Калоян Паргов: Ние в СИНПИ можем да бъдем полезни, стига държавата да го иска и да си партнираме

Когато преди малко повече от година поставихме в центъра на нашата работа демографската криза и демографските проблеми, различни политически централи и общественици погледнаха с насмешка. Година и половина по-късно обаче всички говорят за демография. Това е успех не само на Стратегическия институт, макар че ние най-много говорихме и не малко форуми организирахме.

Наистина 2024-та ще е година на демографията според европейския календар. Това касае най-вече регионалните диспропорции. Знаете концепцията на Европа за регионите. България има 6 региона на планиране, два от които са с много влошени демографски показатели. У нас винаги се говори само за Северозападния, като го посочваме във всички негативните класации - най-висока смъртност, най-нисък икономически статус, най-ниско качество на живот.

Но, за съжаление, има още един регион, който вече догонва Северозападния. И това е Югоизточният, изключвайки само Бургас и околностите му. Защото Бургас е в топ 4 на градовете и дава по-различна перспектива.
Но оттам нататък виждаме, че Хасково вече е на първо място по икономическа безперспективност.

Влизането на демографията във фокуса на ЕС за догодина означава, че Европа ще дава пари. Въпросът е как държавите и регионите им ще разчетат нуждите си, в какво ще вложат средствата, за да преодолеят лошите демографски показатели. За нас демографията трябва да е фундаментът, на който да се правят всички политики в държавата.

Това е като въпроса за кокошката и яйцето. Не можеш да имаш развита икономика без добавена стойност. А тя се създава от човешкия фактор. Колкото по-образован е един човек, толкова повече възможности има той да се справя с предизвикателствата на живота. Не само да е натрупал дипломи и грамоти, а да е функционално грамотен и пригоден.

Като цяло всяко решение в областта на образованието трябва да се предхожда от внимателна оценка на демографското му въздействие.

Например Ирландия през ХІХ век е 8 милиона и 200 хиляди жители. През 50-60-те години на ХХ век става 2 милиона и 500 хиляди – 80% емиграция. Бедствие. Тогавашният ирландски премиер и различни анализатори решават, че първата стъпка ще е образованието. Става огромен дебат. Но накрая заделят колосални пари за образование. Премиерът мотивира това с думите: Ако мислим за днес, утре и другиден, вие сте прави - има други проблеми, които имат нужда от пари. Но ако мислим в перспектива 20-30 или повече години, нацията има нужда от висок образователен ценз, който да се превъплъти в по-висока добавена стойност и оттам в положителна степен ще започнем да ликвидираме всичките негативи – растяща бедност, неграмотност, невъзможност един човек да бъде полезен на обществото.

Ако погледнем статистически демографската картина в България, ще видим, че има 9 милиона издадени документи за българско гражданство - лична карта. А де факто според преброяването сме 6,5 милиона души. Тоест малко над 2,5 милиона ги няма в България. Те са някъде по света. А това са хора с възможности, които търсят по-висок стандарт и по-добра среда на живот. Това означава качество на живот, а то минава през всички сектори - образование, здравеопазване, инфраструктура и регионално развитие.

Причините за демографска криза, освен миграцията, са ниската раждаемост и високата смъртност. България е на първо място по висока смъртност – 18,4 промила. В Ковид-кризата стигахме 20 промила. В тези два региона, които споменахме, смъртността достига и до 50 промила. Ужасяващо. Това е пандемична смъртност. Влошено качеството на живот намалява продължителността му.

Това е проблем не само за България, а за цяла Европа. Дебатът за пенсиите постоянно се води, защото системите изнемогват. Има промяна в коефициента на заместване. Ако преди 20 години е бил 100 на 124 - при 100 излизащи в пенсия има 124 влизащи на пазара на труда. В момента е 64 на 100 – 64 нови влизат, 100 излизат. Върви към още по-лошо - 50 на 100. Това означава, че един работещ издържа двама пенсионери. И трябва да плати техните пенсиите. А те трябва да имат такива пенсии, че да не тежат на социалните системи и да имат достойни старини.

По показател смъртност сме най-зле и трябва да променим тази тенденция. И тук след темата за образованието излиза на преден план здравеопазването и как се харчат парите за него.

