Защо за Кремъл Финландия не е Украйна

Виталий Портников: Разширяването на НАТО. Защо за Кремъл Финландия не е Украйна

Както се очакваше, реалното, а не виртуалното разширяване на НАТО не доведе до осезаема реакция от страна на Кремъл.

Още новини от Украйна

Да, руският министър на отбраната Сергей Шойгу направи заплашителни изявления и припомни решението за разполагане на тактически ядрени оръжия на територията на Беларус - но това решение няма нищо общо с влизането на Финландия в НАТО. А прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков, въпреки че отбеляза "негативните последици" от присъединяването на Финландия към алианса, веднага подчерта, че тази ситуация не може да се сравнява с присъединяването на Украйна към НАТО, тъй като никой не е правил "анти-русия" от Финландия .

Само това изявление на служител на Кремъл разобличава руски твърдения, свързващи нападението срещу Украйна с възможното ѝ влизане в НАТО. Когато руският президент Владимир Путин реши да нападне Украйна на 24 февруари 2022 г., това влизане не изглеждаше толкова реалистично, колкото присъединяването на Финландия. Но въпреки това руските войски се опитаха да проникнат в Киев, а не в Хелзинки.

Възможното присъединяване на Украйна към НАТО в Москва отдавна обясняват с агресивните си намерения към съседната страна. И все пак припомняме, че когато беше извършена анексията на Крим през 2014 г., Украйна официално беше извънблокова държава, мнозинството от нейните граждани бяха против влизането в НАТО, а в самия Крим имаше не американска, а руска военна база - и неговият статут се определя не само от двустранни споразумения, но и от преходни разпоредби на украинската конституция.

И все пак, когато се извършваше анексирането, Владимир Путин и други руски лидери говореха именно за опасността НАТО да се приближи до границите на Русия. А когато НАТО наистина се приближи, не си мръднаха пръста!

И така, с какво Финландия наистина се различава от Украйна от гледна точка на Кремъл? На първо място, фактът, че Финландия е държава, чийто суверенитет не се поставя под въпрос. Но не винаги е било така. През 1939 г. Йосиф Сталин всъщност решава да анексира Финландия и на територията на страната, окупирана по време на първите битки от „зимната война“, се сформира марионетно правителство на „Финландската демократична република“. Но Съветският съюз не успя да постигне победа и по време на Втората световна война суверенитетът на Финландия беше гарантиран от съвместните решения на съюзниците от антихитлеристката коалиция. Затова от гледна точка на Путин Финландия изглежда като „отрязано парче“, а влизането ѝ в НАТО само потвърждава този факт.

Но с Украйна, както с всяка друга бивша съветска република, е различно. Кремъл никога не се е примирявал с факта на техния суверенитет, Москва неведнъж е заявявала публично, че „историческа Русия“ включва украинските земи. Следователно проблемът не е, че Украйна трябва да влезе в НАТО. А че територията на Украйна - и, възможно, други бивши републики на СССР - Путин вероятно би искал да присъедини към Руската федерация. И влизането в НАТО, разбира се, ще предотврати това, тъй като ще превърне завладяването на съседните държави в истински глобален конфликт.

Следователно в предложенията за руски гаранции за сигурност, оповестени в навечерието на руското нападение над Украйна, не става въпрос само за гаранции за неразширяване на НАТО, но преди всичко за гаранции, че Украйна, Грузия и други бивши съветски републики няма да бъде приет в НАТО.

След като Русия очаквано получи отрицателен отговор на тези искания, които явно нарушават суверенитета както на страните от НАТО, така и на бившите съветски републики, тя започна война.

Източник: Виталий Портников специално за Крим Реалії

Бесарабски фронт