Освобождаването на Крим. Това ще сложи ли край на войната?

Украинският президент Володимир Зеленски настоява, че руската инвазия през 2022 г. е само продължение на агресията, започнала през 2014 г. с превземането на Крим. По думите му освобождаването на полуострова "ще сложи исторически край на всякакви руски опити да сломят живота на украинците и на всички народи от Европа и Азия, които Кремъл някога претендираше да завладее".

По-рано Кирил Буданов, ръководител на главното разузнавателно управление на Украйна, заяви пред репортери, че анексираната от Русия Автономна република Крим ще бъде върната "със сила и дипломация". А украинските въоръжени сили ще започнат освобождаването на Крим още през лятото на 2023 г. Някои пенсионирани висши военни от САЩ също са съгласни с тази оценка.

От февруари 2022 г. украинските военни редовно атакуват руски военни съоръжения на полуострова. В началото на октомври имаше експлозия на Кримския мост, който свързва полуострова с Русия и се превърна в своеобразен символ на анексията.

В края на 2022 г. започват да копаят окопи и да изграждат укрепителна линия в Крим: готвят се да отблъснат нападение от страна на украинските войски.

В същото време руските пропагандни телевизионни и радиоканали, излъчващи на полуострова, редовно са прекъсвани от обръщения на Зеленски и Буданов, които обещават много скоро "да освободят Крим от окупаторите".

Как Украйна ще освободи Крим?

Теоретично - с военни и дипломатически средства.

По очевидни причини украинските политици и военни отказват да обсъждат подробности за предстоящата операция, позовавайки се на военната тайна. Ето защо повечето спекулации за военното освобождаване на Крим досега се основаваха на техните откъслечни публични изявления.

Много коментатори на руско-украинската война са съгласни, че Москва милитаризира Крим веднага след анексирането му през 2014 г. (въпреки че Черноморският флот имаше база там и преди това) - и полуостровът се превърна в плацдарм за инвазията през 2022 г. Следователно връщането му на Украйна е ключът към всеки бъдещ мир с Русия, както и към устойчивата сигурност на Украйна.

Киев започна работа по реален план за освобождаване на полуострова преди 24 февруари 2022 г. През март 2021 г. Володимир Зеленски прие Стратегия за деокупация и реинтеграция на временно окупирания Крим. Една от най-успешните - във вътрешен и външен план - е международната среща на върха на Кримската платформа, проведена в Киев същата година. 46 държави и международни организации, сред които ЕС, НАТО, САЩ, Канада, Япония, Турция, Грузия и Австралия, подписаха заключителната декларация на Кримската платформа: те признаха "мирното прекратяване на временната окупация" на полуострова от Русия за своя дългосрочна цел, а самата Русия (това се случи за първи път в официален международен документ) - за държава окупатор.

Втората среща на върха на Кримската платформа се проведе през август 2022 г., вече по време на пълномащабна война. Разбира се, реториката на втората среща на върха беше напълно различна: не се споменаваше "мирно прекратяване на временната окупация". Въпреки това в заключителната декларация на втората Кримска платформа не се съдържаше заявка и за освобождаване на полуострова с военни средства.

В първите месеци на пълномащабната инвазия дори Зеленски призна, че е малко вероятно Крим да бъде отвоюван. Официалната позиция на Украйна по този въпрос остана рационализирано "дипломатическо уреждане" през следващите 10-15 години.

Въпреки това уверената и успешна контраатака на ВСУ през есента на 2022 г., включително освобождаването на Херсон, се превърна във важна психологическа (а в някои отношения и политическа) граница за украинското общество. Сега Киев отказва да преговаря по принцип с "терористичната страна" и лично с Путин. Нещо повече, още през септември 2022 г. абсолютното мнозинство от украинците (87%) смята за невъзможни каквито и да било териториални отстъпки на Русия, дори ако се вземе предвид "заплахата от продължителна война и загуба на украинската независимост".

Други точки от Стратегията по-скоро формализират това, което украинските власти вече са правили. Например мониторинг на нарушенията на правата на човека (по-специално преследването на кримските татари) и екологичните проблеми, разработване на нови икономически санкции и правна защита на собствеността на украинските граждани, конфискувана по време на окупацията (проруските кримски власти масово "национализираха" не само украинската държавна собственост, но и малкия и средния бизнес).

