Проф. Татяна Дронзина пред ФАКТИ: Започне ли това настъпление на Израел, броят на жертвите ще е неизчислим

Смъртоносният взрив в болницата "Ахли Араб" в град Газа наруши дипломатическите усилия на САЩ за предотвратяване на хуманитарната катастрофа в Газа. Късно снощи Йордания отмени срещата на високо равнище в Аман, на която американският президент Джо Байдън трябваше да разговаря с крал Абдула Втори, египетския президент Абдел Фатах ас Сиси и с президента на Палестинската автономия Махмуд Абас. Израел срещу „Хамас“? Какво да очакваме… Пред ФАКТИ говори проф. Татяна Дронзина - преподавател в Катедра “Политология” към Философски факултет на СУ "Св. Климент Охридски", експерт по разрешаване на конфликти.

- Проф. Дронзина, ескалацията на напрежението в ивицата Газа между „Хамас“ и Израел е исторически конфликт, но днес това се заменя от една дума – война. Кой кой е в тази война?
- Да видим: един мощен, но с разединено общество в резултат на политиката на Нетаняху Израел, станал жертва на най-голямата терористична атака за последните години; „Хамас“, с непроменена терористична ДНК, но с прекрасно обучени бойци, които приличат повече на командоси, провели образцова операция по суша, под земя, по вода и по въздух; „Хизбула“, прокси на Иран както и „Хамас“; Саудитска Арабия, намираща се на една ръка разстояние от подписване на договор за нормализиране на отношенията с Израел; Иран, който щеше да загуби от подобен договор и разбира се, обичайните заподозрени – Русия, Китай и САЩ, които се намесиха, защото нямаше начин да останат извън събитията.

- Кои са основните играчи, които държат ключа за разрешаване на близкоизточната ситуация…
- Може би трябва да се запитаме първо има ли ключ и каква точно е ситуацията... Голямата рамка е, разбира се, липса на палестинска държава - липса, която се дължи на това, че и двете страни пропуснаха всички възможности за създаването и до момента. От друга страна – и по мое дълбоко убеждение това беше причината за нападението на „Хамас“ – Саудитска Арабия и Израел бяха на една ръка разстояние от нормализиране на отношенията. В свое интервю за „Фокс нюз“ преди три седмици престолонаследникът, който де факто управлява страната, заяви, че отношенията между двете страни се подобряват всеки ден, а също така сподели за плановете през Близкия изток да мине транспортен коридор, който ще съединява Индия със сърцето на Европа. Е, ако такъв коридор бъде изграден, и ако действително по него, както предположи престолонаследникът, времето за транспортиране ще отнема между 3 и 6 дни - какво ще стане с китайския икономически проект „Един пояс - един път“? Той, разбира се, увяхва, защото минава през области, където зимните температури достигат 50 градуса под нулата и пътуването е трудно. Да не говорим, че в резултат на мирния договор политическият ландшафт на Близкия изток коренно ще се промени, тъй като редица арабски нации ще последват Саудитска Арабия. Това неизбежно ще доведе до намаляване на влиянието на Иран, който има претенциите да бъде регионална сила. Освен това от интервюто стана ясно, че ако иранците се сдобият с атомно оръжие, саудитските също ще си купят такова. Неслучайно те искат построяване на атомна централа, обогатяването на урана за която ще се извършва в страната, макар и под супервизията на американци и може би други международни експерти. В този пъзел Русия също е губеща – отслабен основен съюзник (Иран); по-самоуверен Израел (на когото заби нож в гърба чрез сближаването си си Иран), една Саудитска Арабия ориентирана повече към САЩ и Запада.

- Конфликтът между Израел и "Хамас" колко може да се разрасне?
- Може да се разрасне до сериозна регионална криза, ако „Хизбула“ продължи да се намесва, което, разбира се, може да стане след нареждане от Иран. Самият Иран едва ли ще се ангажира пряко, след като се има предвид, че той нищо не печели – само губи неофициалното разведряване, което беше настъпило в отношенията му със САЩ. Освен това правителството заяви, че няма пръст в непосредственото възникване на конфликта, въпреки че за никого не е тайна, че терористите от двете терористични организации бяха обучавани именно на негова територия и – както се говори – с непосредствената помощ на Русия. Когато говорим за Близкия изток, трябва да сме наясно с едно нещо – нагласите на правителствата и на обществата често не съвпадат. И често правителствата са принудени да действат именно под натиска на радикализиращите се граждани, които изпитват неприкрити симпатии към палестинците, независимо от тяхната отговорност или поведение. Израел е и в правото си, и в силата си да търси възмездие за варварския акт на „Хамас“ и не се съмнявам, че ще го направи. Каквито и да са вътрешните разделения, посети от правителството на Нетаняху, пред лицето на външната опасност израелското общество винаги се е обединявало. Повече от възмездие Израел има нужда от прагматични решения, които ще гарантират, до колкото това е възможно, избягването на подобни инциденти в бъдеще. За съжаление, не вярвам, че това ще бъде постигнато при сегашното правителство, което не само че се идентифицира с крайно консервативните кръгове и радикалните евреи (получили значителни привилегии от него), но и изкара израелците на улицата с проекта си за съдебна реформа, която може да превърне Израел от модерна демократична държава в огледален образ на теокрацията на Иран.

