Доц. Румяна Христиди пред ФАКТИ: „Хамас“ напомниха за себе си по най-бруталния начин

Това е най-лошият ден в историята на Израел. Сравним е с нападенията на 11 септември и Пърл Харбър. Това заяви говорител на Израелските въоръжени сили на фона на войната в ивицата Газа. Преди два дни бойци на Хамас извършиха инвазия от няколко посоки, атакувайки военни и цивилни. Сраженията продължават, като се очаква броят на жертвите и от двете страни да се увеличи. Има и много взети заложници. Над 1100 са убитите от двете страни. Израелската армия определи нападението на „Хамас“ като „най-лошият ден в нашата история“ и обеща да отмъсти на екстремистката групировка. Пред ФАКТИ по темата говори доц. д-р Румяна Христиди - преподавател по съвременна българска история в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и ръководител на специалността „Хебраистика“.

- Доц. Христиди, военновъздушните сили на Израел обявиха, че са унищожили комплекс, принадлежащ на ръководството на разузнавателния отдел на групировката „Хамас“, след като от два дни там се водят тежки военни действия. Защо се стигна до конфликта?
- Конфликтът между Държавата Израел и палестинците е перманентен и трае вече 75 години - периодично ту утихва, ту ескалира. „Хамас“ е организация, която отрича правото на съществуване на Израел, води борба срещу еврейската държава с всякакви средства е призната за терористична организация от ЕС, САЩ, Канада и др. Сегашното нападение на „Хамас“ се определя като безпрецедентно и предизвика невиждана от десетилетия ескалация на конфликта. Много са факторите, които доведоха до това. От една страна имаме тежката ситуация в Газа, която „Хамас“ контролира вече 17 години, но положението на жителите там не само не се подобрява, но и се влошава. От друга страна са проблемите в Западния бряг, където политиката на насърчаване на израелските заселници, водена от правителството на Нетаняху, доведе също до повишаване на напрежението. Войната в Украйна и изострената международна обстановка някак изместиха фокуса на международната общност от Близкия Изток и доведоха до отслабване на международното наблюдение в Газа. Увеличаването на нестабилността в света насърчава такива сили, които залагат на военните, а не на политическите решения. Тази тенденция е особено опасна и вече виждаме нейните проявления в опитите за преврати и разгарящите се конфликти в Африка, а сега и тежките военни действия в Близкия Изток. В тази обстановка не помага и разединението вътре в Израел, предизвикано от политиката на радикалното правителство на Бенямин Нетаняху. В продължение на повече от половин година Израел се тресе от протести срещу предвижданата от правителството съдебна реформа, както и срещу други мерки, които се счита, че подкопават демокрацията. Нека не забравяме, че Израел е единствената демокрация в Близкия Изток и обществото там е много чувствително към всеки опит за подкопаването ѝ. Вътрешните проблеми, разединението в израелското общество и изместването на обществения фокус от външната към вътрешната сигурност, дават възможност на враговете на държавата да се възползват от това и да я атакуват отвън.

- Предприетото въоръжено нападение срещу Израел от „Хамас“ изненада света…
- Докато светът е съсредоточен върху войната в Украйна, както и върху тежките икономически и климатични проблеми, регионът на Близкия Изток и постоянно тлеещият конфликт там някак останаха на заден план. „Хамас“ обаче напомниха за себе си по най-бруталния начин. Атаката е извършена без предлог или провокативни действия от страна на Израел. Освен масиран ракетен обстрел, имаме и проникване на израелска територия по суша и море, както и атака на израелските общности в южните части на страната, които са близо до Ивицата Газа. Нападението е извършено на еврейския празник Симхат Тора, когато стотици хиляди израелци са на път към синагогите, за да отбележат празника и Шабат със семействата си. Това е открита атака срещу цивилното население, извършени са много убийства - данните към момента са за 800 убити и над 2000 ранени, и отвличания. Отвлечени са не само израелски военни, но и цивилни граждани, което поставя много сложни препятствия пред разрешаването на проблема занапред. След трагедията на Холокоста, когато 2/3 от еврейското население е унищожено, за еврейската държава цената на всеки един живот, дори на най-обикновения войник или гражданин, е изключителна. Това ще постави много предизвикателства при евентуалните бъдещи преговори за размяна на заложниците, но Израел ще се бори до край за всеки един от своите.