Украинските власти говорят на думи за дипломатическо решение на "кримския въпрос", но при сегашните обстоятелства вече не разчитат на него. Малцина вярват, че Путин ще се съгласи на мирно предаване на анексирания Крим.

Според бившия украински министър на отбраната Андрий Захороднюк освобождаването на Крим от украинските войски вероятно ще започне, когато Украйна си върне контрола над другите окупирани от Русия територии в Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област. Според водещи световни военни анализатори и експерти по международна сигурност насилственото освобождаване на Крим може да се окаже реалистична перспектива. Валерий Залужний, главнокомандващ на украинските въоръжени сили, нарече освобождаването на Мелитопол стратегически необходимо условие за започване на военната деокупация на Крим.

През лятото на 2022 г. Михайло Подоляк, съветник на ръководителя на украинската президентска канцелария, обяви в няколко туита маршрути за евакуация на жителите на анексирания Крим и призова населението на полуострова да провери убежищата и да се запаси с вода във връзка с предстоящите украински "деокупационни дейности". Именно тогава Зеленски заяви, че войната на Русия срещу Украйна е започнала със завземането на Крим - и ще приключи с освобождаването му.

Ще върне ли Русия Крим?

Не знаем това със сигурност - и всякакви спекулации по тази тема биха изглеждали като преднамерени. Например, ако в Русия внезапно настъпи смяна на политическия режим, вероятно новите власти ще бъдат готови да върнат Крим на Украйна по дипломатически път. В този смисъл деокупацията на Крим би могла да бъде една от ключовите точки за реинтеграцията на постпутинска Русия в световната общност заедно с репарациите.

Но това е твърде хипотетична ситуация. Ето защо въоръжените сили на Украйна (ВСУ) продължават да се готвят да освободят полуострова със сила - идея, която с напредването на войната намира все повече поддръжници на Запад.

През последните девет години руската пропаганда не прави нищо друго, освен да говори за "духовното единство" на руснаците с анексирания Крим и за неговия "свещен статут" в историята на страната, а това всъщност е мит. Нещо повече, Кремъл обича изрично да напомня, че "сигурността и запазването на Крим като част от Руската федерация" е "червена линия" за руското ръководство. Любопитно е, че държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен също направи подобна оценка.

Сегашният правен и политически статут на Крим не се различава много от този на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област - все украински територии, които Русия е окупирала и обявила за свои. Някои от тези територии ВСУ вече са успели да освободят от руските сили. Например Херсон, който сега редовно е подложен на руски обстрел, въпреки че според руското законодателство е част от Руската федерация. "Червените линии" на Кремъл са, да кажем, размити - а и Блинкен също е посочва това. Има западни военни анализатори, както и пенсионирани украински военни, които смятат, че по въпроса за Крим вече изобщо няма "червена линия".

Какво ще се случи с жителите на Крим след деокупацията?

Те ще бъдат реинтегрирани в Украйна.

Засега планът е формулиран само в най-общи линии: възстановяване на властовите структури, подкрепа за украинския и кримско-татарския език и култура, наказателно преследване за държавна измяна, колаборационизъм и нарушаване на човешките права, както и разобличаване на руската пропаганда.

Украинското министерство за реинтеграция на временно окупираните територии заедно с канцеларията на украинския президент обещават в близко бъдеще да представят актуализиран вариант на стратегията за реинтеграция на полуострова, в който ще бъде взета предвид евентуална ранна деокупация на Крим. Ръководителят на агенцията, вицепремиерът Ирина Верешчук, заяви, че континентална Украйна скоро ще започне да обучава кадровия резерв, който ще бъде ангажиран в региона след освобождаването му. Очаква се резервът да включва ветерани от руско-украинската война и представители на кримско-татарските общности на полуострова.

Властите се надяват, че онези украински граждани, които са напуснали региона след анексирането му през 2014 г., също ще помогнат за възстановяването на властта на полуострова след освобождаването му. Според различни оценки става въпрос за 50 000 души, сред които чиновници, съдии, служители на реда, лекари, учители и т.н. Разбира се, реалната цифра може да е много по-висока: не всички кримчани, които са заминали за континентална Украйна, са се регистрирали като мигранти по онова време. Особена роля е отредена на Таврическия национален университет, който отново отваря врати в Киев, след като проруските власти откриват на негова база Кримския федерален университет в Симферопол.

