Туризъм - тъпизъм - идиотизъм

Доц. д.н. Вилиян Кръстев

От елитарна дейност в миналото до масова практика днес туризмът неотменно съпътства поведението на градския, жадуващ за мимолетно удоволствие индивид. Неистово подхранващи желанието за пътуване и потребление на милиони хора са днешните достъпни и сравнително евтини комуникации и информационната мултимедийност, които втъкани в туристическото предлагане, „иконизират“ туристическия имидж на редица дестинации.

Рим, Париж, Венеция, Барселона… са малка част от онези ярки за туризма точки, чиито впечатлителни образи възбуждат съзнанието на милиони хора да се отправят на пътуване. Тази възбуда, разбира се, е подвластна на днешната неолиберална тенденция в масовия пазар, масовия транспорт, масовото производство, масовата култура – всички, свеждащи се до вкусове за масово потребление.

Стандартизиран в организацията, особено чрез използване на дигитални технологии, туризмът е твърдо изравнен в поведението на потребителите. Опростеното и канализирано туристическо търсене се установява като силно зависимо от също толкова опростеното в пазарна матрица туристическо предлагане. Стереотипното поведение на масовия турист притъпява съзнанието му, израждайки туризма в тъпизъм. Туристът-зрител, подвластен на масов потребителски вкус, в повечето от случаите не се интересува от историята, съдържанието или стойността на видяното.

Дали това ще е фонтанът „Треви“, Триумфалната арка, площад „Сан Марко“ или „Саграда Фамилия“ има значение дотолкова, доколкото той да е „тагнал“ мястото в телефона си, „захранил“ социалните мрежи, напълнил шкембето и купил си за спомен онзи туристически дефицит (магнит-картинка, ключодържател или нокторезачка), който средно интелигентен и осъзнаващ ценността от присъствието на мястото човек дори няма да забележи.

По такъв начин съдържанието на туризма кореспондира с тъпизъм, който намира потвърждение в навалицата от аморфна човешка маса, плъзнала по света в търсене на масово потребление. Тъпизъм, обладан от баналната потребност да консумираш впечатления на базата на първични инстинкти, продиктувани от „ценностите“ на масовата култура.

Концентрацията на масови пътувания в определени точки разкрива още агресивно лице на туризма, системно рушащ устоите и хармонията на средата, от богатствата на която се е развил. Туристическата инвазия насища нейния капацитет до предел, граничещ с идиотизъм. Подчинен на масово потребление туризмът от обществено благо и желана стопанска потребност се трансформира в източник на социална сегрегация, „галопираща“ инфлация, културна перверзия, криминално присъствие, екологична деградация на мястото…

Изпаднали в хронична от проявлението им зависимост много дестинации са вече в напреднал стадий на подмяна на своята идентичност. От центрове на културния блясък те се превръщат все повече в места за стандартизирано обществено спане и хранене, задоволяване на полов нагон, разпространение на престъпна дейност, ширеща се мръсотия.

Постоянно се множат местата, където „невидимата ръка“ на масовия туристически пазар е довела дори до етническа сегрегация на резидентите. Изпаднали в неравностойно положение са милиони емигранти от Азия и от Африка, които запълват нископлатените и непрестижни дейности (чистачи, миячи, прислуга) по ресторанти, хотели, сергии или като амбулантни търговци по улиците. Те са днешните черноработници на европейските чорбаджии, чието подчинено положение изражда идиотското лице на туризма като отговорен за подобен етнически кетъринг.

Туризмът, граничещ с тъпизъм и идиотизъм, поражда ответна обществена реакция – антитуризъм. Последният е вече масово явление, насочено срещу туризма, което се радикализира до степен на презрение, нетърпимост и омраза към тълпите, дошли „на лов за хедонизъм“. Може да се види под формата на неприкрити от местните пренебрежение, сарказъм и нападки; като обидни графити по стените на улиците; като маршови протестни шествия в Рим, Париж, Венеция, Барселона.

------------------------------------

Авторът е Доктор по география, доцент в катедра „Икономика и организация на туризма“ на Икономическия университет – Варна