Правилната дума е профилактика. На Запад целта е чрез профилактика максимално да отдалечиш човека от момента, в който той ще има нужда от пълна и скъпоструваща болнична помощ. В България виждаме, че за щяло и нещяло се ползват клинични пътеки – хора постъпват в болници, за да им се правят изследвания, които понякога не изискват болничен престой.

В сферата на образованието ние от СИНПИ набелязахме 24 мерки. Ще ги предоставим на Парламентарната комисията по образование. Те засягат както средното, така и висшето образование, а и сферата на научните изследвания. Защото без научни изследвания няма как една нация да има висока добавена стойност. И, разбира се, необходима е връзка между бизнеса, науката и образованието. Образованието трябва да обслужва бизнеса, защото той формира БВП.

В България все още няма дебат как да бъде използван изкуственият интелект. В САЩ и развитите индустриални държави този дебат вече се води. Хора, като Илон Мъск, които би трябвало да стимулират изкуствения интелект, призовават процесът да се забави, за да може да го овладеят и изучат. А не да стане по-голяма беля в световната икономика.

Истината е, че образованието трябва да следва финландския модел - детето, ученикът, студентът не само да запаметяват някакви знания за оценки, а да усвояват умения. Тоест функционална грамотност. Към това трябва да е насочен моделът - да научим децата да разбират и да могат да прилагат знанията. Това, което наблюдавам във висшите учебни заведения е, че тестовете са любими за студентите. А най-труден е белият лист, на който той трябва да покаже какво знае по една или по друга тема.

Първо трябва да се постигне национален консенсус за това - без значение кой е ляв, кой десен или центрист. Второ - това, което се поеме като ангажименти от политическите сили, да се спазва, без значение дали са в управление или опозиция, защото е в името на националната кауза.

В момента мислим за програма свързана с това - можем ли, да привлечем обратно една част от тези българи зад граница, които да ги мотивираме да се върнат, давайки им перспектива за фермерски поминък. Виждаме по телевизията млади хора, които са се върнали от чужбина, направили са си ферма, живеят си спокойно извън големите 6-7 града, в който сега е съсредоточено 60-70% от населението на България, като 40% от населението е в Югозападния регион на планиране.

Това може да стане първо чрез финансови дотации, с които да даде възможност за начален старт, а след това с кредитиране при облекчени условия. Държавата може да предостави земя, която те да използват, ако имат желание. Това е една различна концепция. Държавата да използва наличните активи, за да печели от тях. Това е концепцията на Австрия, в частност на Виена.

В земеделието това е едно от нещата, които обсъждаме и скоро – догодина ще имаме предложения, които да обявим. Министерство на земеделието и другите институции, ако искат да чуят. В тежки моменти земеделието е бил онзи отрасъл, който е вадел България от блатото. Това го знаем като исторически факт.

И сега може да е така, но съчетано с образование и качествено здравеопазване. Пак казвам демографските проблеми имат интердисциплинарен характер. Ако сега заложим политики, ще забележим резултатите от тях най-рано след 8-10 години.

Това, което правим в Института с моите колеги, а те са хора с изключителен опит – академици, професори, бивши министри, зам.-министри, управленци, технократи, бизнесмени – хора, които покриват целия спектър от обществено-политическия живот. Можем да бъдем полезни, стига държавата да го иска и да си партнираме. Това, което поставяме в центъра са националната политика, държавността, институциите, към които са насочени нашите разработки и предложения. И със силата на неправителствения сектор – дискусии, форуми, петиции, връчване на съответни предложения, ще работим те да се налагат малко по-малко като начин на мислене. Пък и като конкретна политика.

СИНПИ няма да стане партия. Но участниците в него имат политически опит в различни партии. Разпознаваме ги като представители не само на ляво, но и на дясно и център. Това не е лошо. Ние в СИНПИ не спорим за коя партия да гласуваме, когато идват избори. А мислим на база експертиза за политиката. Ако някой от нас в даден момент влезе в ролята на народен представител или министър – това няма да го изключи от СИНПИ.

Ние ще приветстваме това, че той ще има повече възможности, ако иска, разбира се, да налага нашите виждания за държавата и решаването на проблемите. Приемете СИНПИ като неправителствена организация, която събира експерти с различен политически оттенък, за да работят за държавата. Не се включваме в политически дебати и не позволяваме да бъдем използвани за политически цели.

(Текстът е от интервю на Калоян паргов пред standartnews.bg)