Христина Христова: Бюджетът е длъжен да поеме повишените социални разходи

Можем ли някак да надхитрим Маастрихтските критерии?

Разбира се, трябва внимателно да слушаме анализите на финансистите, и то на експертите по международни финанси. Обаче това, което аз за себе си правя като извод и от години следя подготвителния ни процес за присъединяване към еврозоната, бих казала, че Маастрихтските критерии са икономически критерии, но в годините забелязваме, как в крайна сметка те се превръщат в политически и за тях се водят политически разговори. И ако човек погледне историята на нещата, ще види, че държавите, които са вътре в еврозоната, те имат доста пропуски, бих казала, и понякога неизпълнение на Маастрихтските критерии, които са валидни за еврозоната, а тези, които са отвън, са по-стриктни и повече се стараят да ги изпълняват, защото при тях са решаващи за това да влязат в този клуб, бих казала, на страните членки на Европейския съюз.

И дори си спомням преди години, даже не много отдавна, преди две-три години например Испания, Португалия, Италия имаха проблеми и с дефицита, и с процентното съотношение, което там е в критериите за външния дълг. Даже Германия мисля, че в последните няколко години, макар и с малко, завишение има на процентното съотношение на външния си дълг към брутния си вътрешен продукт. Така че е сложен въпросът. Но аз използвам случая да кажа: ние наистина трябва да се държим като достойна страна член на Европейския съюз, да участваме в тези преговори, да даваме аргументи.

Ето, вие дадохте аргумента войната в Украйна. Аз мисля, че и много други фактори повлияха на икономическите показатели на европейските страни в последните няколко години – и пандемията, и свързаната с нея икономическа криза, и мигрантските проблеми, ето сега и войната в Украйна, и състоянието на икономиката, в която редица отрасли не можаха да се възстановят напълно от предпандемичния период. Така че сложен е въпросът и наистина това са политически и даже и дипломатически умения да се работи, да се дават аргументи за България. И много пъти казваме за нещо, което не одобряваме в законодателството – ама видите ли, то защото е в директивата, трябва да го сложим и в нашия закон. Ами, когато и в директивите има противоречия, когато нашите експерти са присъствали там, трябва да ги казват тези неща, да даваме проактивно предложение за промени и в европейското законодателство. Нека да не го броим, да не го смятаме за "свещена крава“, ако мога така да се изразя.

В бюджета за догодина са заложени рекордни разходи от 84 милиарда лева. Те как ще се отразят на инфлацията?

Една част от тях навярно ще имат проинфлационен ефект – тези, свързани с увеличаването на заплатите, на доходите въобще, на пенсиите. Защото ние имаме редица социални разходи, които са по закон, и като се каже "Няма нови политики“ – ами, този бюджет трябва да върже тези политика, които по закон имаме вече. Новите навярно ще искат нови разходи, които на този етап не можем да си ги позволим, като имаме предвид три пъти увеличението на пенсиите в последните две години. И знаете, трябва да си ги актуализираме по Кодекса за социално осигуряване всяка година от 1 юли, включително и 2024 г. с 11% - по така нареченото "Швейцарско правило“.

Също казват, че с около 11% ще се увеличат и заплатите. Направи се реформа в социалното подпомагане от 1 юни тази година и там вече са повишени плащанията, защото по напълно нов принцип се прилага линията на бедност, а не както беше – един гарантиран минимален доход, който не бяхме променяли от 15 години. И там се увеличават разходите. И аз си мисля, че от една страна това, че може да повлияе – и навярно ще повлияе до известна степен на инфлацията увеличението на доходите, това пък не значи, че не трябва да се увеличават доходите. И трябва да се гледа вече другата страна на везната – какви условия се създават за бизнеса, дали има достатъчно инвестиции. Намалиха инвестиционната програма, както знаете, с 2,1 милиарда.

Те също отидоха за разходната част, за пенсиите най-вече, където – аз мисля, че и с вас сме говорили, където става все по-голям проблемът за финансовата устойчивост на пенсионната система в България, поради обективни и субективни причини. Обективните, това са демографската ситуация, която имаме, начинът и структурата на развитие на икономиката, нивото на доходите, все още високият дял на сивата икономика, защото не се внасят осигурителни вноски, и много субективни, за които вече споменахме – тези промени в пенсионната система, административно-политически бих ги нарекла, които нямаха нищо общо с пенсионните и осигурителните принципи, особено основния принцип да се гледа приноса на човека и тогава неговото право да се види какво да бъде. Така че си имаме много сериозни проблеми, но нека да се създават и добри условия за правене на бизнес, за да има ред, да има добри комуникации, да има инфраструктура, да продължава тази борба с корупцията в администрацията и т.н.

