Пропалестинските протести в Европа: антиизраелски ли са или не?

Протестиращи в Нидерландия организираха седящи стачки на гари, за да изразят солидарността си с палестинците. Събралите се на централната гара в столицата Амстердам миналата седмица скандираха пропалестински лозунги, включително "От реката до морето Палестина ще бъде свободна", носейки палестински знамена. Те призоваха и за прекратяване на огъня и осъдиха нидерландското правителство заради подкрепата му за Израел. По-късно те запазиха минута мълчание, а след това прочетоха сурата Ал Фатиха - първата глава от свещената книга на мюсюлманите - Корана. Протестиращите проведоха седящи стачки и в Ротердам, Айндховен, Неймеген и Хага. На пръв поглед – нормална политическа дейност.

Но в цяла Европа правителства забраняват пропалестински протести, както отбелязва британският в. “Гардиън” и в. “Ню Йорк таймс”. Около една четвърт от пропалестинските шествия в Германия са били забранени, а на 90% от разрешените са били наложени условия. Във Франция само намесата на върховния административен съд попречи на плана на вътрешния министър Жерар Дарманен да забрани всички протести, призоваващи за примирие. Оттогава местните префекти правят оценка на всеки отделен случай.

Протестите бяха забранени в Австрия, Швейцария и Унгария, а в Обединеното кралство скандал заради пропалестинското шествие, което се проведе в Лондон в деня на въоръжените сили, доведе до конфликт между правителството и столичната полиция.

В отговор международната правозащитна организация Амнести Интернешънъл напомни на националните правителства, че "имат законово задължение да гарантират, че хората могат да изразят по мирен начин своята скръб, загриженост и солидарност".

Някои твърдят, че последните няколко седмици допълнително са подчертали крехкостта на системата от национални закони и наднационални права, свързани с европейските протестни традиции, отбелязва “Гардиън”. Но в Европа няма изрично право на протест – то е комбинация от свободата на словото и свободата на събиране. Това обаче са права, които могат да бъдат ограничавани.

Законите, свързани с протестите, се различават в отделните държави, като отразяват културния контекст – но според активисти последните събития в Близкия изток са довели до засилване на тенденцията за по-ограничаващи правни рамки.

Властите, разбира се, забраняват протести и налагат ограничения в името на борбата с антисемитизма. Критиците им обаче смятат, че подобни ограничения са дискриминационни, пише в “Ню Йорк таймс”.

Реално, правителствата в цяла Европа се опитват да се справят с начина, по който конфликтът се отразява на собствените им страни. Но забраната конкретно на пропалестинските шествия предизвиква опасения за гражданските свободи. А дори където те не са забранени, някои правителства рязко ги осъждат, или им налагат ограничения, вариращи от определяне на максимален брой на палестинските знамена, до забрана на лозунги като “спрете войната” или “свободна Палестина”.

Германия може би е специален случай. Може би властите в нея наистина “смятат ограничаването на критиките към Израел за част от изкуплението си за Холокоста”, както пише “Ню Йорк таймс”.

От друга страна, участниците в тези протести сравняват подкрепата за палестинските мирни граждани в Газа с подкрепата, изразена за Украйна срещу нашествието на Русия. Според тях и на двете места са падали бомби, но само на едното от тях Западът е заел твърда позиция за прекратяване на войната.

Но доколко тези прояви може да се приемат за антиизраелски? Както отбелязват противниците на пропалестинските протести, цитирани от британския в. “Телеграф”, “първите протести в Лондон се проведоха още преди Израел да е започнал военния си отговор на 7 октомври”. Митинги бяха организирани в рамките на часове след клането на израелци от "Хамас". Коя друга страна, след като е станала свидетел на убийството на 1200 от гражданите си, отвличането на 240 и раняването на безброй други, не е получавала и един ден симпатия, питат противниците на пропалестинските протести. И техният отговор е, че това се отнася само до еврейската държава. Никой не протестира против насилствената депортация на 2 милиона афганистанци от Пакистан. Башар Асад убива сирийци вече 12 години, но вниманието на световните медии не е насочено към страната от много отдавна, посочва статията.

Нека не забравяме, че лозунгът “От реката до морето, Палестина ще бъде свободна” – който беше скандиран по европейските улици – е лозунг на “Хамас”, движение, заклело се да унищожи Израел. Думите му буквално са призив за свободна Палестина “от река Йордан до Средиземно море”...но това не е движение за национално освобождение, с каквито сме свикнали. Ако погледнем картата, между р. Йордан и Средиземно море се намира ни повече, ни по-малко от цялата територия на Израел, т.е. лозунгът е призив за унищожаване на еврейската държава. Неслучайно това е лозунг на ислямисткото движение, чиито бойци убиха 1200 израелци на 7 октомври – включително младежи, жени, деца, старци и пеленачета. Освен това същите нападатели извършиха и множество зверства и сексуални нападения, а в Газа бяха отведени около 240 заложници, отбелязва вестникът.

Освен свобода за Палестина, на пропалестинските протести се отправят и искания за прекратяване на огъня. Но в Газа имаше своеобразно прекратяване на огъня – то беше сключено през 2005 г., след като Израел се оттегли от Газа едностранно и изтегли всички евреи от ивицата, посочва в. "Телеграф". В отговор те получиха ракетен обстрел, продължавал до миналия месец. А на 7 октомври бойците на “Хамас” застреляха младежи на музикален фестивал, обикаляха от врата на врата малките селища и изгаряха живи хора в домовете им. Сред убитите са и жителите на напълно разрушения кибуц Беери – много от които са били активисти за мир. Сега миротворческата литература лежи сред кървавите петна и разграбените останки от къщите им.

Вече нито един израелец не вярва, че може да живее заедно с “Хамас” - групировка, чиито лидери казват, че искат да повторят 7 октомври отново и отново. В същото интервю, впрочем дадено в Ливан от Гази Хамад, член на политическото бюро на “Хамас”, се казваше, че “ние изпитваме гордост от жертването на мъченици”. И за джихадистите всичко е ясно: всеки загинал от израелските удари палестинец отива право в рая и става мъченик. Това не е поза, а кредото на палестинското ислямистко движение. Срещу враг, който мисли по този начин, обичайният натиск няма ефект. Сдържането, преследвано от настоящия премиер Нетаняху в продължение на 15 години, се провали с гръм и трясък, както всички знаем.

Единственият вариант за Израел в момента е “Хамас” да бъде разгромен, както заяви и Жозеп Борел пред израелския в. “Аарец” тази седмица. Но Борел призова и за политическо решение, без участието на “Хамас”, който той нарече “неподходящ за партньор за каквото и да било”. На същото мнение са и Джо Байдън, Риши Сунак и другите западни лидери.

Големият въпрос е дали сегашното израелско правителство, водено от Бенямин Нетаняху, е склонно да се вслуша. Това е най-дясното правителство в историята на Израел, много от министрите в което не показват склонност към каквито и да е компромиси или обуздаване на израелските екстремисти, които извършват нападения на Западния бряг. Така че пътят към мира вероятно минава през комбинация от премахването на “Хамас” и отстраняването на Нетаняху от поста му, отбелязва в. “Гардиън”.