Европа изоставя Украйна, докато съдбата й виси на косъм

В Украйна Европа намери думите. Но все още не и начина за превръщането им в действия. "Голяма част от бъдещето на Европа днес е заложено на карта в Украйна", предупреждава високопоставен френски дипломат. Докато в Съединените щати едно тръмпистко малцинство взе помощта за Украйна за заложник, като отказа да я включи в дневния ред, Европейският съюз рискува да наложи вето от Виктор Орбан, който иска да депрограмира дискусията и гласуването за помощта за Украйна на следващия Европейски съвет. След неуспешните опити на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, Еманюел Макрон се опита в четвъртък да убеди унгарския премиер да вдигне блокадата си.

Но бурята е много по-генерална, пише на страниците на френския вестник Le Figaro политическият анализатор Изабел Ласер. "Ние сме без пари и почти без време!", казва Джейк Съливан, съветник по националната сигурност на Съединените щати. Същата е ситуацията и в Европа, където лидерите признаха, че не могат да спазят обещанието си да предоставят 1 милион боеприпаси на Украйна преди пролетта. Досега ЕС е доставил само 300 000 артилерийски боеприпаса на Киев. И въпреки че европейските производствени мощности са се увеличили с 20% до 30% след руската инвазия, поръчките се материализират бавно. Според немския институт "Кил" новите обещания за помощ от Запада са на най-ниското си ниво от началото на руската инвазия. И с войната между Израел и Хамас украинският конфликт изчезна от радарните екрани, прогонен от текущите събития и "умората" на съюзниците на Киев.

"Сякаш ЕС и НАТО са забравили, че войната в Украйна засяга техните граници. Имаме усещането, с това изместване на вниманието към Близкия изток, че страданието ни се свежда до заглавия във вестниците, които могат да изчезнат за една нощ", съжалява Олга Стефаничина, украински вицепремиер, която е на посещение в Париж. Тя подчертава, че призивите за помощ от украинските лидери не биха се състояли, ако Западът не беше поискал Украйна да се откаже от ядрения си арсенал през 1996 г., след независимостта.

"Украйна се съобрази", припомня тя, "след като получи, с Меморандума от Будапеща, гаранции за сигурност" от Съединените щати, Обединеното кралство и Русия. Следователно Киев само моли западняците "да спазват обещанията си". Олга Стефаничина също припомня, че "борбата на украинците срещу руснаците е борба за свободата и ценностите на Европа и че защитава европейските страни от война. Ако Русия не присъства военно в ЕС, това е защото Украйна възпира руската агресия. Мюнхенският дух обаче печели в европейските столици, които отново започват да мърморят за прекратяване на огъня (което би било в полза на Москва) или за преговори (отказани от Кремъл) за потушаване на огъня от Изток, което ги заслепява твърде много.

Бавността и колебанието на Запада (парализиран от заплахите за ядрен апокалипсис, изречени от Владимир Путин) да предостави на Киев необходимото оръжие своевременно, за да изгони руснаците от Украйна, до голяма степен обяснява провала на предприетата контраофанзива през пролетта. Докато ЕС и САЩ натискаха спирачките, задържайки първо танковете си, след това изтребителите си, а сега и боеприпасите си, руската армия, чиято устойчивост беше подценена от Запада, се защити зад солидна отбранителна линия.

"Военната икономика", към която призоваваше френският президент Еманюел Макрон, никога не се е превръщала в реалност в Европа. От друга страна, Русия постави военната си индустрия в боен ред. Скоро ще бъде на път да произвежда два милиона снаряда годишно, тоест повече от Съединените щати и Европа взети заедно. Опасността вероятно никога не е била толкова голяма от началото на годината. Основният риск е обръщане на баланса на силите на терен.

"Европейците очевидно не са готови да направят необходимите жертви, за да позволят на украинците да се противопоставят на руската агресия при най-добрите условия. Техните действия или липса на действия опровергават изказванията им", съжалява бившият посланик Жерар Аро в Туитър. Европейските страни все още се борят да разберат стратегическите залози на новия свят. След като успяха с големи трудности да установят своето единство в началото на войната, те отново бяха разделени по този въпрос. Унгария безсрамно защитава руските интереси в рамките на ЕС. Що се отнася до Полша, нейните основни проукраински принципи са поставени под въпрос от егоистичните интереси на определени икономически сектори, като шофьорите на камиони, които блокират украинската граница днес.

Умората на европейците и разделянето на Съюза са точно това, на което Владимир Путин разчиташе, за да промени хода на войната. От няколко седмици руският президент надига глава пред благоприятните за него обстоятелства. Армията му устоя срещу украинците, подпомагани от Запада. Украинските лидери изразяват публично своите несъгласия Владимир Путин разби изолацията, в която беше поставен от Запада, и заобиколи санкциите, като разчиташе на своите съюзници в антизападния "Глобален Юг".

Скоро той ще се възползва от възможностите на Иран и Северна Корея за балистични ракети. Отново започва да пътува: Китай, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия. Парите от нефт и газ движат руската икономика. Противниците бяха заглушени и изборите през март се очертават като благоприятни. И накрая, Путин не можеше да се надява на по-добра "диверсия" от войната в Близкия изток, която сега мобилизира цялото внимание.

Във Вашингтон тръмписткото малцинство, което блокира помощта за Украйна, съзнателно поема риска да причини военно поражение на Киев. "Гласуване срещу подкрепата на Украйна е гласуване за подобряване на стратегическата позиция на Владимир Путин. Това е просто реалност, от която не можете да избягате", предупреждава Джейк Съливан. Но днес Европа не е в състояние да поеме управлението от американците, ако Вашингтон спре кранчето за военната помощ. Няма нито средства, нито политическа воля. "Европа трябва да се събуди. Тя трябва да помогне на украинците да възобновят офанзивата. За нас няма алтернатива. Ако американците и британците бяха изоставили европейците през 1942 г., ние нямаше да сме тук. Украйна днес е Европа през 1942 г.", казва високопоставен френски дипломат. Той не вижда "сценарий, при който поражението на Украйна би било победа за американците".

Ако продължи, "умората" на Запада ще струва скъпо на Европа. "При замръзнал фронт Путин отново ще премине в настъпление", предупреждава френският дипломат. Русия не трябва да печели тази война". Но способни ли са Франция и нейните европейски съюзници да превърнат добрите си намерения в реалност? Както пише полско-американската журналистка Ан Епълбаум в статия, публикувана в Desk Russia, "предизвикателството, което Владимир Путин отправя към Европа и останалия свят, не се е променило от февруари 2022 г. Трудната истина е, че "тази война ще приключи окончателно само когато неоимперската мечта на Русия най-накрая умре". Времената се промениха. "Трябва", каза тя, "да започнем да помагаме на украинците да водят тази война, сякаш я водим самите ние, като променим бавния си процес на вземане на решения, за да го адаптираме към неотложността на момента."