Деян Колев пред ФАКТИ: Сегрегацията е един от най-тежките проблеми пред училищното образование в България

Какви са мащабите на образователната сегрегация и какви са възможните действия за нейното преодоляване. По темата пред ФАКТИ говори Деян Колев от Центъра за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе.

- Г-н Колев, в център „Амалипе“ от дълго време работите по темата за мащабите на образователната сегрегация, начините на нейното преодоляване и за цялостното развитие на училищното образование. Как се случва образователната сегрегация и кога говорим за нея…
- Сегрегацията е един от най-тежките проблеми пред училищното образование в България. Тя съществува от десетилетия. Още в началото на комунистическия период бяха изградени училища в някои ромски квартали. По обясними причини те бяха изцяло сегрегирани. През първите години на своето съществуване те извършиха важна роля по отношение на ограмотяването на ромските деца и родители. С течение на времето, за съжаление, качеството на образование в тях се утвърди като по-ниско. Поради изискването за райониране, тоест, децата да посещават училище в своя район, сегрегацията бе широко разпространена, тъй като голяма част от ромите живееха в обособени квартали и посещаваха кварталните училища. В началото на 90-те години на ХХ век отпадна изискването за райониране. Очакването на ромските активисти по него време бе, че това ще помогне за бързата десегрегация, тъй като и тогава много от ромските родители имаха желание децата им да се обучават в училище извън кварталите - заедно с български деца. За съжаление, това се случи в много малка степен.

Въпреки че хиляди ромски деца бяха и продължават да бъдат записвани да се обучават извън ромските квартали, тревожната практика сочи, че щом в дадено училище децата от малцинствата надхвърлят една четвърт или една трета, българските родители бързо отписват своите и ги записват в друго училище.

Така днес имаме десетки “вторично сегрегирани училища”, които се намират в квартали с население от българския етнос, някога са били етнически смесени училища, но днес се посещават само от ромски ученици.

- Можете ли да отличите региони в страната, където е най-характерна сегрегацията…
- За съжаление, проблемът е наличен в цялата страна. Все пак той е особено концентриран в големите областни градове. Изключение са градовете без сегрегирани училища. Добър пример е Габрово. До 2018 година там имаше вторично сегрегирано училище, но общината взе мъдрото решение да го закрие и да разпредели децата във всички други габровски училища. От Център „Амалипе” подпомагахме процеса активно, защото работихме с ромските родители. Въпреки трудностите десегрегацията в Габрово успя и днес там няма сегрегирано училище.

- И как си я обяснявате?
- Както посочих - има две предпоставки. Едната е наличието на големи обособени ромски/малцинствени квартали в някои от градовете. Естествено е, че там възникват и сегрегирани училища. Втората сериозна предпоставка е изтеглянето на децата от мнозинството от училища, в които се запишат по-голям брой ромски деца. Това се дължи най-вече на стереотипи и предразсъдъци на част от родителите, които смятат, че качеството на образование ще падне, дисциплината ще се влоши и децата им ще получат по-лошо образование. Има много примери, че това не се случва и мога да посоча множество етнически смесени училища, в които учебният процес е на много високо ниво и децата получават много добро образование – както от гледна точка на академичните постижения, така и на социално-емоционалните компетенции. Но липсва целенасочена кампания на национално ниво и на общинско ниво, която да пребори стереотипите и да стопира вторичната сегрегация.

- Всички образователни институции ли са засегнати – детски градини, общообразователни училища, професионални и профилирани гимназии…
- По данни на МОН в градовете има общообразователни училища с концентрация на уязвими групи и професионални гимназии с концентрация на уязвими групи. Няма профилирани гимназии с концентрация на уязвими групи. През 2020 година “Амалипе” и МОН проведохме проучване за сегрегираните образователни институции и видяхме, че почти навсякъде етническата сегрегация съвпада с образователния статус на родителите и училищата с концентрация на уязвими групи (МОН възприема като такива училища, в които родителите са с по-ниско от средно образование) са и сегрегирани училища в етническия смисъл на думата. В градовете през 2020 година функционираха 120 общообразователни сегрегирани училища и 64 училища в процес на сегрегация. Сред професионалните гимназии картината бе 78 сегрегирани и 82 в процес на сегрегация.

