Провалът на Путин

Мобилизацията като показател за провала на Путин

© Виталий Портников

Решението на руския президент Владимир Путин да проведе фалшиви референдуми на територията на окупираните от руските войски украински области и да обяви мобилизация на резервисти доказа за пореден път, че „специалната операция“, която Путин започна на 24 февруари, изобщо не върви по план.

Анексия под прикритието на "референдуми"

За провеждане на "референдуми" се заговори едва ли не от първите дни на войната. Още тогава се твърдеше, че признаването от Путин на „независимостта“ на т. нар. народни републики е прелюдия към отложена анексия. Кремъл обаче отстъпи от класическия кримски сценарий. През 2014 г. руските войски контролираха почти цялата територия на Крим и достигнаха административните граници на автономията. Очевидно е, че Москва е искала да постигне същата цел и с „народните републики“ на Донбас, и с другите окупирани територии. Към днешна дата руските войски контролират по-голямата част от територията само в Луганска и Херсонска област, като и тук губят позиции в редица населени места.

В продължение на шест месеца руските войски не успяха да достигнат административните граници на Донецка област, въпреки че това беше официално обявената причина за атаката срещу Украйна. В Запорожка област окупаторите не контролират не само по-голямата част от територията на региона, но и самия областен център. И все пак Путин реши да проведе "референдуми", въпреки че анексирането на територии след провеждането им създава напълно нова ситуация - от гледна точка на руското ръководство войната ще продължи на територията на Руската федерация. От една страна, това увеличава възможностите за шантаж, например за заплахи за използване на ядрено оръжие. От друга страна, загубата на която и да е територия ще изглежда съвсем различно от позиционните битки на територията на друга държава - Украйна или дори "ДНР".

Освен това анексирането на украински територии ще доведе до факта, че Крим ще загуби изключителния си статут на спорна и свещена земя за руснаците. Сега дори привърженик на Путин не може да не забележи, че няма нищо изключително в анексирането на Крим през 2014 г. – Владимир Путин просто грабна каквото можеше да завладее.

Провалът на спецоперацията

Фактът, че Владимир Путин иска да задържи окупираните територии и да окупира нови с помощта на масова мобилизация - все още не знаем колко руснаци ще постави под оръжие: 300 хиляди, според руския министър на отбраната Сергей Шойгу, или милион, според “Новая газета. Европа” - всъщност говори не за успеха, а за провала на спецоперацията.

В крайна сметка войските, изпратени от Путин във войната, отдавна трябваше да завземат целия Донбас и юга, да свалят украинското правителство и да създадат марионетен режим в Киев. А като резултат на това няма достъп до административните граници на регионите и трябва да се започва мобилизация и да се занимава с размяната на главния лобист на руските интереси в Киев Виктор Медведчук, когото Путин със сигурност би искал да види на ключови позиции в марионетната администрация.

Разбира се, предстоят още много тревожни месеци. Но днес всичко това са индикатори за провал. И в същото време – показатели за „популярността“ на войната на Путин сред руснаците, буквално бягащи от страната във всички възможни посоки.

Помня добре първата сутрин на войната, срещнах я в Лвов. Сирени за въздушна атака, черно небе и опашки пред военните окръжия и оръжейните магазини. Съвсем различни опашки от тълпите по руските летища и гранични пунктове. Така всъщност винаги се случва, когато едни искат да защитят родината си, а други не искат да участват в агресивните войни на тяхната престъпна власт.

Източник: vot-tak tv

Бесарабски фронт