КФН даде Дянков, Трайков, Прокопиев на прокурор

Бившите министри на финансите и на енергетиката Симеон Дянков и Трайчо Трайков от правителството на ГЕРБ и свързваната с Иво Прокопиев финансова компания инвестиционен посредник „Булброкъркс” отиват на прокурор по обвинение, че са ощетили държавния интерес с 87 милиона лева. Това обяви председателят на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев в интервю пред авторитетния австрийски вестник Маркус Бернат „Дер Щандарт”.

Сигналът е подаден на главния прокурор Сотир Цацаров миналата седмица. През 2011 година правителството на ГЕРБ наема "Булброкърс" за консултант при продажбата на остатъчния дял на държавата в енерго дружеството EVN.

Председателят на Комисията за финансов надзор в България, Стоян Мавродиев не симпaтизира на продажбата на "Доверие" от Виена Иншурънс Груп (VIG).Винтервюто с Маркус Бернат, председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев отправя обвинения срещу български предприемачи, които биха се опитали да влияят на работата на Комисията за финансов надзор чрез своите медии.

Ето и пълният текст на интервюто:

STANDARD: Продажбата на Пенсионен фонд "Доверие" от мажоритарния собственик Виена Иншурънс Груп (VIG) предизвика голямо възмущение в България. Президентът на България предупреди, че милиарди лева на българските пенсионери биха могли да бъдат заложени на карта. Вярна ли е неговата преценка?

Мавродиев: Бяхме информирани за тази продажба единствено с прессъобщение преди два месеца, поместено на интернет страницата на VIG. Досега не сме получили никакъв официален документ. Това в известна степен е необичайно. Предполагаме, че VIG призовава купувача Юнайтед кепитъл (United Capital) да кандидатства за одобрение, така че ние да можем да започнем одитиране. В крайна сметка, става въпрос за репутацията на VIG като сериозна международна компания.

STANDARD: Очевидно купувачът е фирма - фантом.

Мавродиев: Разбира се, прочетох медийните разследвания за „Юнайтед Кепитъл”. За мен, като гражданин, казусът не вдъхва доверие. Но като ръководител на финансовия надзор не мога да правя заключения, базирани само на публикации в пресата. Няма да правим никакви компромиси относно надеждността на инвеститора, ще направим преглед на източниците на приходи на „Юнайтед Кепитъл”, легитимността на техните финансови средства, техния опит и реалната структура на собствеността им. Може да бъде опасно за цялата финансова система, ако одобрим сделка за продажба, без да знаем кой всъщност е собственик на тази компания. Става дума за 1.25 милиона български граждани, които са осигурени в "Доверие" и около два милиарда лева депозити.

STANDARD: И Вие не бихте имали проблем да кажете "не" на тази продажба?

Мавродиев: Ни най-малко. И ние определено ще кажем "не" на продажбата на този пенсионен фонд, ако имаме дори един процент съмнение по отношение на купувача.

STANDARD: Българите имат малко или никакво доверие в начина, по който компаниите правят бизнес в страната. Когато става дума за прозрачност и спазване на закона в икономиката, според проучвания, те се доверяват на европейските институции, но не и на българските. Толкова ли грешат гражданите?

Мавродиев: По отношение на финансовия сектор в България ние вече имаме много висока степен на прозрачност. През последните години, законодателството в България в тази област беше изцяло обновено. Като Комисия за финансов надзор ние имаме високи изисквания към публичните дружества и небанковия финансов сектор. Българска народна банка има същите изисквания към банките в страната. По тази причина, банковият сектор в България е в доста добро състояние. Ние нямаме фалити по време на световната финансова криза. И тъй като финансовият сектор е толкова стабилен, не е необичайно, че имаме силни играчи, с големи пазарни дялове, като например Уникредит Булбанк.

STANDARD: Как си обяснявате тогава недоверието на българите към търговските дружества?

Мавродиев: Понастоящем, българите имат доверие в малко неща. Преди всичко, те нямат доверие на своите политици, тъй като имат усещането, че са мамени през 20-те години преход от комунизъм към пазарна икономика. Те не вярват и на повечето влиятелни български предприемачи, защото смятат, че са забогатяли по непочтен начин.

