Да управляваш около 25% от потреблението на енергия в ЕС чрез газовата инфраструктура! Бояна Ачовски пред ФАКТИ

Визията на GIE е, че до 2050 г. газовата инфраструктура ще бъде основата на новата иновативна енергийна система, а това ще позволи на европейските граждани да се възползват от сигурно, ефективно и устойчиво енергоснабдяване. Какво е GIE? Пред ФАКТИ говори генералният секретар на организацията Бояна Ачовски.

- Г-жо Ачовски, GIE е гласът на операторите на газова инфраструктура в Европа (б.р.- Gas Infrastructure Europe) и е част от връзката към Зеления пакт и прехода към нисковъглеродна енергетика в ЕС. Разкажете повече за структурата на сдружението?
- GIE представлява и развива визията на газовата инфраструктура в Европа. В структурата на сдружението има 68 члена, а всички те представляват основната част от газовата инфраструктура в Европа. Говорим за членове от 25 различни страни на ЕС. GIE сме нещо като мост, който свързва тези компании, а вече заедно изпълняваме критериите, които са поставени от ЕС във връзка със „Зелената сделка“. Ние представляваме общо взето всички оператори на газовата инфраструктура в ЕС. И нашата цел е да работим така, че енергийната система да е стабилна и да се грижим за добрата експлоатация на тези ключови елементи - за тръбопроводите, за терминалите за втечнен газ и всички газохранилища в Европа. Ние – в GIE, управляваме около 25% от енергийната газова инфраструктура в ЕС.

- Президент на GIE е Торбен Брабо, а вие сте генерален секретар. Вие ежедневно ръководите екипа на GIE и координирате дейността на сдружението в цяла Европа. Как стигнахте до поста?
- Аз работя от дълго време в сектор енергетика, въпреки че съм учила съвсем друго нещо. Но аз съм първата българка, която влезе в компанията. Явих се на конкурс в GIE. Започнах като заместник-генерален секретар, защото такава беше свободната позиция. След като мандатът на бившия генерален секретар приключи, се отвори конкурс, явих се на серия интервюта и спечелих поста. През 2012 година започнах работата в GIE, а от 2016-а съм генерален секретар. Работата е много интересна, динамична и изпълнявам задълженията си с голямо удоволствие. Работя в голям международен екип.

- Какво означава страните в ЕС да се насърчават за безопасна, надеждна и ефективна европейска газова инфраструктурна система, подходяща за посрещане на настоящи и бъдещи нужди?
- Целта на ефективната енергийна газова система е да гарантира достъпност и безопасност на гражданите в Европа до енергийни ресурси. За да се постигне това, работата на нашите членове включва и поддържане на цялостната газова инфраструктура. Трябва да се спазват изключително строги стандарти за безопасност и редовна поддръжка на системата. Разбира се, трябва да имаме и възможност за бърза реакция при извънредни ситуации, при някакви инциденти за защита на инфраструктурата, за да не се застрашава животът на гражданите. Друго нещо от дейността ни, което е много важно и много ключово, е задоволяването с газ на всички страни-членки в Европейския съюз на база тази изградена вече газопреносна инфраструктура. Ние се грижим за осигуряването с газ както на бита, така и на индустрията. Целта е да има икономическа стабилност, за да има печалба, респективно и просперитет. Едно от най-важните ни качества в GIE е това, че работим изключително прозрачно. Така партньорите ни възприемат като ключов сътрудник. Ние предоставяме актуална информация какво има в газохранилищата, какво има в тръбите, какво се очаква да пристигне в терминалите за природен газ. Всъщност, това беше много важно с по време на енергийната криза, която се случи миналата година.

- И това ми е следващият въпрос. Как Европейският съюз премина през тази криза с газа, която се предизвика от войната в Украйна. Какъв е вашият поглед?
- Цялото нещо, което се случи, беше голямо предизвикателство. Изведнъж влязохме в енергийна криза, след като започна войната в Украйна. Но това, също така, подчерта най-добре и ефективността на Европейския съюз, който с общи усилия се справи с тази криза. Като цяло ситуацията беше много странна и изискваше бързи стратегически мерки. На първо място, разбира се, бе как да се случи диверсификацията на доставките на газ. Тук ЕС показа своята сила. Страни, които имаха залежи от газ, започнаха да ги експлоатират повече. Също така се увеличи вносът.

Много голямо внимание се обърна на производството на биометан, който вече става основен елемент за изпълнение на „Зелената сделка“.

