Може ли Франция да бъде пример?

На 17 май т.г. Апелативният съд на Париж потвърди присъдата произнесена на Първа инстанция срещу бившия френски президент Никола Саркози. Обвинението е за корупция и търговия с влияние. За първи път в една демократична държава, личност от най-висок ранг получава ефективна присъда – 3 години, от които 2 условно. Магистратите направиха всичко което е по силите им за да докажат, че „никой не е над закона“. За сега успяха, но само за сега, защото адвокатите на Саркози ще обжалват присъдата пред Касационния съд на Франция, а след това в случай на неуспех, ще се обърнат към Европейския съд за правата на човека.

Никола Саркози твърди, че е невинен. Върху какво почива неговата защита? В обвинението за корупция и търговия с влияние има няколко нелогични заключения. Някои от тях дори нарушават законите.

Първо когато съдът се произнася за престъпление, особено за корупция – тя трябва да бъде доказана с веществено доказателство. Примерно – пари, или размяна на имоти. Подобно доказателство в случая – няма! Има предположение за корупция. Следствие на запис на телефонен разговор между бившият президент и неговия адвокат. В този разговор става дума за препоръка – според магистратите за ходатайство, в полза на трето лице, техен приятел. Да бъде въпросният приятел назначен на работа в Монако. Тази препоръка никога не е била реализирана материално. Следователно магистратите осъждат по собствено усмотрение – предположението, че може би, ако въпросното ходатайство се е увенчало с успех, тогава Саркози е щял да наруши закона за „търговия с влияние“.

Има и друг факт, който показва, че магистратите в течение на разследването, ползват записи на разговор между бившият президент и неговия адвокат, проведен по време на делото, пак за корупция, относно собственичката на Ореал госпожа Бетанкур, в което Саркози беше оправдан. Според френския закон – разговор между адвокат и клиент, както и разговор между лекар и пациент не може да бъде подслушван! В настоящия случай магистратите са нарушили закона.

Мистерията или загадката за настървеността на магистратите може би се крие в презрението, което Никола Саркози е демонстрирал към съдиите, които го преследват от години, като публично е казал, че са „със зърна от грах“ в главите. Преведен на български този израз означава, че са „с пуканки в главите“. Като се има предвид, че съдиите в повечето случаи са жени и тяхната чуствителност вероятно е попречила на задължителната съдийска обективност.

Във Франция „полови квоти“ за сега няма. Ако се вземе предвид жестокостта на присъдата, която бе произнесена срещу президента Никола Саркози, подобна реформа в съдебната система е наложителна.