Александър Йорданов: "Народе скъп на Кошут и Петьофи!"

През 1956 година избухва антикомунистическата и антисъветска революция в Унгария. Тя започва като студентски протест с искане за демократизиране на страната чрез промени в Конституцията.

Това припомня във "Фейсбук" евродепутатът Александър Йорданов.

Студентите настояват написаната от тях декларация да бъде прочетена по националното радио. Но властта им отказва, а служители на органите за сигурността откриват стрелба срещу тях. Следва народна реакция. Над 200 000 унгарци излизат по улиците на Будапеща. Бунтът се разпространява светкавично в цялата страна. Хората започват да се саморазправят с комунистите, ченгетата и милиционерите. Някои комунисти и сътрудници на Държавна сигурност набързо са екзекутирани. Статистиката преброява над 20 висящи трупа по дърветата. Просъветското правителство подава оставката. Властта се поема от Временно правителство, което излиза с решение за разпускане на Държавна сигурност и излизане на страната от "социалистическото НАТО" - Варшавският договор. За премиер е избран Имре Над, който веднага заявява, че Унгария се оттегля от социалистическия блок и се обръща с искане към САЩ и Великобритания да я признаят за независима държава.

Първоначално в Кремъл са тотално ошашавени, но вземат решение и на 4 ноември в Унгария нахлува половин милионна съветска армия, въоръжена с 5 000 танка. И започва трагедията.

Танкове прегазват хора, снаряди летят срещу унгарските градове. Имре Над, Пал Малетер – министър на отбраната и началникът на правителствения кабинет Йожеф Силади са обесени от окупаторите. Екзекутирани са 350 души. 13 000 са хвърлени в затворите. И това са "официалните" данни. Мнозина са депортирани в съветски затвори и концлагери. Чак до 1989 г. комунистическата власт крие къде е погребан Имре Над.

Каква е поуката. Тя е, че за народите, които са били окупирани от съветската армия, свободата и независимостта могат да дойдат само след съпротива срещу режима на Кремъл и неговите местни марионетки. У нас ги наричаме русофили. Не може да има просъветска, а в наши дни - проруска демокрация. Руската федерация, като официален наследник на пропадналия Съветски съюз, е в дълг към нашата страна и народ. Тя трябва да се извини за осъщественото от нея престъпление: окупацията на държавата ни през 1944 г. и налагането на мракобесния комунистически режим. Паметниците символизиращи тази окупация, включително и тези на българските ятаци на окупаторите, трябва да бъдат разрушени. Те не трябва да замърсяват с наглия си изглед публичното пространство. "Братски" отношения с Русия не може да имаме, дори и когато Путин няма да бъде между живите. Защото по стара имперска и съветска традиция, руснаците разбират "братството" като слугинаж пред тях.

И нещо много важно, което не трябва да забравяме. Преди унгарската революция българските горяни водят истинска отечествена война срещу комунистическия режим. Това е първата антикомунистическа съпротива в следвоенна Европа.

Да не забравяме и името на младия поет, студентът Йордан Русков (1926-2010), който тогава пише стихотворението "Зов за свобода". Подписва го с псевдоним. Цели две години агентите на ДС търсят да го открият. Арестуват го на 20 януари 1959 г. Осъден е на 7 години затвор.

"Зов за свобода" започва така:

"Унгарио! Народе скъп на Кошут и Петьофи!

Сърцето ти пламти и в мойте строфи.

Пои унгарската земя кръвта на твоите чеда –

от тая кръв назрява плод чудесен – свобода."

Следва и обръщение към нас, българите:

"О, българино с честна кръв, с мъжествени гърди!

Макар и не в борбата пръв – последен не бъди!"

И завършва с прозрението:

"Ще се разчупи бронята съветска в нашта гръд!"

Днес, 67 години след Унгарската революция, е време да се запитаме: разчупихме ли бронята съветска в нашта гръд? Или не го направихме, след като има партии като прокремълската "Възраждане", след като имаме проруски президент, който остана сляп за военната агресия на Русия срещу независима Украйна, след като ПП и ДБ преди година върнаха отново на власт БСП - наследницата на престъпната организация БКП, а днес меракът им е да направят кмет на столицата ни наследник на яка комунистическа ченгесарска фамилия. А що се отнася до днешното унгарско правителство, то неговата проруска политика е предателство към паметта на загиналите за унгарската свобода през далечната 1956 година.