А палестинците къде да търсят спасение?

За първи път от половин век Израел обяви състояние на война, след като екстремистката военна организация „Хамас“ нападна контролирани от Израел територии в събота в нова мащабна ескалация на тлеещата от десетилетия война.

Стотици военни и цивилни граждани бях убити от бунтовническата групировка, която е обявена за терористична организация в ЕС и САЩ. Терористите от „Хамас“, които избиват цивилни и взимат заложници, са военни престъпници и трябва да бъдат разглеждани и третирани като такива. Но големият губещ във войната са отново мирните палестинци, за които за пореден път никой не говори или поне не иска да говори.

Западните държави, които сега изразяват солидарност с Израел и скърбят за нейните жертви, дълги години си затваряха очите за зверствата, извършвани от армията на Израел в окупираните от нея земи срещу арабското население.

Палестинският въпрос остава нерешен до днес, а няма реални перспективи да бъде решен и утре. Генезисът се крие първо в предателството на британците, които през Първата световна война дават обещания на арабите, които нямат намерение да изпълнят. В замяна на военна подкрепа срещу Османската империя им обещават независимост, но постепенно разрешават неограничена еврейска имиграция към тези земи. През Втората световна война ционистите вземат решение за създаване на своя собствена нация в Палестина – със или без съгласието на британците, и след войната се стига до второто предателство, този път от страна на ООН (след „палестинския мандат“ на Великобритания). Планът за разделяне на Палестина само залага една бомба, която рано или късно ще се взриви.

Постепенно започва етническо прочистване на местното арабско население, което е подложено на репресии и преследване. Еврейските окупатори завземат селище след селищe с явната идея, нарушавайки международното право, да присвоят чуждите земи и да изградят собствена държава. Заселването на еврейски семейства върху палестински земи се превърна в основна мисия на Израел, който от позицията на силата в продължения на десетилетия систематично изсели милиони мирни палестинци от домовете им и им забрани да се връщат там.

Старият град на Хеброн (на Западния бряг) е нагледен пример за апартейда на палестинска земя, прилаган от Израел. Има улици, на които е забранено да вървят араби, КПП-та ограничават основните им човешки права и те буквално са третирани като хора втора ръка, които могат във всеки час на денонощието да бъдат арестувани без никакво обяснение.

Подобни репресии се извършват във всяка точка от картата на Западния бряг, на която живеят палестинци, включително Източен Йерусалим. На практика палестинците са лишени от възможността да контролират собствените си граници, да имат собствена демокрация, както и да имат собствени въоръжени сили. Или иначе казано, да имат собствена държава.

Мирните палестинци обаче не са заложници само на Израел, но и на „Хамас“. Ситуацията в ивицата Газа е по-различна от тази на Западния бряг заради присъствието на „Хамас“ (и „Ислямски джихад“). Ивицата е обсадена от израелските сили, които контролират въздушното пространство над нея, както и движението на стоки, електричеството и водоснабдяването. В самия град действа терористичната организация „Хамас“, която използва жилищни сгради като прикритие и цивилното население като щит.

Основана през 1987 година по време на Първата интифада, паравоенната организация не признава съществуването на Израел и е отговорна за множество терористични атаки както срещу израелските въоръжени сили, така и срещу цивилни. Има ясни доказателства, че Иран въоръжава и обучава терористите от „Хамас“. Очевидно е, че в момента и Русия, която не осъди нападението срещу Израел, а призова за „мирно разрешаване на тази спирала от насилие“, има изгода от подобна ескалация, за да отклони вниманието и ресурсите за западните страни от Украйна. Москва не крие контактите си с групировката.

Западни политици умишлено слагат знак за равенство между „Хамас“ и палестинския народ в опит да прикрият неуспеха си да предложат решение на този конфликт. Палестинската кауза не е нито проиранска, нито проруска, а пропалестинска. Репресиите срещу палестинците започват много преди създаването на „Хамас“ и други подобни екстремистки групировки. За западните демокрации човешките права са важни, стига да не става въпрос за палестинския народ. Сегрегацията, изселването и убиването на деца не само са позволени за израелските окупатори, но и са насърчавани.

Така мирните палестинци са поставени в ситуация, от която не се вижда изход. И техните деца ще продължават да биват избивани безпричинно.

А ние сякаш просто трябва да си затворим очите...