Към изборите - без илюзии

Можем ли да очакваме обръщане на негативния тренд, който ни влачи към дъното от много години? В никакъв случай.

Можем ли да очакваме запазване на статуквото (не на онова статукво, което пълни гушите на олигарсите и политическите им мекерета, а запазването на жизнения стандарт и надеждите за по-добър живот на милионите българи)? Няма такива признаци.

Смяташе се, че изваждането на двойката ГЕРБ – ДПС от властта само по себе си ще намали корупцията и ще пренасочи големи парични потоци от властелините на сенчестите схеми към далеч по-градивни цели за развитието на цялото общество. Безвремието след последната оставка на Бойко Борисов като министър-председател не премахна корупционната игра, само я усложни. Боричканията на различните лобита за влияние върху властта и оттам – за разпределяне и преразпределяне на националните ресурси се ожесточават.

Реалистичната непосредствена цел на предстоящите избори е да се намали скоростта на свободното падане на страната. Това може да стане само при формирането на що-годе стабилно правителствено мнозинство от политически субекти, които да бъдат принудени от обстоятелствата да дадат от себе си всичко, на което са способни, за по-добро управление на държавата. А те не са способни на много, както се знае. За съжаление и този вариант е хипотетичен. Беше време, когато избирателят си мислеше, че от неговия глас за едната или другата водеща партия зависи накъде ще върви България в следващите четири години. Разпокъсаността на политическото представителство до седем-осем парламентарни партии и още няколко с аспирации към четирите процента обезсмисли в немалка степен значението на индивидуалния вот. От избирателното тяло зависи само процентното разпределение на местата в бъдещия парламент, което ще предопредели възможните комбинации за поделяне и упражняване на властта.

Тази разпокъсаност не е случайна и за нея не е виновен целокупният избирател. Тя е програмирана от кукловодите на политическите процеси. С изкарването на сцената на все нови и нови политически проекти те като опитни магове разбъркват картите пред очите на смаяната публика и накрая винаги вадят от ръкава си печелившата за самите тях карта. Политическите назначения за по няколко месеца правят още по-лесни за манипулиране високите етажи на държавната администрация и замитат следите към злоупотребите и техните реални поръчители. Крайната цел на подмяната на демокрацията е някакво подобие на олимпийския принцип: „Важно е да участваш в изборите, а победата ще е за друг“.

Кой е основният въпрос на предстоящите избори? Опитват се да ни внушат, че на тях България ще избира между членството в НАТО и Европейския съюз и някакъв имагинерен съюз с Русия. За разочарование и на най-заклетите русофили трябва да кажем, че не може да има по-неподходящ момент за промяна на външнополитическата ориентация на България. Има един парадокс. Европейски социологически проучвания показват, че разделението на общественото мнение у нас по оста Русия – Украйна е най-дълбоко. Същевременно от години българите дават един от най-високите проценти подкрепа за членството на страната ни в Евросъюза. Това показва, че разделението на гражданите на русофили и русофоби върви повече по линия на идеологически и културни пристрастия, на оценки за справедливостта на едната или другата кауза и на други морални категории, които са присъщи повече на зрителите на трибуните, отколкото на играчите на терена. Когато става въпрос за неговата европейска идентичност, българинът не проявява някакви особени колебания. Негативизмът идва основно от свръхголемите очаквания, с които той е натоварил „Европата“ и разочароващите резултати.

Дори и да допуснем, че внезапно настъпи някакъв бум на настроенията за скъсване със западния военно-политически и икономически блок и преориентация на Изток, той няма как да получи практическа реализация. Намираме се в средата на ожесточен геополитически мач, който предполага затягане, а не разхлабване на редиците. Немислимо е, че някой ще допусне в такъв момент преминаването на играч от единия отбор в другия. Затова призивите за създаване на „евроатлантическа коалиция“ са зле прикрити намерения за сговаряне за разпределяне на парчетата от евроатлантическата баница под формата на еврофондове, обществени поръчки, военни контракти и други. Разбирането за дълбоката същност на процесите, които текат, трябва да ни откаже от дърленето по привнесени отвън разделителни линии и да ни насочи към решаването на проблемите, върху които, макар и трудно, можем да окажем някакво влияние. А такива проблеми у нас – дал Господ. Ще изброим само някои от тях.