Този бюджет за догодина може ли да се нарече, че е социален?

Социален, в смисъл да има нещо екстремно като даване на социални разходи, не бих го казала. Просто този бюджет трябва да посрещне повишени социални разходи, които са по закон. Другото какво е – да седнат депутатите и да променят законите и видите ли, да нямаме тези разходи, което ми се вижда нереално. Така че той просто има задължението този бюджет, няма как да го няма това задължение, да посрещне повишени социални разходи и тези актуализации, които ще се правят през 2024 г., те са върху тия повишени социални разходи.

А защо дефицитът на Държавното обществено осигуряване за догодина е близо до 10,8 милиарда, или около 13%? Как може да се запълни тази дупка?

Аз мисля, че тази дупка трудно ще се запълни, и затова ви казвам, че едно от големите предизвикателства на управлението на държавата и на бъдещите управления на държавата ще бъде това – финансовата устойчивост на пенсионната система, заради демографската картина, заради нивото на доходите, заради сивата икономика. И очевидно това е пътят да се допълват. Защото е осигурителна система пенсионната, би трябвало да стигат осигурителните вноски, и те стигат, обаче на 50%, на половината.

Ето, за пенсии ще трябват с около 22 милиарда през 2024 г., 10,5 милиарди от тях са от бюджета, извън осигурителните вноски. Трябва да се осигурят, и то за това ниво на пенсиите, с актуализацията, разбира се, през юли месец. Няма как, с нищо не са виновни хората, които получават пенсии, защото те са дали своя принос около 40 години и са давали своя принос за пенсионерите в периода, в който те са били работещи и са осигурявали техните пенсии. Тя, нашата система е солидарна, разходно-покривен е първият стълб – тези, които работят този месец, дават вноските за пенсиите на пенсионерите през следващия месец. И все по-трудно става.

Трябва да ви кажа, че проблемът е и в Европейския съюз, особено заради демографската криза. И погледнах, че в управленската програма на правителството е заложено да направят анализ и евентуално предложение за промени в пенсионната система. Тя ни е от 2000-та година. През 2001-ва всъщност влезе в сила и 20 години мисля, че са период, в който трябва да се направи този анализ и да се види и формулата за изчисляване на пенсиите, която допуска тия разлики между по-стари и по-нови пенсии при едни и същи условия на доходи и осигурителен принос на хората, да се види и Швейцарското правило за актуализация, което очевидно сега, при този бюджет, не беше възможно да се направи. Той и закъсня един месец минимум заради местните избори, но да се надяваме, че ще имаме в едно обичайно време бюджет на държавата, а не както тая година бяхме – през юли месец да имаме бюджет.

В каква посока според вас трябва да се реформира пенсионната система, при положение, че в момента съотношението пенсионери-работещи е почти 1 към 1?

Да, точно така.

2 млн. и 26 хил. възрастни срещу 2 млн. и 220 хил. работещи.

Да.

Какво следва да предприеме държавата, за да не се задълбочи негативната тенденция на тази пропорция?

Първото, което е – да се опитва малко демографският баланс да се подобрява, да има мерки за подобряване на раждаемостта. Аз съм една от тези, които са упреквани, защото бях вносител на законопроекта за майчинството една година платено със заплатата на жената, после да има и втора година, защото нямаме социални услуги за такива малки деца на една година, и т.н. Те казват: "ама увеличи ли се раждаемостта?“ – да де, но ако и това го нямахме? Все пак това е някакъв стимул. Жената отсъства от работа, нека си получава дохода, друг някой да ѝ замества обезщетението. Тя е внасяла осигуровки. Та, там трябва за раждаемостта още да се помисли.

А сега има едно подобрение в бюджета – трябва да ги отчитаме тези неща, за еднократните помощи, подкрепа при раждане на дете. Увеличени са значително – бяха 250 лева, сега са 600 лева за първо дете и т.н. Трябва да се направят насърчителни мерки. Трябва да се работи за връщане на млади хора, които са завършили своето образование или са започнали някаква работа в чужбина, за доходите да се работи, за професионалната квалификация на работната ни сила – и там имаме големи парадокси.

