Един в поле воин или Шрьодер срещу Бундестага

В Германия посред лято избухна политическа буря, която взе непознати размери. Човекът, който я предизвика е бившият немски канцлер Герхард Шрьодер.

Това коментира във "Фейсбук" Божидар Чеков.

От началото на войната в Украйна той беше под прожекторите на критиката за връзките му с Русия. През месец май т.г. Бундестага по инициатива на няколко депутати гласува пакет от санкции срещу него.

Между тях са прекратяването на бюджета от 400000 евро, които служат за заплащане на неговите сътрудници, както и отнемане на офиса в сградата на парламента, който му се полага по закон. Решението на парламента не засягаше пенсията, нито охраната на 78 годишният бивш канцлер.

За голяма изненада вместо да се сниши и замълчи виновно, Шрьодер се изправи като ранен звяр и отвърна на удара с удар. Неговият адвокат Михаел Нагел подаде жалба и заведе дело срещу решението на Бундестага, което не се обосновава на нищо друго освен на усмотрението на народните представители.

Депутатите санкционирали Шрьодер фактически направиха мечешка услуга на защитниците на Украйна, защото позволиха на бившият канцлер да изяви критичните си позиции по всички немски медии. Подобно на Жак Ширак, който се противопостави на войната в Ирак, Шрьодер, мъж с характер, не пропусна възможността да изрази опозицията си спрямо настоящата политика на правителството.
Герхард Шрьодер бе избран за канцлер на Германия през 1998 година. Изключително предприемчив той реформира из основи икономиката на страната. Една от взетите от него мерки бе премахване на задължителната минимална заплата. Немските предприемачи се възползваха от нея за да наемат нископлатена работна ръка от Изток и растежа на немската индустрия надмина китайската.

Не всички европейски партньори на Германия посрещнаха с радост реформите предприети от Шрьодер. Той бе обвинен в скрита девалвация чрез понижаване на цената на труда и изсмукване на работна ръка от Източна Европа, което от своя страна предизвика пустеене на цели региони. Антисоциалната политика на канцлера бе отхвърлена от немските избиратели и той напусна властта през 2005 година.

Напуснал окончателно политиката, Шрьодер се посвети на енергийните проекти на Русия, от които според него зависеше бъдещето на европейците. Приятелските му отношения с Владимир Путин бяха публична тайна. Той никога не се отказа от тях, дори и след избухването на войната. Под натиска на общественото мнение бившият канцлер напусна управителните съвети на енергийните гиганти Роснефт и Газпром. По късно и на газопровода „Nord Stream“.

Въпреки излизането му в „неплатена отпуска“, Шрьодер продължи да защитава идеите си за връзки с Русия. Поведението му предизвика гневът на Зеленски, който го окачестви като „отвратителна личност“ и призова бившият канцлер да се извини пред украинския народ. „За какво да му се извинявам? – отговори Шрьодер от страниците на Stern. За налудничавата идея да си върне Крим?“

Според Шрьодер Украйна трябва да бъде обезоръжена, а Донбас превърнат в област подобна на швейцарски кантон. Той не се отказва от евентуално участие в преговори за мир и счита, че приятелските му отношения с Владимир Путин биха били полезни за прекратяване на войната. Шрьодер остро критикува немското правителство за енергийната му политика като предвижда „гигантски“ и драматични последици за Германия.

Думите на Шрьодер не са изолирано явление. Много хора споделят мнението му и дебата се разраства в две насоки. Както винаги „за“ и против. В неговата партия SPD се надигнаха гласове за изключването му. В Хановер, от чиито редици е Шрьодер, бе организиран вот.

Без да взима участие в допитването, бившият канцлер със задоволство научи, че съпартийците продължават да имат доверие в него. Секцията на SPD в Хановер публикува декларация в която казва между другото:
„Дисциплинарната комисия на нашата секция не констатира никакво нарушение на правилника от страна на Герхард Шрьодер!“