Направиха се нови терминали за втечнен газ, а в тях се инвестираха много пари, но те бяха много важни за осигуряването на доставките. Друго нещо, което бих си позволила да отбележа, е погледът към водорода. Знаете, че от много години Европейският съюз се ангажира да ускори развитието на преносната мрежа и да интегрира в нея преноса и на водород. За целта се изграждат нови съоръжения за съхранение и капацитет. В тази насока в момента се разработват много проекти. В тях разглеждаме способността на настоящата газова инфраструктура как може да се използва за пренасяне на водород. Разбира се, тук регулаторните норми също са много важни, а Европейският съюз работи по изграждането на редица регламенти. Друг елемент, който също беше много важен, бе сигурността на доставката на газ. ЕС обърна внимание на това и излезе със становище до какъв процент трябва да бъдат напълнени газохранилищата. Страните-членки много бързо успяха да се справят с това, а след това се разви много ефективен механизъм за споделяне на свободните количества. Тази повишена гъвкавост между газохранилищата разгъна след себе си изграждането на липсваща инфраструктура - много нови LPG терминали. Страните в ЕС си гарантираха сигурност в отношенията за подобряване на зависимостите вътре в самата газова мрежа в Европа.

- Може ли да се каже, че ЕС беше някак малко разглезен на тема доставки на газ от Русия, защото просто го приемаше като даденост. Но всичко това се промени буквално в един миг…
- В случая с кризата говорим за политическа ситуация, а не за икономическа. Решенията, които бяха взети, както и това какво се случи с газовата инфраструктура, са последствия. Основното, на което се търсеше отговор, бе как да се направи максимално добра диверсификация на източниците, как да се модернизира газовата инфраструктура. Също така е важно да се каже, че самият преход към възобновяеми и нови енергоизточници се ускори като процес. Кризата направи така, че неща, които бяха планирани на ниво ЕС и имаха някакъв план за по-бавно развитие, се въведоха по-ускорено. Това може би е една от добрите страни на кризата, когато говорим за развитие.

- Какви нови иновации като нови употреби на газ, нови технологии, нови услуги и др. се развиват на ниво ЕС и в света?
- Иновациите в този сектор са много важни, защото те придвижват целия преход към „Зелената сделка“. Сред основните от тях, които е добре да се споменат, е как водородът се превърна в любима тема на Европейската комисия. Европа следва много амбициозна програма за реализиране на своите цели в производство на водород, а целта е да се достигнат 10 милиона тона водород, произведен в ЕС до 2030 г. И тук се появяват много иновативни проекти. Като пример мога да посоча първото в света хранилище за чист водород в порест резервоар в Австрия. Мрежовите оператори също преобразуват съществуващи газопроводи във водородни в страни като Нидерландия, Германия и Франция. Това преминаване към водород ще бъде улеснено чрез преоборудване на съществуващата инфраструктура, намаляване на разходите и повишаване на ефективността. В Австрия всички мрежови оператори също мислят как да преобразуват газопроводите си, за да оперират и с водород. Мисли се и за хранилища. Нидерландия, Германия и Франция много усилено работят в тази посока. Друго нещо, което ние правим, е развитието на така наречените терминали за нови газове. Важно е вече да си мисли какъв ще бъде техният процес и преход към едно ново бъдеще. През следващата година ще публикуваме едно проучване, което ще покаже каква е ролята на терминалите за втечнен природен газ и как те ще могат да се адаптират, за да се ползват и за водородни производни, включително синтетичен метан, амоняк, течни органични носители на водород (LOHC) и евентуално течен водород. Тези иновации са част от по-широкото усилие за осигуряване на глобалната търговия с водород. В момента се изпълняват около 20 такива проекта. Друга важна тема е биометанът. Дания, например, има за цел да има 100% биометан в годишното си потребление на газ до 2030 г., като биометанът вече представлява – отнесено към днешна дата, 40% от тяхното потребление на газ. Добрата новина е, че биометанът може да бъде инжектиран в съществуващата инфраструктура, която оперираме. Регулаторната рамка и пазарните правила на ЕС за природен газ, могат да бъдат директно адаптирани към биометана.

Дания се превръща в сериозен лидер в производството и използването на биометан.

Те имат много сериозен подход и как той да бъде интегриран в инфраструктурата, която имат. Тук става въпрос за големи инвестиции, за да може толкова много хора да използват биометан. Когато говорим за нови газове, тук вече роля има и ЕС, защото трябва да се определи регулаторна рамка как ще се случват нещата, как ще се адаптират страните-членки откъм законодателства. Аз съм изключително щастлива, че нашата компания е така ангажирана с целия този процес, както и с въвеждането и разработването на нови технологии в сектора.
_

Бояна Ачовски е завършила международни икономически отношения и е специализирала финанси и управление на международни асоциации. Работила е в Европейския парламент в Брюксел и в „Булгартрансгаз“ ЕАД. През 2012 г. се присъединява към Gas Infrastructure Europe (GIE) като заместник-генерален секретар, а от 2016 г. е Генерален секретар на асоциацията. GIE представлява интересите на европейските оператори на газова инфраструктура, работещи в преноса на газ, съхраняването на газ и регазификацията на втечнен природен газ (ВПГ/LNG).