До 2022 г. срещу проруски кримски служители са образувани малко над сто дела по подозрение в държавна измяна. Службата за сигурност на Украйна още през 2021 г. предаде на съда делото за държавна измяна срещу Сергей Аксьонов, Наталия Поклонская, Рустам Темиргалиев и Владимир Константинов - бивши украински политици и служители, които първи преминаха на руска страна по време на превземането на Крим през 2014 г.

Бивши депутати от Върховната рада на Крим, Севастополския градски съвет и други местни съвети, както и съдии, заели проруска позиция, също трябва да понесат наказателна отговорност. Между другото, през март 2022 г. в Наказателния кодекс на Украйна е въведен член за колаборационизма - той има доста широка дефиниция на престъплението и украинските прокурори вече обещават да го прилагат в Крим.

Ирина Верешчук предлага да се разработи гъвкав механизъм за лустрация. По-специално, наказателна отговорност ще носят онези, които са "допринесли за окупацията" и/или са участвали в депортацията на украински граждани от окупираните територии, както и са извършили други военни престъпления без давност.

Представителят на украинския президент в Крим Тамила Ташева говори малко по-подробно за бъдещата лустрация на полуострова: частни предприемачи, лекари, електротехници, пожарникари и обикновени служители на руските администрации няма да бъдат преследвани след деокупацията на региона. Разбира се, ако те не са участвали във войната срещу Украйна, не са нарушавали човешките права, украинските закони и международното право. Нещо повече, Ташева дори предпазливо предполага, че след освобождаването им служителите на ниски позиции, които са сътрудничили на проруските администрации, могат да продължат да работят на Кримския полуостров.

И ето още една трудност, с която украинските власти ще трябва да се сблъскат, когато и ако си върнат контрола над Крим: какво да правят със 700 000 руснаци, които дойдоха на полуострова след анексията? Сега те съставляват малко повече от една трета (!) от цялото население на региона.

Един от възможните варианти е "деколонизацията на Крим". Тази стратегия предполага експулсиране на всички такива имигранти. Тамила Ташева обаче обещава, че всеки случай ще бъде разглеждан поотделно (както по време на денацификацията в следвоенна Западна Германия) - и решаващият критерий ще бъде "активната проукраинска позиция".

Но точно в това е проблемът: няма надежден начин да се измери съотношението между проруските и проукраинските настроения сред жителите на полуострова. Проучванията на общественото мнение са очевидно ненадеждни: има опасност жителите на Крим да изразяват проукраинска позиция сега и проруска позиция, ако полуостровът бъде върнат на Украйна.

В анексирания Крим Украйна има 181 политически затворници, от които 116 са кримски татари. През последната година репресиите само се засилват. Междувременно Тамила Ташева смята, че успехът на контраофанзивата на ВСУ е довел до засилване на проукраинските настроения сред местните жители и че хората "определено са усетили завръщането на Крим". Службата на Ташева дори съобщава за съществуването на нелегално движение за съпротива срещу окупацията: местни партизани вече са успели да повредят железопътната линия в района на Бахчисарай.

Кримските активисти и правозащитници призовават за "най-безболезнена" реинтеграция на полуострова след освобождаването му и молят да не се забравя, че "кримският народ страда под окупация вече девет години и очаква разбиране и съпричастност от украинските власти. Някои експерти по реинтеграция дори свързват бъдещия ѝ успех със степента, в която ще бъдат чути исканията и страховете на кримчани във връзка с освобождаването на региона. Въпреки че освобождаването все още не е гарантирано.

*Интересна находка на "Медуза"

В навечерието на масовите депортации на кримските татари в Централна Азия през 1944 г. в Крим има около 2000 имена на градове и села с кримско-татарски произход. Скоро след депортацията всички тези селища са преименувани възможно най-бързо, в рамките на няколко дни. Така село Кичкине (кримскотатар. Кичкене) става Малко, а село Кутлак (кримскотатар. Кутлак) - Веселое. Както пише професорът от Кеймбридж Рори Финин, преименуването е възложено на редакторите на съветския вестник "Красный Крым", които черпят вдъхновение не само от собственото си въображение или от социалистическия канон, но и от предвоенните учебници по селско стопанство.