"За двадесети път разказвам моята история. История за промяна. Как от руините изградих прекрасен живот." Така започва историята на Михаела Георгиева - една от авторките в проекта "Това не е насилие"*.
Вървиш по улица, лампа светва зад прозорците на бар. Влизаш вътре, за да чуеш историята на Михаела. Всичко това се случва онлайн - проектът "Това не е насилие" представлява интерактивен град, където потребителят може да се разходи по главната улица и да надникне в онова, което се случва зад затворените врати и прозорци.
Градът, в който можем да чуем човека до нас
"Градът е място, което събира много различни хора, но често много малко познаваме човека до нас - може изобщо да не знаем какво се случва с него", казва инициаторката на "Това не е насилие" Теодосия Добриянова. Тя е режисьорка и документалистка, практикува в България и Великобритания. Според нея всеки, който разгледа онлайн инсталацията, ще може да се почувства близък до историите в нея - сякаш ходи по своята улица, в своя град. "Надеждата ми е, че начинът, по който човек достига до историите в инсталацията, може да го накара да се замисли малко повече за това, което преживява човекът до него."
Четирите истории в "Това не е насилие" се откриват пред потребителя на различни места из града - в кухнята, в супермаркета, в бар. Разказите са автентични - те са част от проект на фондация Emprove, чиято цел е да претвори историите на жени, преживели насилие, в изкуство. За Теодосия е важно разказаното в "Това не е насилие" да е реално. "Истинските истории на истинските жени, които са преминали през това в реалността, са много по-важни от художествената измислица. Те ни свързват с наболелите проблеми пряко. Осъществяват връзката между личното и политическото", казва режисьорката.
Самата Теодосия се мотивира да започне работа по "Това не е насилие", когато преди няколко години неин близък човек преживява нещо подобно. Този момент съвпада с отказа на българския парламент да ратифицира Истанбулската конвенция. "Личното и политическото се сляха за мен в този момент и реших, че ми е нужно може би да потърся отговори на въпросите, които си задавам чрез изкуството", казва авторката на проекта.
Разказите в "Това не е насилие" не са просто истории за преживяно домашно насилие. Те са истории и за преживяването на травмата. Изборът именно на такива разкази също е свързан със сложните отношения между личното и политическото. Потвърждава го и Михаела Георгиева - част от общността, създадена и подкрепяна от фондация Emprove "ЖенитеSurvivors" и една от авторките на историите в "Това не е насилие". За нея е изключително важно да се говори за случаите, в които жертвите са успели да се спасят - нещо, от което и тя самата е имала нужда, когато е търсила подкрепа, за да излезе от токсична връзка. "Непрекъснато виждам истории, които са негативни - с фатален или лош край. Те създават чувство за обреченост и че определени неща в държавата не работят. Това е така, но има инструменти, които и в момента функционират. И има нужда да се говори за тях и да се дават примери на хора, които са се съвзели след такава връзка", коментира Михаела.
Примерите, че има как да се справиш
Михаела разказва, че се мотивира да участва в такива проекти, защото вярва, че има много жени, които имат нужда да чуят точно такива истории - в които краят не е фатален и след тях не остават само скръб и сълзи. "Много жени, включително и аз тогава, когато сме в токсична връзка, си мислим, че няма как да продължим, че няма надежда нещата да приключат и след това да се съвземем", казва Михаела. "Знам колко ми се искаше да бях чела такива истории. Да видя, че и други жени са се справили. Да знам, че и аз мога да го направя."
Според авторката на проекта Теодосия идеалната цел на "Това не е насилие" е точно такава - да предава емоция и емпатия. "Историите, които разказваме, са опит да отпразнуваме свободата и новия живот. Надявам се жени, които са в такава ситуация, да се престрашат да направят първата стъпка и да видят, че един нов живот е възможен и е много хубав", казва Теодосия.
"Сега историята ми живее свой собствен живот. Тя е на всички", завършва разказът на Михаела в "Това не е насилие".
* Проектът "Това не е насилие” е реализиран с финансовата подкрепа на Национален Фонд Култура.
Автор: Мина Киркова
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Адам Хилтън
21:24 25.05.2023
2 Европитек
21:25 25.05.2023
3 Национален Фонд Култура.
Коментиран от #8, #9
21:29 25.05.2023
4 Този коментар е премахнат от модератор.
5 Този коментар е премахнат от модератор.
6 Пич
21:40 25.05.2023
7 Касапин
21:58 25.05.2023
8 Този коментар е премахнат от модератор.
9 Този коментар е премахнат от модератор.
10 Бас Тун
22:13 25.05.2023
11 нннн
Наказвайте го, но не ни натрисайте покрай него и джендърите от Истанбулската конвенция, от която и Истанбул се отказа. Л...на увити в лъскав целофан не ям!
22:27 25.05.2023
12 Този коментар е премахнат от модератор.
13 Зелето заблуждава
22:35 25.05.2023
14 Хлъц
22:48 25.05.2023
15 ха ха
Коментиран от #17
22:49 25.05.2023
16 Сандо
22:55 25.05.2023
17 Сандо
До коментар #15 от "ха ха":
Страдаш от някакво раздвоение,лекувай се.22:56 25.05.2023
18 Няма ли
23:04 25.05.2023
19 Този коментар е премахнат от модератор.
20 Този коментар е премахнат от модератор.
21 Реалност
В детските градини, в училищата, на улицата: насилствената смяна на пола в Германия!
08:44 26.05.2023
22 Този коментар е премахнат от модератор.