- Израелската армия обяви, че е подложила на артилерийски обстрел район в Ливан, от който са били изстреляни снаряди срещу страната. Регионът беше затихнал, но какво го разпали отново…
- Масираната атака от страна на „Хамас“ даде тласък на атаки от страна и на други врагове на Израел – атаките на „Хизбула“ от Ливан, застрелването на двама израелски туристи в Египет….. За съжаление, това едва ли ще бъдат последните подобни нападения. Наблюдаваме нарастващ антисемитизъм в световен мащаб, който явно дава „кураж“ на антиизралеските сили да атакуват евреи и израелски граждани по всички точки на света. Въпреки че артилерийските и ракетни атаки на „Хизбула“ срещу израелски позиции по границата бяха ограничени, в Ливан страхът от ескалация на конфликта тежи във въздуха. Израел също подсили своите военни част по северната си граница.
Тази атака на „Хамас“ идва в момент на безпрецедентна дипломация:
- преговорите между САЩ и Саудитска арабия, които изглежда, че водеха до признаването на еврейската държава;
- едновременно с това имаме и сближаване на Рияд с Палестинската автономия, най-големият съперник на „Хамас“.
Със сигурност има още играчи на международната сцена, които трябва да вземем предвид: Иран – твърд съюзник на „Хамас“, както и Русия. В самата организация „Хамас“ се знае, че има разделение, а военното крило в нея е това, което се стреми към сегашната опасна ескалация, която ще има дълги последици, надхвърлящи границите на региона.

- Израелският премиер Бенямин Нетаняху се зарече да унищожи палестинското ислямистко движение „Хамас“. Това са просто думи или конфликтът ще ескалира…
- Израел е принуден да се защитава на своя собствена територия срещу тези, които оспорват самото право на съществуването му. За Израел това е война за съществуване, за запазването на държавата, територията и живота на населението. Няма съмнение, че израелците ще отговорят с цялата си мощ. Израел напълно отхвърля твърденията на „Хамас“, че светите места за мюсюлманите и в частност джамията Ал-Акса в Йерусалим е в опасност и характеризира тези твърдения като опит за подкопаване на регионалната стабилност и опит за превличане на подкрепа от екстремисти. Не се отчита фактът, че Израел работи за икономическо стабилизиране на региона с акцент върху дългосрочни проекти в Газа, като проектите „Газ за Газа“ и „Морски проект за Газа“, които са в процес на обсъждане. Нека припомним, че за Израел жителите на Газа не са врагове, а жертва на политиката на конфронтация и екстремизъм, водена от страна на „Хамас“, която постоянно излага на опасност жителите на Газа. Хамас действа в непосредствена близост до цивилни сгради, до хуманитарни институции и населението там често е поставено в ролята на жив щит. А и никоя кауза не може да оправдае убийствата на цивилни, непровокираните атаки, линучванията и гаврата с трупове, както и призивите за смърт и заличаване на цяла една държава. Израел има не само пълното легитимно право да се отбранява, но и дълг да защити живота на своето население. За всеки млад израелец, било то мъж или жена, е въпрос не само на дълг, но и на чест, да служи в армията и да даде своя дан за страната си. Няма съмнение, че ще има пълно мобилизиране на всички ресурси на страната, за да се даде отпор и защита, но и международната общност трябва ясно да заяви, че няма да приеме решаването на двустранни и международни проблеми с военни средства. Чест прави на България, че всички нейни институции – президентът, министър-председателят и др., заявиха категорично, че осъждат атаките на „Хамас“ и подкрепят правото на Израел да се защити.

------------------------------------
Доц. д-р Румяна Христиди е преподавател по съвременна българска история в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и ръководител на специалността „Хебраистика“. Специалист е по въпросите на Антисемитизма, Холокоста и историята на Държавата Израел. Член е на българската делегация към Международния Алианс за възпоменание на Холокоста (IHRA) и на Европейската асоциация за еврейски изследвания. Гост-лектор е в университета Бар-Илан, в университета на Тел Авив, в Еврейския университет в Йерусалим, в университета на Чикаго и др.