STANDARD: Това погрешно ли е?

Мавродиев: Не е погрешно. Това действително беше така. Българите бяха измамени от много от партиите, които управляваха страната. Партиите обещаваха структурни реформи и по-висок стандарт наживот, но не изпълниха тези обещания .

STANDARD: Включвате ли в това число Вашата собствена партия - ГЕРБ?

Мавродиев: Аз бях един от основните критици на бившия министър на финансите СимеонДянков (2009-2013), което е известно в България. Не се проведоха успешни структурни реформи в публичния сектор - няма реформа в здравеопазването, което сега е пред колапс, няма реформа в пенсионната система, в публичната администрация и т.н. Финансовият министър не беше реформатор, беше един провален министър, който сега се опитва да играе ролята на неразбрания реформатор. Той провеждаше единствено
политика на икономии. Това беше основната причина, поради която предишното правителство подаде оставка през февруари и изгуби шанса да спечели пак мнозинство на изборите. Докато политиците не решат със закони проблема с прозрачността и концентрацията в икономиката, нищо няма да се промени. Хората ще продължават да протестират срещу всяко правителство.

STANDARD: Каква тежест има финансовият надзор на пазара при сегашния климат на протести и политическа безизходица в България?

Мавродиев: Ще ви дам един пример - миналата седмица подадохме сигнал до Главния прокурор в София срещу бившите министри на финансите и енергетиката Симеон Дянков и Трайчо Трайков, както и срещу инвестиционното дружество „Булброкърс” ЕАД, което се контролира от Иво Прокопиев и е било наето тогава от администрацията като консултант. Стигнахме до заключението, че интересите на България са били
накърнени чрез една приватизационна сделка.

STANDARD: Моля, обяснете по-подробно.

Мавродиев: След едногодишно разследване разкрихме дейност, която представлява пазарна злоупотреба. Нашите експерти изчисляват загубите за държавата на около 87 млн. лв. (еквивалентни на 44.41 млн. евро). През 2011 г., българското правителство реши да продаде оставащия държавен дял от 33 на сто от енергоразпределителното дружество EVN. Врезултат на манипулации на борсата, българското правителство неуспя да постигне реалната пазарна цена, а по-ниска. Републиканският бюджет очевидно беше ощетен. Сега Главната прокуратура следва да реши дали да проведе досъдебно производство. Разбира се, нашите правни действия не са насочени срещу EVN, като купувач. Те са предприети в интерес на дружеството и неговите акционери.

STANDARD: В бизнес средите в България има голямо съперничество. Как това напрежение се отразява върху работата на финансовия надзор?

Мавродиев: В страната има медийни групи с висока концентрация на собственост, които се опитват да влияят както на политиката, така и на публичните институции, включително на КФН. Наскоро се изказах публично за една от тези групи - Икономедия, чийто мажоритарен собственик е Иво Прокопиев. Водим редица съдебни дела срещу неговата група, но не само. Определени български медии създават неверни истории и се опитват да манипулират обществеността, само по причина, че тези бизнес групи не са доволни от някои решения на Комисията за финансов надзор. Повечето от техните операции се наблюдават именно от нашата комисия. Вслучая с г-н Прокопиев, някои от неговите фирми се финансират от частни пенсионни
фондове в България. Тъй като сме задължени да защитаваме интересите на българите, които инвестират парите си в тези фондове, в редица случаи сме разпоредили тези пенсионни фондове - "Доверие" и "Алианц" - да се затворят определени инвестиции. Ние гледаме на някои от тях като на не достатъчно сигурни за бъдещите пенсионери и твърде рискови. Резултатът обаче е медийна кампания срещу Комисията за финансов надзор. Мисля, че тази тенденция е опасна. Трябва да има граници, разграничаване между бизнеса и неетичното поведение, което има за цел да накърни репутацията на публични институции, като се разпространяват неверни, манипулирани истории. Високите морални стандарти са само фасада за някои фирми. В действителност става въпрос за прокарване на корпоративни интереси, като в същото време се оказва натиск върху публични институции да не изпълняват коректно своята дейност.