2023 г. е все по-близо до това да бъде определена като най-топлата година. За отминалите 10 месеца от годината средната температура върви с темпове по-големи от рекордно топлите до момента 2020 и 2016 г. Какви са промените в климата в България и какво да очакваме… Пред ФАКТИ говори Симеон Матев, доктор по климатология, автор в Климатека.
- Г-н Матев, през тази година отбелязахме един от най-топлите месец октомври. Какво означава това. Вече говорим всяка година за нови и нови температурни рекорди?
- Температурният рекорд през октомври е регистриран през 1932 година, а след това имаме още един топъл октомври през 1935-а, а после и през 60-те години. Така че тазгодишният октомври спори с тези най-топли години, но по-скоро ще е на четвърто място. Няма да е нито на второ, нито на трето.
- Можем ли да говорим за някаква цикличност, когато гледаме статистика за най-топлия октомври?
- Цикличност по-скоро не може да се открие, но се забелязва, че през последните 20 и няколко години се наблюдават доста топли месеци октомври. Разбира се, не липсват и студени такива, но по-топлите са с по-голяма стойност от тази на студените. Отчетливо се забелязва едно повишение на средната октомврийска температура. Ако трябва да сме по-конкретни, за последните 30 години, ако ги сравняваме с период от 30 години преди тях, имаме около 0,6-0,7 градуса увеличение за периода. Не звучи много, но се забелязва. По-голямо е затоплянето в Южна България, а по-малко в Северна България. Дори в района на Видин промяна не е настъпила за тези последни 30 години, ако гледаме статистика. Иначе, като цяло, при есенните месеци се регистрира най-малка промяна, ако ги сравним с всички месеци през годината що се отнася до затоплянето.
- Месечната аномалия за октомври надхвърля 1,7°C над доиндустриалната епоха, а температурата на Световния океан е рекордно висока. Може ли това да се промени, това тенденция ли е?
- Това са статистически данни и стойности за 2023 година. Ако говорим вече за тенденция, то средната октомврийска температура се покачва с 0,34 градуса на всеки 10 години. Подобно е повишението в Европа, такова е и в България. Тоест, имаме една скорост на повишение с 0,3 градуса за 10 години. Ако тази скорост се запази, след 30 години ще имами още близо градус отгоре. Реално ние наблюдаваме как само за 30 години се покачва температурата с около 1 градус, а ЕК реши да гони чрез пакта за климата от Парижкото споразумение ниво от 1,5 градуса.
- Как ни се отразява всичко това?
- Можем да говорим в няколко аспекта. Ако гледаме негативния за нашата страна, всяка една промяна на температурата води до промяна във всички съставни части на климатичната система. Ако това продължи, рано или късно ще доведе до промяна на тези съставни части на климатичната система. През последните години се забелязва едно увеличение на сухите периоди, тоест, като цяло честотата на валежите намалява. Това не е добре за селското стопанство. В същото време забелязваме увеличение на гръмотевичните бури. Тоест, увеличават се екстремните явления. Реално имаме две противоположни явления, които се увеличават като интензитет, а това има неприятен ефект върху всички сфери на стопанството. Нека да обърнем внимание и на положителни неща. Тази година месец октомври предложи няколко много топли уикенда, през които можеше да се отиде на море.
- Тук малко в кръга на шегата можем да кажем, че повече заприличваме на Гърция, защото си удължаваме летния сезон?
- Аз бих влязъл в кръга на шегата, защото лично подкрепям едно такова нещо и ми харесва. Защо да ходим в Гърция през октомври, след като можем да го правим в България. Друг е въпросът, че не всяка година може да се случи това, защото зависи от синоптичната обстановка през годината. Просто този октомври така се случи, че да бъде благоприятен за морски туризъм. Същото беше и през септември. Трябва да кажем, че сме имали повече на брой години, през които това не е възможно, и затова все още септември и октомври не се считат за морски месеци. За септември може да отпадне това правило до известна степен, но условия за морски туризъм през октомври се случват по-рядко. Надявам се и да остане така, защото, ако зачести, това означава, че са настъпили сериозни промени, а това не е добре за никого. Когато говорим за климатични промени, когато говорим изобщо за промени, те носят последствие върху всички нас. И нека климатът бъде с нас.
-----------------------------
Симеон Матев е доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси.
22 Ноември, 2023 13:24 3 116 14
Регистрирахме много топъл октомври! Как се променя климатът в България? Симеон Матев пред ФАКТИ
Забелязваме увеличение на гръмотевичните бури, казва докторът по климатология
Снимка: Личен архив
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.
Поставете оценка:
Оценка 1.8 от 5 гласа.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Жестоко!
Коментиран от #5
13:26 22.11.2023
2 Политика към Ада тика
13:27 22.11.2023
3 към автора
13:32 22.11.2023
4 плюс минус
Брррр, студеничко е.
13:33 22.11.2023
5 Коментар до #1
До коментар #1 от "Жестоко!":
внимавай какво си пожелаваш.Там 90 % от работниците са емигранти..
Лошото е че ние нема как да станем шейхове
13:34 22.11.2023
6 незнайко
Коментиран от #13
13:44 22.11.2023
7 ИСТИНСКИЯ ГРАД КОЗЛОДУЙ
14:11 22.11.2023
8 Цветомир Михайлов
Коментиран от #9
14:12 22.11.2023
9 Родител 6
До коментар #8 от "Цветомир Михайлов":
Еми тогава дай да се изтрепем и кой остане до златния милярд.Ти утре и вулканите ще искаш да забраниш да изригват или пък ще кажеш,че те изригват заради "човешката дейност" .Коментиран от #10, #12
15:20 22.11.2023
10 Локомотив
До коментар #9 от "Родител 6":
Въпросът е, че техниката за намаляване потреблението е достигната чрез по-ефективни двг, но това намалява печалбите на въпросните и те изкупуват патенти и ги мятат във фризера. Освен това западният модел на производство изисква постоянно увеличаващо се потребление и сваля качеството на новите модели. Цялата пара е в свирката.15:34 22.11.2023
11 ДЪЛБОКО ВИЖДАЩ
15:35 22.11.2023
12 Цветомир Михайлов
До коментар #9 от "Родител 6":
Не бе човек, просто горният 1 процент от населението потребява и замърсява колкото долните 66 процента. Това е проблема, че богатите много пътуват, много горят бензин и дизел, ток, много мандръсат и т.н. Трябва по-умерено, по-културно, с мисъл за бъдещето на децата, все пак. Но не го правят, защото са алчни дупета.Коментиран от #14
16:01 22.11.2023
13 Kьорчо
До коментар #6 от "незнайко":
По-скоро е добре платена избирателна слепота.17:37 22.11.2023
14 Бухаха
До коментар #12 от "Цветомир Михайлов":
Дядо Коледа или Дядо Мраз, носи подаръци ако слушкаш : )17:43 22.11.2023