Историята на една легенда

Аз съм назадничав човек. Никога не съм получавал спонтанен позив да си сменя пола. Независимо от многотиражните листовки колко е нормално, готино и модерно. Независимо от парадите в подкрепа на моя неоформен позив да бъда трансчовек. Независимо от финансовите стимули.

А колко би било просто… Ще си отрежа разни неща и ще започна да готвя боб по моя рецепта. Ще го кръстя „боб без наденица“, за да е многозначително. Ще ме канят в телевизионни предавания (сигурен съм, че и в централните новини), за да покажат на страдащия от липса на информация телевизионен зрител моя боб без наденица. Защото, сигурно сте забелязали, има свиреп информационен глад за такива новини.

Веганите по някакви техни си причини ще ме подкрепят. Ще издам книга с готварски рецепти. После ще се скарам с коафьора си, който в изблик на гняв ще пусне мои голи снимки. Аз пък в отговор ще пусна още мои голи снимки, така че да запълня пазарния глад от голотии. В резултат няколко фолк певици ще се сринат в класацията за най-безсмислена личност, но за тях няма да плача. После ще обявя, че съм се разкаял и ще ставам монах. Църквата ще ме отлъчи, но аз ще направя своя си църква и ще си стана монах в нея. Ще пусна сметка за дарения. После ще се оттегля за една седмица в пълна изолация в хотел на слънчака. Ще преживея катарзис. После ще се излекувам от катарзиса с антибиотици. Ще дам интервю как едвам съм оцелял и съм видял тунел със светлина в края и някой оттам ми е казал, че трябва да продължавам напред. Това ще ме вдъхнови да създам музикален проект. Той няма да има успех до момента, в който не обявя че съм изнасилен от група бежанци. Разбира се, ще простя на бежанците, защото знам, че те са ме изнасилили от любов, а не от някакви други користни подбуди. После ще се обръсна нула номер и ще си сложа силиконов бюст. Ще издам втора книга- „Съвети как силиконът може да те извади от депресия“. Ще започна да правя семинари. Ще се боря за мир. Ще спечеля европроект за скулптура на отрязаната наденица. Децата в училище ще започнат да ме имитират. Ще отворя ресторант. Гостите ми ще си правят селфита в кенефите и ще ядат боб гурме за по сто лева.

Накрая ще създам политически проект и току виж стана министър председател. Ще узаконя третия пол. Ще издам указ всеки да може да пикае клекнал, прав, полегнал или надолу с главата. Ще се боря за правото всички да раждаме, при това каквото си искаме. Примерно котета, папагали или защо да не бъдем по-смели – ще раждаме ксерокопирни машини и дори локомотиви.

От чужбина ще ме приветстват, а някое НПО дори ще да ме номинира за мъж на годината. Аз, разбира се, ще откажа защото отдавна няма да съм мъж, а нещо, и тъй като няма създадена награда „Нещо на годината“ ще си остана ненаграден. Нищо. Човек трябва да може да прави жертви.

Но това няма да се случи, защото, както казах съм назадничав човек. А времето е толкова подходящо за една такава устремна кариера. Точно затова светът не принадлежи на такива като мен.

Ако ви звучи абсурдно само се огледайте.