Доц. Киселова: За кожата на един прокурор*

Първомайският празничен и лежерен ден беше помрачен от информация за инцидент / покушение / атентат / опит за убийство по смисъла на Глава първа от Особената част на Наказателния кодекс (в зависимост от говорещия за случилото се) на главния прокурор. Драматизмът се увеличи от прокрадналата се информация за присъствие на членове на семейството на г-н Гешев в автомобила. Отвъд личните страхове и конфузи случилото се повдига поне 3 + 1 въпроса.

Това коментира за в. "Труд" доц. Наталия Киселова.

Първият въпрос неизбежно е за сигурността на висшите публични (длъжностни) лица. Висотата на длъжността върви не само с гаранции, схващани като привилегии (възнаграждение, имунитет, охрана, определен мандат), но и с рискове. Разбира се, състоянието на държавността за последните 100 години се е подобрило и вече не сме чести свидетели на физическа саморазправа по улиците. Най-често обект на насилие / физическа разправа сред публични лица са били журналисти, като изключим разчистването на сметки между групировки и кланове.

Вторият въпрос е за сигурността на членовете на семействата. Публичните лица затова са публични, за да има и много по-нисък праг на защита на личното пространство и на личната им сфера. Но по отношение на членовете на техните семейства прагът е доста по-висок. Затова следва да се зачита неприкосновеността на семейния живот на публичните лица, които граници често са обект на любопитство и на потенциална заплаха. По отношение на сигурността на членовете на семейството на публичната личност следва да има такива мерки, които да не превишават необходимото за неприкосновеност на личния и на семейния им живот и в същото време да не се създава опасност за живота, здравето и сигурността им. Този баланс по правило е трудно постижим.

Третият въпрос е за протокола при оповестяване на данни в медиите при съмнения за извършено престъпление. Истерията, която беше създадена в първите часове на инцидента на 1 май, беше излишна и оказа се – неуместна. Вместо да помогнат за изясняване на случилото се, говорещите навредиха. Вместо да се спомогне за разкриване за причинно-следствените връзки в инцидента, се създаде такова настроение, което допълни аргументите персонално срещу главния прокурор. Всяка една публична личност може да пострада, да се разболее, да бъде обект на недопустима намеса в личното пространство и в семейния ѝ живот, и любопитството на медиите, особено на жълтите, може да бъде разбрано, макар да не може да бъде оправдано. Когато обаче медийния интерес се задоволява от официални източници, тогава вече може да стане проблематично, особено ако са тиражирани неверни факти и обстоятелства. Затова изводът от първомайския инцидент е да се съобщават само факти – няма (има) пострадали, няма (има) материални щети, образувано е (не е) наказателно производство, има (няма) задържани – заподозрени като извършители, съучастници, подбудители, поръчители. Двадесет и четири часа след като са събрани „горещите“ следи да бъдат оповестени и повече официални данни. Всяко друго поведение може да има непредсказуеми последици.

Най-важният въпрос, извън първите от тази поредица, е за състоянието на криминогенната среда в България. Насилието в обществото е значително. Косвено може да бъде видяно през насилието в училища и на детски площадки, през движението по пътищата и през жестокостта в битови инциденти. От тук и значението на разследващите органи (разследващи полицаи и следователи) и на прокуратурата като обвинител за навременно и адекватно привличане към наказателна отговорност на извършители на престъпления. „Вечните“ обвиняеми и забавеното правосъдие са всичко друго, но не и проявление на правовата държава. С интерес се очакват първите анализи и препоръки на новосъздадения (възстановения) Съвет по криминологични изследвания към Министерство на правосъдието. Не са необходими специални познания обаче, за да се види, че политическата криза влияе и на повишаването на усещането за несигурност в обществото и на усещането за безнаказаност при неспазване на правилата (от незаконна сеч на дърва за огрев до каналджийство на мигранти и корупция).

Инцидентът с главния прокурор, около който следва да бъдат прегледани поне три основни версии – опит, заплаха за опит или пък посегателство спрямо друго лице, скоро ще бъде изместен от друга тема. Но изводът се налага от само себе си – дейността на полето на правосъдието следва да се осъществява само чрез правни средства.

Не бива да допускаме прояви на виджилантизъм (от лат. vigilantem – бдителен, загрижен, грижлив), при които някой действа като правоприлагащи органи в преследване на свои собствени представи за правосъдие, без да им е дадено такова правомощие по закон.

Привлекателността на морална противоправна позиция е обрисувана в десетки творби. Достатъчно е да си спомним поредицата от френски филми с участието на Ален Делон през 80-те години на ХХ в. - „За кожата на едно ченге“ (1981), „Дума на ченге“ (1985), „Не будете ченге, което спи“ (1988). Описаната действителност показва филмова реалност, която не бива да допускаме – служителите на правосъдието, които трябва да ликвидират престъпността, да убиват престъпниците физически, извън правилата и правосъдната система. Понеже политическата система и нейните рамки във Франция тогава са им пречили… Вече са им пречили даже да работят нормално. Да, тези саморазправящи се служители на правосъдието, и тяхната организация са демонизирани, показани са само в отрицателна светлина, и нашият герой (Ален Делон) в крайна сметка се справя с тях.

Във филмите с добри герои винаги има щастлив край. Но животът не е кино и не само думите, но и действията на прокурорите трябва да са на място. Другото е обществено недоверие, многогодишно влачене на делата, оправдателни присъди и доминираща представа за безконтролност на главния прокурор.

* „За кожата на едно ченге“ е френски криминален трилър от 1981 г., режисиран от Ален Делон, който участва във филма с главна роля. Следователят се опитва да разкрие следите на измама, включваща различни полицейски служби и наркотрафиканти. Сюжетната линия продължава с поредица от събития, вкл. и с установяването, че героя е натопен от полицейски комисар срещу неговите нечестни колеги и рискува да изгуби живота си в опит да разкрие истината.