Енергийното джудже България издърпа газовото килимче на Владимир Путин

Понякога и най-сдържаните държави могат да поднесат изненада. България, енергийно джудже, за първи път определя темпото. Без предупреждение София наложи такса върху руския газ, преминаващ през нейната територия, преди да стигне до Сърбия и Унгария. На 13 октомври парламентът гласува налагането на нов данък от 20 лева (10,25 евро) за всеки мегаватчас руски газ, преминаващ през българския участък на "Турски поток". Този газопровод беше открит през 2020 г. от руския президент Владимир Путин и неговия турски колега Реджеп Тайип Ердоган. Функцията му е да свързва руските газови находища с Турция и след това с Европа през България. Това пише в своя статия за България френското седмично издание L"Express.

Мярка, която има за цел да "намали печалбите" на руския гигант "Газпром", "и следователно парите, влизащи в хазната на Кремъл за финансиране на войната в Украйна", според българското правителство. Ако София вече не внася руски газ за собствена консумация, то тя остава "хъб за доставката му по газопровода "Турски поток", уточняват от френския вестник La Tribune. България сама може да реши как ще използва приходите от таксата от 10 евро за мегаватчас върху вноса на руски газ, преминаващ през българска територия, потвърдиха впоследствие от Европейската комисия. "Таксите, начислявани от България за транзита на руски газ до Сърбия, Унгария и Северна Македония, представляват национална мярка и следователно от България зависи да реши къде да разпредели приходите", заяви пред журналисти Тим Макфи, говорител на Европейската комисия по енергетиката. България очаква между 1,2 и 1,5 млрд. евро годишни приходи благодарение на този нов данък. Ако страната използва геополитическата ситуация в Европа, за да раздуе бюджета си, то нейните съседи го възприемат като неприятелски акт.

"Голям проблем за нас"

България си навлече гнева на Унгария и Сърбия, които зависят от руския газ, транспортиран през разширението на Турски поток. Сръбският президент Александър Вучич заяви на 14 октомври, в интервю за вестник "Политика", че това решение представлява "голям проблем", който ще доведе до увеличение "със 100 евро за 1000 кубически метра газ". "Това не трябва да важи за Сърбия", добави сръбският държавен глава и уточни, че ще разговаря по тази тема с българския президент Румен Радев. Загрижеността на Сърбия намери отзвук и в Унгария. "Това е неприемливо. За държава-членка на Европейския съюз да застраши доставките на газ на друга държава-членка е просто в противоречие със солидарността и европейските правила", критикува в понеделник, 16 октомври, унгарският външен министър Петер Сиярто. Той определи този ход като пореден опит да се направи невъзможно енергийното сътрудничество между Унгария и Русия. А от българска страна? Радиомълчание. Решението беше взето без гръмко изявление от управляващото от юни правителство, съставено от две противопоставящи се сили: реформаторското дуо "Продължаваме промяната" и Демократична България, от една страна, и от друга - ГЕРБ, дълго управлявала партия, подкрепяна от Обединените демократични сили. Този данък ще даде ли резултат и ще се реализира ли? България очаква приходите от новата такса да бъдат изплатени на 14 ноември, но някои български енергийни експерти се съмняват, че страната ще ги получи. Наистина газопроводът трудно може да бъде сертифициран като руски, защото съчетава няколко източника, обясни енергийният експерт Калоян Стайков пред европейската медийна мрежа EurActiv.

Откъсване от Русия?

"Газпром" все още не е коментирал публично новия енергиен данък и все още не е ясно дали възнамерява да го плаща. Българският финансов министър Асен Василев каза, че ако "Газпром" откаже да плати, финансовите му гаранции от договори в България или активите му в страната ще бъдат запорирани.

Едно е сигурно: България избира постепенно да се откъсне от Русия. София одобри в сряда, 25 октомври, изграждането на първите два американски ядрени реактора, като по този начин допълнително се освободи от Москва. Те ще бъдат от тип AP1000, технология, разработена от американската Westinghouse, според правителствено прессъобщение. Ако става въпрос да бъдат заменени въглищните централи, които трябва да затворят до 2038 г., според ангажиментите, поети от София под натиска на Брюксел, този проект цели преди всичко да намали квазизависимостта на България от Русия в енергийно отношение. През юли София прекрати концесията на руската компания Лукойл за нефтения терминал Росенец, близо до крайбрежния град Бургас, в югоизточната част на страната и на западния бряг на Черно море. Символ на руското влияние.

Настъпва ли повратен момент в русофилска България?