На фона на напрежението в Северно Косово: Възможно ли е Охридското споразумение да последва съдбата на Брюкселското?

В края на май напрежението в Северно Косово рязко се повиши, когато косовски сърби опитаха да попречат на наскоро избраните албански кметове да влязат в общинските сгради и да поемат задълженията си в три общини, населени предимно със сърби. Въпреки отчетения през последните месеци напредък в диалога между Сърбия и Косово, тези протести като че ли върнаха отношенията към стартовата линия на преговори, при която изгледи за скорошна нормализация все още няма. Дали голямото постижение на диалога, воден под егидата на ЕС, а именно приетото през март и от двете страни споразумение в Охрид, би последвало съдбата на така и неизпълненото Брюкселско споразумение от 2013 г.?

Общото звено в Брюкселското и Охридското споразумение

Напрежението между Сърбия и нейната бивша провинция продължава, откакто Косово се отдели едностранно през 2008 г. През 2013 г. в рамките на диалог под егидата на ЕС Белград и Прищина постигнаха т. нар. Брюкселско споразумение за създаване на Съюз на общините със сръбско мнозинство, отразяващ желанието за самоуправление на четирите общини в Северно Косово (Митровица, Лепосавич, Звечан и Зубин поток).

Докато Белград изисква формирането на т. нар. Съюз на сръбските общини (ССО), Прищина е против, тъй като се опасява, че той би могъл да се превърне в един вид Република Сръбска като тази в Босна и Херцеговина и да придобие изпълнителни правомощия. Освен това Конституционният съд на Косово постанови, че създаването на такъв съюз е прогтивоконституционно.

Близо десет години диалогът между Белград и Прищина на практика бе замразен, тъй като бе ограничен до срещи на по-ниско равнище, на които се обсъждаха технически въпроси. Тъй като обаче и двете страни се стремят към членство в ЕС, преговорите под егидата на ЕС бяха подновени. Това доведе до приемането на т. нар. „Охридско споразумение“, според което Косово се задължава да представи план за създаване на ССО, а Сърбия – да не блокира кандидатурите за членство на Косово в международни организации.

Приемането на обща Декларация за изчезналите лица само вдъхна надежда, че след години на застой отношенията между Сърбия и Косово най-накрая са се придвижили в положителна посока. Тлеещото напрежение в Северно Косово обаче отново рязко се повиши.

Миналата година косовските сърби напуснаха постовете си в регионалните институции, след като Косово настоя за смяна на сръбските регистрационни номера на автомобилите с косовски. Това наложи произвеждането на нови избори в Северно Косово, които сърбите бойкотираха и в предимно населените със сърби общини бяха назначени албански кметове. Сърбите започнаха протести срещу встъпването в длъжност на албанските кметове. Те отказват да прекратят протеста си или да участват в нови избори за кметове на общините, ако не бъде създаден ССО, докато Косово все още не представя план за статута на съюза и формирането му.

Въпреки че Брюкселското и Охридското споразумение бяха приети от Косово и Сърбия в интервал от 10 години, основно и все още неизпълнено условие и в двете споразумения остава създаването на ССО. Възможно ли е Охридското споразумение да последва съдбата на Брюкселското и диалогът Белград-Прищина да остане в застой още десет години?

Ще се превърне ли Охрид 1.0 в Брюксел 2.0

Според сръбския социолог Владимир Вулетич Белград остава резервиран относно задълженията си, посочени в Охридското споразумение, защото очаква ясно послание от Прищина, че изпълнява своята част от задълженията, посочва Косово онлайн.

Координаторът на сръбската работна група на Националната конвенция за Европейския съюз за глава 35 Драгиша Миячич обяснява, че и Брюкселското, и Охридското споразумение „са основани на предпоставката, че е възможно да се постигне напредък в нормализацията на отношенията между Сърбия и Косово без да бъде решена кризата в Северно Косово, без основаването на ССО и без изтеглянето на специалните части на косовската полиция от северно Косово“.

„Оттук, независимо, че е постигнато споразумение, прилагането му е в застой“, коментира той.

Социологът и политически анализатор от Прищина Артан Маджахири посочва, че динамиката на развитие на диалога зависи единствено от нивото на натиск от страна на ключовите участници от международната общност.

„Прагматично погледнато, последното, от което нашият регион има нужда, е отлагането за неопределено време на финалното споразумение. Това би намалило още повече оптимизма на младите поколения да планират бъдещето си тук“, коментира Маджахири.

В този момент от развитието на диалога между Белград и Прищина изглежда, че историята се повтаря, макар международният натиск над страните да е много по-голям. Сърбия отказва да признае независимостта на Косово, а Косово държи на тезата, че формирането на ССО е противоконституционно. Междувременно най-засегнатата трета страна – косовските сърби, разчита на финансиране от Белград и не участва в местното управление в населените предимно със сърби общини в Северно Косово

Този път залогът е по-висок. На карта е поставено евентуалното членство както на Сърбия, така и на Косово в ЕС, което е посочено като цел и от двете страни. Затова коментарът на косовския анализатор Артан Муджахири „би било голяма загуба, ако Охрид 1.0 се превърне в Брюксел 2.0“ звучи колкото заплашително, толкова и пророчески.

Симона - Алекс Михалева, БТА