- В МОН има информация за концентрацията на уязвими групи. Какви са основните фактори, които обусляват този процес…
- МОН предоставя тази информация на базата на картата “Характеристики на средата”, която всички училища и детски градини подават ежегодно чрез системата НЕИСПУО. В тази карта е посочен образователният статус на родителите. Съгласно Наредбата за финансирането училищата и градините с над 20% родители, които имат по-ниско от средно образование, са институции с концентрация на уязвими групи. Те са разделени в 5 групи според процента на родителите с ниско образование. Както посочих по-горе, в голямата си част тази категоризация обхваща сегрегираните училища и ДГ.

- Какво можем да кажем за сегрегацията относно етническия характер на родителите…
- За съжаление, наблюдаваме почти пълно съвпадение между училища с концентрация на родители, които имат ниско образование, и училища с концентрация на ромски ученици. Последното не означава, че всички ромски родители са с ниско образование. Но е факт, че много от образованите ромски родители предпочитат да записват децата си в училища с ученици от мнозинството и с родители, които имат по-високо образование. Това създава сериозни предизвикателства пред учителите, които преподават в сегрегираните училища. В тях трябва да има високо качествено образование, но последното се постига трудно, ако остават преди всичко деца от семейства с ниско образование.

Затова е особено важно МОН и общините да предприемат по-скоро решителни мерки за десегрегация.

Всички ние - като общество, имаме интерес училищата да бъдат етнически смесени и в тях да се обучават деца от семейства с различен образователен статус, социален статус, етнос. Училището трябва да бъде такова каквото е и обществото. Именно така ще възпитаваме деца, които са подготвени за живота, защото ще срещат в него хора от различни етноси и различен социално-икономически статус. Колкото по-скоро общините (да не забравяме, че всички основни училища и част от професионалните гимназии са общински) и МОН предприемат действия за десегрегация, толкова по-добре

- Какво е характерното за сегрегираните образователни институции в големите български градове…
- Искам да направя важно уточнение, че НЕ ВЪЗПРИЕМАМЕ СЕЛСКИТЕ УЧИЛИЩА КАТО СЕГРЕГИРАНИ дори в тях да се обучават само деца от малцинствата. В много села ромите и турците са единственото младо население. От опит сме се убедили, че тези училища са по-отворени за педагогически иновации и нямат облика на сегрегирано училище. За сегрегация говорим в градовете – там, където има повече от една образователна институтция, обучаваща в съответния етап. Не искам да генерализирам за всички градски сегрегирани училища, но като цяло в повечето от тях нивото на отпадане е високо (не са изключения примерите деца, които са в чужбина години наред да се записват като ученици), резултатите на Националното външно оценяване и Държавния зрелостен изпит са ниски, дисциплината също е лоша и често не се води реален учебен процес. Разбира се, има и сегрегирани училища, които не отговарят на тази картина.

- Какви са основните модели на сегрегация и дайте важни и успешни примери за десегрегация…
- Най-успешна е ранната интервенция. Когато вторичната сегрегация не е достигнала всички класове и все още има класове, които са етнически смесени, общините и училищата могат да предприемат множество мерки. Мога да дам като успешни модели два примера:
СУ „Трайко Симеонов“, град Шумен, бе тръгнало по пътя на вторичната сегрегация. Макар да е в български квартал, там бяха започнали да се записват основно ромски ученици. Преди няколко години директор на училището стана Галина Сакарова – много мотивиран и сърцат педагог. Тя ни потърси за съдействие и реши да приложи промяната, която ѝ предлагахме – въвеждане на интеркултурно образование, активизиране на учениците, ангажиране на родителите (включително формиране на родителски клуб, назначаване на образователни медиатори и т.н.) Особено важно бе, че Община Шумен също подпомогна процеса и направи сериозен ремонт на сградата, оборудва кабинети, така че училището не се различаваше от останалите градски образователни институции.

Промяната настъпи – през последните три години в първи клас се записват както ромски, така и български деца (имам предвид деца от мнозинството).

Друг пример е Община Габрово. Тя закри вторичното сегрегираното ОУ „Цанко Дюстабанов“ и разпредели ромските ученици в абсолютно всички габровски училища. Година по-късно имаше заплаха от вторична сегрегация на друго училище, тъй като в първи клас там се записваха само ромски ученици. Общината взе непопулярното решение да направи нулев прием в това училище, но да не допусне сегрегирана паралелка.
Десегрегацията там протичаше с много усилия. От Център ”Амалипе” работихме активно с ромските родители, за да ги убедим, че децата им ще бъдат на безопасно място в етнически смесените училища и няма да бъдат дискриминирани. Назначихме медиатори, които се грижеха ежедневно учениците да бъдат на училище. Училищата предоставиха допълнително обучение на децата от бившото ОУ „Цанко Дюстабанов“. Така процесът се получи.