Най-голямата опасност, застрашаваща самото съществуване на българската нация, е демографската катастрофа. По данни на НСИ населението на България вече е паднало на малко над 6 800 000 човека при почти девет милиона преди 33 години. Ръка за ръка с нея върви изоставащото ни икономическо развитие спрямо всички други страни-членки на ЕС и спрямо много от определяните като нововъзникващи икономики. По данни на Евростат за 2021 г. брутният вътрешен продукт на глава от населението в България е само 55 на сто от средното европейско равнище, изоставайки с 10 процентни пункта от предпоследната Гърция. В таблицата за индивидуалното потребление на глава от населението също сме закотвени на последното място с 63 на сто от средното европейско равнище. България не е последна само по равнището на цените, като по скъпотия изпреварва Румъния с два пункта. Прочитът на статистическите таблици е: произвеждаме малко, потребяваме малко, живеем по-лошо от другите. Излишно е да се спори кое е кокошката и кое е яйцето. Ниските доходи и незавидните перспективи ли прогониха два милиона българи навън или намаляващото и застаряващо население е спирачка пред икономическия растеж? Вместо да се въртим по спиралата надолу трябва да поемем рязко нагоре с програма за ускорено икономическо развитие на страната.

От години в света текат гигантски промени в международното разделение на труда. Пандемията от Ковид ускори тези процеси и ги направи много по-видими. Геополитическото напрежение е допълнителен катализатор на промените във веригите на производство и доставки. Състезанието се ожесточава и ничие място в класацията не е запазено, дори и на дългогодишни традиционни лидери в различни производства. На фона на това огромно разместване на пластовете в света, у нас новините на икономическа тема започват и завършват с думи като криза, оцеляване, спасяване на бизнеси и работни места, помощи, субсидии и прочие черна хроника. Няма нито дума за конкурентоспособност, нови технологии, перспективни инвестиции, изобщо за рационална икономическа политика, която да ни помогне да се оттласнем напред.

Печелившите икономически решения не са тайна за хората, които са на „ти“ с икономическата наука.Тяхното прилагане обаче е безсмислено, докато не се преборим с многоглавата хидра – корупцията и организираната престъпност, ползваща се с политически чадър. Без тотална прозрачност на обществения живот и на движението на публичните пари и най-добрите мерки за насърчаване на бизнеса ще донесат разочарование.Глупаво е да наливаме от общите ни пари в нереформирани системи, откъдето ресурсите потъват директно в джобовете на олигарсите и престъпните босове.През последните пет години делът от брутния вътрешен продукт, който се преразпределя през държавния бюджет, скочи от 36 на 42 на сто. Официалните обяснения за това са загриженост за обикновените хора и бизнеса в трудни времена. Всъщност колкото повече пари протичат през системата на държавното финансиране, толкова повече се увеличават възможностите за отклоняване на средства по различни канали.

Казаното дотук съвсем не е агитация за бойкот на изборите. Старо правило е, че ако ние не се интересуваме от политиката, това не значи, че тя не се интересува от нас. Затова гласуването в изборите за най-подходящия кандидат според преценката на отделния гласоподавател е наше право и задължение, но не трябва да бъде източник на особени илюзии.

Българската политическа класа многократно е доказала, че нито иска, нито може да реши трупащите се от години проблеми. Нещо повече, тя е пряк участник в тяхното задълбочаване. Персоналните промени по върховете на властта ще бъдат от полза само за преките участници в рокадите, а не за тези, които са гласували за тях.

Крайно време е гражданското общество у нас да се осъзнае и да се самоорганизира. Необходим е рестарт на цялата система, която да започне с цялостна програма за развитието на България. Тя може да бъде изработена само от максимално представителна „кръгла маса“ с участието на най-добронамерните и авторитетни представители на науката, бизнеса, културата и другите сфери на обществения живот. Тази програма трябва да бъде приета в максимална степен от обществото за да може след това да бъде предложена и наложена за изпълнение от тези, на които по дефиниция това им е работата. Дали за нейното институционализиране ще се намери воля у депутатите в някой бъдещ парламент или ще трябва да се мине през референдум е процедурен въпрос. Той ще се реши от съотношението на силите, когато му дойде времето.

Валентин Съйков