От една страна имаме дефицит на пазара на труда. Доколкото чух едни справки на работодателите – около 200-250 хил. души не са стигали тази година на пазара на труда за определени професии. Същевременно безработицата, която имаме, е между 4 и 5%. Имаме такава безработица – хора, които пък нямат никаква професия, нищо не могат да направят и да работят, не могат да заемат тези свободни 200 хил. работни места. В тази посока – за професионалното образование и квалификацията очевидно, че не сме си свършили работата и трябва тук спешни мерки. Чувам за някои неща, които споменава образователният министър – дано да се даде акцент на тези специалности, особено инженерни, технически и други, малко да се направи баланс на обучението във висшето образование, университетите малко да спрат да обучават само икономисти, психолози и юристи, а наистина необходимите ни хора за икономиката.

В бюджета за догодина, в сравнение с тази, разходите за пенсии се вдигат с 2,4 милиарда лева – вие го подчертахте многократно.

Да, да.

Обаче хората много трудно се ориентират, с колко ще бъде увеличена пенсията им. Всеки се пита: "Добре де, Швейцарско правило – 11% от него, от 1 юли. Всичко добре, но то какво означава“?

Означава точно така – всеки да си сметне, примерно, ако пенсията е 800 лева, да си я увеличи, да си я умножи по 11% и да види с колко ще му се увеличи пенсията. Значи, ако е 800 лева – с 88, примерно така се получава. Просто с 11% да си увеличат хората пенсиите, включително и минималната, която тази година е 523 – става 580 лева, защото пък много хора вземат минималната. Тук пак имаме проблем за това, че минималната пенсия, с увеличението на линията на бедност, тя ще изпадне под линията на бедност, защото тя се увеличава доста линията на бедност – 586 лева мисля, че става. И тук трябва да се помисли.

Тези системи отдавна не работят в синхрон. То имаме проблем с пенсионната система и заради това, че хората очакват социалните проблеми да се решат в пенсионната система и имат усещането, че това е от държавата. То половината вярно, че вече е от държавата, но това си е приносът на човека. И нека, ако имат други социални проблеми – нужда от помощ за отопление през зимата и т.н., нека другата система да си работи, да допълва и на хората в пенсионна възраст да се дават тези средства, за да им се помогне.

А ще можем ли да удържим този 3-процентен дефицит с 6-милиардния заем или като гледате ситуацията, май ще надскочим прогнозирания дефицит?

Аз, като гледам тези две неща, за които стана вече дума – повишени социални разходи, големи социални разходи, по закон много повишени според мен, и от друга страна, състоянието на икономиките въобще в Европейския съюз, даже почти всички цитират и Германия, която вече четвърти месец е на ръба на рецесията, а икономиките не работят – те пълнят бюджета, индустрията, бизнесът, те пълнят бюджета със средства най-вече, си мисля, че ще има напрежение в изпълнението на бюджета. Мисля, че ще има. Дано да успеем този критерий да го спазим, но както виждате, в последните години доста от държавите не успяват да спазват този критерий, Маастрихтския критерий.

При това положение възможно ли е еврозоната да ни избяга, да се отложи членството ни в следващи години?

Аз, както ви казах, за мен въпросът вече много е усложнен, с цялата ситуация, за която казахме – че лидерството на Европа е подложено на много големи предизвикателства и дали ще съумее да се справи. Аз мисля, че в такива случаи – вие започнахте нашия разговор и с това дали може да се промени, дали би променила нещо Европа, за да приеме България – мисля, че включително и такива неща трябва да се договарят при променените условия.

На финала – каква картина на управлението на страната показват тези финансови и икономически показатели, които обсъждахме с вас досега, които са залегнали и в бюджета всъщност?

Да, аз си мисля, все повече наблюдавайки дебатите по бюджета и вниквайки в това, което е написано, си мисля: какъв друг бюджет? Това май е възможният ни бюджет. Ето с тези големи, повишени социални разходи, които трябва да се изпълнят, защото са по закон и хората ще чакат тези плащания, пенсионери, хора с увреждания, приемни семейства, помощи за отопление, лични асистенти и т.н., и т.н., заплатите да се увеличат, защото пък и те трябва все пак да покриват разходите си. В последните две-три години имахме голяма инфлация – трябва заплатите в администрацията да покриват тази инфлация. И си мисля: и проблемите, които имат икономиките, явно те ще повлияят на събираемостта на бюджета. Ами, това е възможният бюджет. Не знам какво друго би могло да се направи. Сигурно човек би могъл, ако изпадне в сферата на пожеланията, да си помисли, че може и по-добре, някои нови политики, но мисля, че на този етап е много трудна ситуацията и това е възможният бюджет.