Тръмплиерите на Доналд

Преди осем години броях медалите и военните отличия. Днес - татуировките. Освен времевата разлика, тази промяна се обуславя и от кадровата такава: тогава номинация за Секретар на отбраната на Доналд Тръмп бе генерал Джеймс Матис, днес - ко-водещият на Fox & Friends и военен ветеран Пийт Хегсет.

Осем години по-късно нещата стоят някак екстравагантно: една от любимките на руската пропаганда и потребителите на марихуаната, Тулси Габард, е номинирана за директор на националното разузнаване на САЩ (като такава, основна нейна функция ще бъде да брифира президента за постъпилата разузнавателна информация от 18 различни служби, част от които ЦРУ и АНС). Друг бивш демократ, фен на конспиративните теории и легализацията на джойнта, Робърт Кенеди-младши, пък е номинацията за ръководител на здравеопазването и хуманитарните въпроси. Мат Гетц, който има двугодишен опит като адвокат, е посоченият човек за Главен прокурор и Секретар на правосъдието.

Всеки един от тези хора не притежава професионална и управленческа биография, която да кореспондира с длъжността, на която Доналд Тръмп иска да ги "посади". Но всеки един от тях има персонални заслуги пред 47-мия президент: Тулси Габард лидира подкрепата за Тръмп сред разочарованите от прогресивния либерализъм демократи, Кенеди-младши оттегли кандидатурата си за президент и подкрепи републиканеца, а Гетц бе дългата ръка на Тръмп сред републиканците в Камарата на представителите (с помощта на която бе забавена с няколко месеца помощта за Украйна, а кризата с натиска на нелегалните имигранти по границата с Мексико, иначе дело на слабата администрация на Джо Байдън, удължена по конюнктурни причини, обслужващи кандидатурата за президент на Тръмп).

Но не всички номинации на Доналд Тръмп изглеждат като герои, изскочили от вътрешния цветен и колоритен свят на републиканеца. Кандидатът за Държавен секретар, Марко Рубио, е натрупал вече достатъчно опит в ресорните сенатски комисии за външни отношения и разузнавателни работи, а бъдещият съветник по национална сигурност, Майк Уолтц, също има опит - било в Пентагона, било в ресорните комисии за въоръжените сили, външните и разузнавателни работи на Камарата на представителите. И двамата, впрочем, биват посрещани с шумно подозрение в MAGA средите като бивши неоконсерватори, обслужвали "дълбоката държава". Поради тази причина и Кандис Оуенс пърхаше жизнерадостно тези дни в подкаста на Алекс Джоунс, когато Тръмп изрично подчерта, че Майк Помпео и Ники Хейли няма да участват в конструиращата се републиканска администрация.

Но без значение дали притежават, или не съответните професионални аргументи за позициите, за които ще кандидатстват (ако съветниците в Белия дом нямат нужда от одобрение от Сената, то тези, които ще заемат постове в изпълнителната власт, трябва да получат такова в Горната камара на Конгреса), кадровият подбор на Доналд Тръмп почива на няколко критерия.

Първият е да отразяват политическите приоритети на 47-мия президент и в този смисъл, да отразяват идеологическата аура на Тръмп.

Вътрешно-политическите такива касаят осигуряване на сигурността по южната граница с Мексико и евентуалното стартиране на процеса на депортация на нелегални имигранти. Оттук номинациите на Кристи Ноем за Секретар по вътрешната сигурност и на Том Хоман като директор по граничните въпроси са закономерни и логични. Въпреки че все още няма предложение за Секретар на хазната (а кадровата битка там е интензивна, след като и Илон Мъск се опита да окаже на натиск на Тръмп със свое предложение), също подходящо е да очакваме, че ръководителят на това звено ще трябва да бъде съмишленик на 47-мия президент по отношение на политиките за редуциране на регулациите, смъкването на данъците (физически и корпоративен) и въвеждането на мита.

Външно-политическите приоритети на Тръмп пък са свързани с адаптирането на дипломацията и политиката на сигурност на Вашингтон спрямо геополитическото набъбване на Китай в Индо-Пасифика. Това е споделено разбиране и на Марко Рубио, и на Майк Уолтц, в името на което и двамата трябваше да деукраинизират собствените си възгледи, модифицирайки ги в синхрон с разбиранията на Тръмп спрямо войната в Европа. Така например, като сенатор през настоящата година Рубио гласува два пъти срещу подкрепата за Украйна, а Уолтц определи решението на администрацията на Байдън да разреши на украинските въоръжени сили да използват далекобойните ракети ATACMS спрямо обекти на руска територия като "още едно стъпало по стълбата на ескалацията". И Рубио, и Уолтц са (вече) критици на продължаващата американска военна подкрепа за Украйна.

Вторият водещ критерии при кадровия подбор на Тръмп е лоялността. Тоест бъдещият ръководител на Белия дом предпочита да се заобиколи със слушащи и верни хора, независимо дали те са подплатени с професионална биография или не притежават такава, съответстваща на длъжностите, за които кандидатстват. Това вероятно дава отговор на въпроса защо 47-мият президент няма против да прави импровизирани кадрови избори - когато легитимността на следващия, да речем, Секретар на правосъдието, произтича от волята на президента, но не е следствие на уважението на бранша или функция на собствената му експертиза в ресора, то единствената причина за политическото оцеляване на Мат Гетц ще бъде в Белия дом. Затова и днес не виждаме имена като Джеф Сешънс, Джеймс Матис и Хърбърт Макмастър - това са хора, които, на базата на доказания си професионален опит и авторитет, си тежат на мястото. А Тръмп няма нужда от хора, които си тежат на мястото. Ако е възможно последното да има положително измерение, то ще се състои в това, че вероятно в задаващата му се администрация няма да има такова кадрово текучество и хаос, каквото бе налице в първия мандат на републиканеца. Негативното значение обаче е много по-лесно прогнозируемо: всички ние знаем какво се случва с политиците, които слушат само това, което желаят да чуят.

Разбира се, Доналд Тръмп току-що спечели изборите за президент и той има правото да избере хората, с които да прокарва своите вътрешни и външни политики. Но неговата победа не може да служи като алиби или извинение за компрометиране на функциите на "checks and balances" на демократичната политическа система (за съжаление, често тези свойства на демокрацията да извършва контрол и равновесие, включително поради разделението на властите си, получават интерпретацията "дълбока държава". Само че през 90-те години на миналия век не "дълбоката държава" опраска две номинации за Главен прокурор на Бил Клинтън, а собствената немарливост на въпросните кандидати, които са наели нелегални имигранти за детегледачки). В този смисъл, ако Доналд Тръмп е гласът на редовия американски гражданин, който държи на демокрацията си, той не трябва да се опитва да заобикаля функциите на Сената (да изслуша и одобрява номинациите му) и задълженията на ФБР (да проучват същите тези кандидати), както преди време се опита да хитрува и Барак Обама.

И без това най-много ФБР да открие още някоя татуировка по тялото на Пийт Хегсет. А една от тези, за които знаем, стои гордо на гърдите на номинацията за ръководител на Пентагона: Йерусалимския кръст на кръстоносците. Разбира се, християнството не гледа с добро око на жигосването (тялото е храм за Св. Дух, четем в Първо послание на ап. Павел до Коринтяни). Ако си татуираш кръст, това не смекчава, а увеличава абсурда. Също като политическата злоупотреба с християнството. Но ако не друго, тръмплиерите се броят по татусите.