- Защо Израел се бави с провеждането на мащабния удар по цели на „Хамас“ в Газа. Дадоха на палестинското население 24 часа, като това бе отнесено към неделя…
- Започне ли това настъпление на Израел, броят на жертвите ще е неизчислим. В мрежите ще започнат да се появяват снимки на върволици палестински жени, деца и бежанци, а така симпатиите на света скоро ще се обърнат към тях и ще загърбят Израел. И между другото, няма да са далеч от истината. Защото не е реалистично два милиона и повече население да се премести за 24, 48 или 72 часа – това просто не може да стане. И САЩ, и Русия предупредиха за това, макар че предупрежденията им да са водени от различни подбуди. От друга страна, Израел са в правото си и е по законите на войната да се стреми към унищожаването на „Хамас“, но не и към наказанието на мирното население, което не е сигурно до каква степен подкрепя „Хамас“. Не случайно тази терористична организация не разрешава провеждане на изследване на общественото мнение вече кажи речи 14 години. И последно по място, но не и по значение, военните позиции на терористите често са разположени в болници, училища, и други обекти от подобен характер и ударът по тях би означавал смъртта на десетки цивилни. Отговорността няма да е на Израел, но световното обществено мнение едва ли ще приветства това.

- Очаквате ли намеса на "Хизбула". Чухме призив към цялото арабско население да се противопостави на Израел…
- Видяхме спорадични обстрели от страна на „Хизбула“. По-рано Израел даде да се разбере, че ако те не проявят военна активност, и от израелска страна няма да има такава. По-вероятно е да не се намесят, но това са само предположения – всичко зависи от заповедите на Иран. Колкото до призивите, вече имаме две терористични атаки в Европа за една седмица.

- Русия почна „военна операция“ срещу Украйна, Израел обяви война. Ние не сме много далеч като локация. Какви заплахи виждате за България?
- Не виждам пряка заплаха за България, въпреки че когато на няколко стотин километра от границите бушуват две войни, като и в двете Русия има интереси, човек никога не може да бъде сигурен. Не случайно точно тя е спомената като заплаха за националната сигурност в проекта за нова национална отбранителна стратегия, който бе пуснат за обществено обсъждане. И Русия ще остане такава и след приключването на войните.

- Вие сте специалист по радикализация. „Хамас“ повече ли се радикализира?
- Нека кажа, че остава толкова радикален, колкото винаги е бил, но сега, благодарение на ежегодната иранска помощ от 100 милиона долара, е с по-големи военни способности. Израелците, че и доста американски и европейски анализатори предположиха, че увеличаващият се брой палестинци от ивицата Газа, които получиха разрешение за работа в Израел и в резултат увеличиха многократно доходите си, както и видимото отсъствие на военна активност от страна на „Хамас“ през последните две години, са индикации за мир. Това, разбира се, беше заблуда. Терористите я използваха, както впрочем и парите, които получаваха от арабските си фенове, но и от Израел, ЕС и САЩ за въоръжаване и подготовка на терористичната атака срещу Израел. Може би след края на войната ще узнаем кой е проспал този момент – службите за сигурност или правителството, въпреки че аз съм склонна да приема повече последното.

- Когато Израел казва, че терористичната организация „Хамас“ ще бъде изтрита от лицето на земята, това какво е…
- Израелска мечта. Позволете ми да припомня, че „Хамас“ беше създаден с активната финансова и друга помощ на Израел с цел да се намали влиянието на ООП, оглавявана тогава от Ясер Арафат. Няма как да бъде унищожена тази организация, поне не сега, тъй като тя е разделена на два клона: единият се занимава с военна дейност, а другият – със социална. Защо трябва да бъдат наказвани ангажираните в социалното направление лица? Не случайно някои държави признават като терористична организация „Хамас“, а други само въоръженото и крило. Освен това, какво ще стане, ако част от бойците се смесят с цивилното население, както това стана при разгрома на „Ислямска държава“? Тогава точно Русия настоя за отваряне на хуманитарни коридори, по които обаче преминаха и терористите. „Хамас“ няма как да бъде унищожена. Организацията трябва да бъде международно и вътрешно дискредитирана, борбата срещу нея трябва да почива на загуба на подкрепа от страна на населението в ивицата Газа, населението там трябва да бъде убедено, че има по-добри алтернативи. Дори да бъде изтрита от лицето на земята, тази терористична организация ще бъде заместена от други, може би по-радикални от нея. В Палестина израсна едно поколение, което не се подчинява на никакви лидери и действа, водено от единственото, което познава – жажда за отмъщение и кръв.

- Може ли да говорим за възраждане на джихада?
- В Близкия изток джихадът никога не е умирал.