"Сякаш Украйна е виновна, че е жертва на брутална агресия"

След разговорите в Саудитска Арабия американският президент Доналд Тръмп отправи сериозни обвинения към Украйна - заяви, че тя никога не е трябвало да допуска тази война, а да сключи сделка. Възможно ли е било това, според Вас, през 2021-2022 година?

Рюдигер фон Фрич: Виждаме много грозно изместване на вината - като че ли Украйна трябва да е виновна за това, че е станала жертва на брутална агресия. При някои изявления от Вашингтон човек има чувството, че слуша куклата на вентрилоквиста Путин.

Още новини от Украйна

Руският наратив е възприет изцяло и старите лъжи се повтарят на нов глас, а това може да има тежки и сериозни последици. Защото през годините руската страна не се умори да действа според по старото мото: "Ако твърдя нещо достатъчно дълго, например, че земята е плоска, някой ще си каже - я да видим, може пък да е вярно". Точно това се случва сега с изявленията от Вашингтон в ущърб на Украйна.

"Разговори, които будят голямо безпокойство"

Три години след началото на войната външните министри на САЩ и Русия се договориха в Рияд за съживяване на дипломатическите отношения. Какъв сигнал е това?

Рюдигер фон Фрич: Принципно е правилно да се водят разговори. Правилно би било и тази ужасна война да бъде прекратена по дипломатически път. Само че досега Русия отказваше да участва в истински диалог - при всеки сигнал за готовност за преговори, те трябваше да се водят изключително според условията на Русия.

След разговорите в Рияд се натрапва впечатлението, че не става дума за истински диалог с почтени намерения, който би дал възможност на Украйна да определи суверенно бъдещето си. Затова и разговорите будят голямо безпокойство.

И американският министър на отбраната Хегсет, и президентът Тръмп казаха преди разговорите, че приемането на Украйна в НАТО не е реалистично и Украйна трябва да се откаже от територии. Това чист реализъм ли е или специфичен подход към преговорите?

Рюдигер фон Фрич: Удивително е как на масата се поставят собствените възможни компромиси още преди началото на преговорите и то познавайки руския начин на водене на преговори. Сега руската страна ще си каже: "Интересно, много ви благодарим, ще приемем това, а ето и другите ни искания". С други думи, тази привидна отстъпка по същество е предварително крайно отслабване на собствената позиция.

В момента нищо не дава сигнал за това, че САЩ ще се опитат да подтикнат Русия към нещо и че са готови да използват за тази цел подходящите дипломатически, икономически, финансови и други средства. В много по-голяма степен се налага впечатлението, че се оказва натиск изключително спрямо Украйна и то под различни форми. Като че ли този конфликт е някак безразличен на новата американска администрация или ѝ тежи и тя иска да се отърве от него.

Под знака на долара

Каква роля играят в това отношение икономическите съображения?

Рюдигер фон Фрич: Предполага се, че много голяма - САЩ като че ли все повече се ръководят от собствените си икономически съображения. Трябва да се отбележи, че на преговорите в Рияд и в двете делегации имаше представители на икономическите интереси - като Кирил Дмитриев, който е генералният директор на Руския фонд за преки инвестиции. Той няма да преговаря за край на конфликта, но пък би могъл да предложи на американската страна много атрактивни икономически възможности.

А новият специален пратеник на Тръмп Стив Уиткоф вероятно съветва американския президент как да отстоява икономическите интереси във външната политика. Ако това е основният акцент, Русия явно наистина е успяла да нарисува долари по стената, които могат да развълнуват Тръмп и заради които той е готов да загърби сигурното и свободно бъдеще на Украйна.

Има информация, че САЩ са дали на Украйна обширен каталог с искания с икономически компоненти. Дали това е още едно доказателство, че междувременно САЩ гледат на войната и на отношенията си с Украйна преди всичко в икономически план?

Рюдигер фон Фрич: Американският президент даде ясно да се разбере, че очаква Украйна да предостави на САЩ широк достъп до ценните ѝ суровини. Ако това е условието, при което САЩ ще гарантират свободното и сигурно бъдеще на Украйна, то това всъщност е искане за репарации за оказаната от нас, Запада, САЩ подкрепа за Украйна срещу бруталната агресия, която застрашава и нашата свобода и сигурност.

"Русия не оттегли исканията си"

След края на срещата руският външен министър Сергей Лавров заяви, че двете страни не само са се вслушвали, но са се и чули. Какъв е Вашият анализ на това изказване като познавач на руската външна политика и на самия Лавров?

Рюдигер фон Фрич: Това може да се разтълкува като "Най-накрая някой отвръща на нашите искания". Тук е важно да се отбележи, че от началото на войната Русия ни най-малко не е отстъпила от ултимативните искания, формулирани писмено от Владимир Путин към Запада преди нахлуването през декември 2021 година. Те остават на масата.

Ако Лавров се изказва по този начин, то това може да е свидетелство за усещането на Русия, че САЩ са готови да отвърнат именно на тези искания - на исканията, които не само определят свободата, сигурността и бъдещето на Украйна, но влияят и на сигурността на Европа.

Американският президент каза, че вярва, че Путин също иска край на войната и мир. Това негово изказване е предателско и говори за напълно погрешна преценка за руското мислене и поведение. Путин би казал: "Естествено, че го искам, но само по моите условия". Именно това се случва сега. Би било фатално Вашингтон, където има предостатъчно експертен опит по отношение на Русия и на войната, да прави такива погрешни оценки за своите партньори.

А какво следва от всичко това за европейците?

Рюдигер фон Фрич: През последните четири години европейците така и не си извадиха поуки от двата основни повратни момента, а именно руската агресивна война и преизбирането на Тръмп. Това изискваше изработването на обща външна политика и съвместни усилия в сферата на сигурността и отбраната. Ако европейците сега се обединят, от една страна ще е късно. От друга обаче това е верният път да се направи опит за постигането на общност и решителност под огромния натиск на събитията.

Сега трябва да напреднем по този въпрос. В Германия това ще е една от големите задачи но новото правителство - да допринесе дееспособността на Европа по отношение на сигурността и външната политика. И тук трябва да мислим за интересите на всичките 27 страни членки на ЕС. Също и за да не допускаме в бъдеще Путин, като следствие от политиката на Тръмп, да поставя искания пред отделни страни или пред всички нас и пред когото, по логиката на Тръмп, е най-добре да отстъпим веднага, за да не станем жертви на агресия.

Автор: Екарт Аретц (ARD)