Окопна война: новата действителност на фронта в Украйна

Украинската контраофанзива забуксува, а конфликтът все повече започва да носи белезите на изтощителна позиционна война, която може да продължи с години. Историята показва колко опустошителни могат да бъдат такива войни.

Бахмут, Авдeeвка, Роботине - сраженията на фронта във войната, която Русия води срещу Украйна, причиняват тежки загуби. Но нищо не се чува за някакви значими териториални придобивки - от която и да е страна.

Украинската контраофанзива, започнала през юни с огромни очаквания, на практика се намира в застой. В най-успешната си точка, край Роботине, тя напредна само със 17 километра. В статия за списание "Икономист" генерал Валерий Залужний, главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), предупреди за "война на изтощение", която може да се "проточи с години".

Кога говорим за война на изтощение?

Настоящият фронт между двете враждуващи страни е дълъг около 1000 километра. В последните месеци атаки и опити за пробиви има само в отделни части на бойното поле. Това дава възможност на войските в останалите райони да се окопават и да разширяват систематично собствените си отбранителни позиции.

Дълбоките окопи, обширните минирани зони, разрушените пътища и мостове, както и подкрепата от собствената артилерия правят почти невъзможно преодоляването на отбранителните линии на противника. Всякакви опити за това почти автоматично водят до тежки загуби за атакуващата страна.

Това "замразяване" на бойния фронт е характерно за т.нар. позиционна война. За нея е характерно това, че и двете страни са заети основно с това да защитават позициите си.

Кримската война, Гражданската война в САЩ, Световната война

Смята се, че Кримската война е първата позиционна война в историята. През 1855/56 г. пристанищният град Севастопол, част от тогавашната Руската царска империя, е обсаден от британски и френски войски в продължение на почти година. Стига се до продължила месеци битка с десетки хиляди жертви, в края на която нито една от страните не успява да вземе надмощие над другата.

При Американската гражданска война (1861-1865 г.) армиите също все по-често започнали да изграждат отбранителни съоръжения и укрепления. За пръв път били използвани т. нар. "испански конници" - заострени дървени колове, разположени кръстовидно, и "гарванови крака" - малки железни кръстове с остри върхове, които значително забавяли напредъка на атакуващите, докато те попадали под огъня на скорострелните пушки.

По време на Първата световна война, отнела живота на около 17 млн. души между 1914 г. и 1918 г., фазата на позиционната война продължава само няколко месеца. На Коледа 1914 г. било сключено първото неофициално примирие, което и двете страни използвали, за да разширят отбраната си.

Така от Ламанша до швейцарската граница бил формиран непрекъснат фронт, дълъг стотици километри - особено във Франция. И двете страни залягали и чакали в окопите. Битката за малкия френски град Вердюн, продължила през почти цялата 1916 г., символизира ужасите на позиционната война. Нито една от страните не успяла да си спечели военно предимство над другата. Въпреки това някои източници твърдят, че най-малко 380 000 войници са били убити в боевете там или са починали от раните си по-късно.

Нечовешките битки

Още отбранителни системи били прибавени през 20 и 21 век. Днес модерните системи за противовъздушна и противоракетна отбрана осигуряват допълнителна защита на фронтовите линии в Украйна. Но фундаменталният характер на т.нар. позиционна война почти не се е променил.

Още при Вердюн ясно се проявила една особено цинична особеност на този тип война. Главнокомандващите и от двете страни не се интересували приоритетно да намалят до минимум собствените си загуби. По-скоро врагът е трябвало да бъде поставен на колене чрез употребата на възможно най-много военни ресурси. Идеята била, че подобна война е можела да бъде спечелена, само ако другата страна първа изчерпи запасите си и бъде принудена да капитулира. Следвайки тази логика при Вердюн били изстреляни около 26 милиона снаряди със заряд и най-малко 100 000 такива с отровен газ. Днес, почти 110 години по-късно, все още има около 5 килограма шрапнели на всеки квадратен метър от някогашното бойно поле.

Вероятно тъкмо този тип последствия са подтикнали главнокомандващия на украинската армия да предупреди, че този въоръжен конфликт се превръща в окопна война, която би могла да продължи с години. Според Валерий Залужний, колкото по-дълго продължава подобна война, толкова повече рискове крие тя за въоръжените сили на Украйна, както и за цялата държава. Той се опасява, че без допълнителна военна подкрепа от Запада, на Украйна ще ѝ е трудно да издържи в подобна война.