Бившият посланик д-р Огнян Гърков пред ФАКТИ: Русия има много зла памет

Темата с изгонените руски служители от България продължава да е широко дискутирана. Какъв посланик е Митрофанова, добър ход ли бе това на премиера в оставка Кирил Петков… Пред ФАКТИ говори бившият ни посланик д-р Огнян Гърков, който има богат дипломатически опит.

- Г-н Гърков, как гледате на сагата с отзоваването на толкова много хора – 70 човека, от руското посолство? Това породи голяма дискусия в обществото?
- От чисто професионална гледна точка, разбирайте дипломатическа, това е абсолютно недружелюбен акт към Русия. Говорим, все пак, за страна, която е наш геополитически фактор. Русия, Турция – това са нашите геополитфактори. Другият геофактор, който поръчва цялата тази „музика“, е на 10 000 километра от нас.

- Да разбираме, че визирате САЩ?
- Да, разбира се. Нашето действие е флагрантно нарушение на международните обичаи. Така не се отнасят със страни-постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, а Русия е една от петте. Да не говорим, че относно Москва, бидейки в различни лагери и виждайки колко лесно отива пръстът ѝ на спусъка, трябва да бъдем доста внимателни.

- Каква е ролята на САЩ в тази цялата ситуация…
- Нека започнем с това, че те имат участие във войната между Русия и Украйна. САЩ подкрепят всячески Украйна, а през годините успяха да направят така, че да предизвикат Путин. Това не отхвърля вината за агресията на Русия… Но, вижте. Ние сме малка страна и не може „да се врем“, когато големите страни имат да решават проблеми помежду си. И обикновено става така, че големите сили използват някой друг да воюва за тях.

- Тезата е, че с отзоваването на толкова руски служители сме разбили агентурната им мрежа. ДАНС са предоставили данни…
- Може и да са работили нещо ДАНС, но подходът е абсолютно аматьорски и обиден за всяка една страна. Какво има ДАНС и какво няма, ние нямаме информация. От тези 70 души само 37 са дипломати. По време на война и когато става въпрос за Русия, е нормално да работи разузнаването, но какво има...

- Руските служители вече си заминаха, а ние започнахме да говорим за реципрочност в състава на дипломатическите мисии?
- Ако приложим Виенската конвенция за дипломатически отношения, то според нашите от 1968 г. и руските резерви преди ратифицирането ѝ по член 11, алинея 1 – за да се стигне до уравняване на персонала, трябва и това се прави със споразумение. Иначе ДАНС могат да ни говорят всичко. Ако бях на мястото на външно и след като подхождат по такъв открит начин, за да покажеш, че не уважаваш една страна, го правиш чрез медиите. Когато се прилага „персона нон грата“ и експулсираш някого, не си длъжен да обясняваш защо. Страната, която гони, може и да даде писмено становище, но това е по нейно желание. Не е длъжна. Но ДАНС можеше да „изтърве“ информация поне за резидентите на трите руски служби. Иначе, ако решим да приложим Виенската конвенция, трябва да закрием всички посолства.

- Визирате, ако търсим реципрочност…
- Ние може да търсим реципрочност, но не се прави така. Нека да видим в каква ситуация сме. Ние сме в медийна война, Русия ни е обявила за неприятелска държава и на всичкото отгоре започва да ни продава на някакви измислени цени - извън договорените, газ и петрол. За реципрочност може да се говори само след предварително споразумение. Една вметка. Реципрочност в персонала на посолствата с Русия към момента успя да постигне само една страна и това е Чехия. Те започнаха спор преди една година и постигнаха доста добра бройка – по 7 дипломати и 25 души административно-технически персонал.

У нас тази реакция с експулсирането бе едно ненужно упражнение и изостряне на отношенията в много лошо подбран момент.

Имайте предвид, че Русия има много зла памет. България се намира само на 300 километра от ракетен изстрел от Руската федерация. Ние сме зависими от Русия по тема въглеводороди. Хората у нас ще го усетят по джоба си. Ние трябва да си гледаме интересите, но това действие беше едно вътрешнополитическо упражнение на правителството на Кирил Петков, както и изпълнение на поръчка. Така беше и със Северна Македония, и по конфликта в Украйна.

- Като опитен дипломат как гледате на поведението на посланик Елеонора Митрофанова и на цялото ѝ присъствие у нас?
- Тя се държи недипломатично като член на партията на покойния Жириновски, който бе краен. Според мен тя имаше съвсем друга задача и функция у нас. Какво визирам. Винаги около общите ни празници като 3 март, 24 май – доколкото и 24 май да е празник в Русия, както и 9 май, възникват диспут къде е създадена кирилицата и вечният идеологически спор как те ни били освободили от хитлеризма. Добре, но това е теория от съветския период. Ние признаваме първото Освобождение 1877-1878 г., когато има и други причини, поради които са ни освободили. Но знаете, че поне половин България е против тезата, че сме били освободени от съветската армия, или червената армия от хитлерофашизма. Но това бе отклонение… Вижте, в Руския културен център – по мои лични впечатления - директорът и неговият заместник са с различни направление в разузнаването. Ако единият е свързан примерно с ГРУ – Главно разузнавателно управление, то другият е свързан с външното разузнаване. Но проблемът бе в това, че излъчваха различни сигнали. Та, според мен, Митрофанова бе изпратена у нас, за да може да координира говоренето им. Включително и да смекчава думите на Путин, който говори абсолютни глупости, визирам изказването му откъде е дошла азбуката ни. Та ролята ѝ, според мен, бе да уеднакви възгледите и да подреди диалога с България. От друга страна тя има богат опит като бивш шеф на Агенцията за руснаците в чужбина. Знаем, че в една такава Агенция, същото важи и за другата империя САЩ, е пълно с офицери. И на навици на тази база предполагам, че тя си позволи такъв тон – недипломатичен, неуважителен. А това аз го определям – визирам назначението и поведението ѝ, като грешка на Русия. Тя не е изискан дипломат.