия никога не е била и няма да бъде своеобразен остров на блажените, макар мнозина да желаят това. Време е веднъж завинаги да се сбогуваме с този въображаем идеал - Германия е навлязла в състояние на постоянна криза.

А и как би могло да бъде другояче? В крайна сметка климатичните промени не заобиколиха германските граници. Дори и тук да не падат бомби, всички чувстват последиците от войните в Украйна и Сирия. Към това се добавят вътрешните проблеми като разрушените мостове, бавния интернет, закъсняващите влакове, липсата на учители, здравни работници и квалифицирани специалисти.

Изтощение и съпротива

Въпреки всичките тези проблеми аз обичам Германия такава, каквато тя е. Точно така обичам и Бразилия. И ето, тук отново възникват въпросите: може ли да се обича Бразилия с президент като Жаир Болсонаро? Ами Германия с "Алтернатива за Германия??

Да, мога да ги обичам, защото се възхищавам на германското общество за способността му да устоява на антидемократичните залитания и на това как защитава върховенството на закона. Възхищавам се и на много бразилци за това как се бореха да запазят демократичните си институции през последните години, и най-вече на бразилската съдебна система, която успешно се противопоставяше на постоянните атаки на президента.

Дори постоянните политически, икономически и социални кризи да ме уморяват и изтощават, трябва да живея с тях. Мога да ги игнорирам, да ги проклинам, да се боря с тях, да избягам от тях, или просто да се предам.

Общуването с безпризорни деца в Бразилия ме научи, че промяната е възможна, дори в привидно безнадеждна ситуация. Разбрах, че децата без перспектива ме предизвикват да преосмисля своя песимизъм и ме карат да размишлявам. В условията на постоянна криза тези срещи могат да имат екзистенциален смисъл и значение. И тъкмо това, че постоянната криза остава с нас, прави проблясъците на надежда и човешка топлина още по-ярки и важни.