Евангелие според Тръмп

"На 14 юни 1946 г. Бог погледнал отгоре към планирания рай и казал: "Имам нужда от домоуправител. Така че Бог ни изпрати Тръмп". Бог каза: "Трябва ми някой, който да е готов да стане преди изгрев, да оправи тази страна, да работи цял ден, да се бори с марксистите, да вечеря, след което да отиде в Овалния кабинет и да остане до полунощ на срещата на държавните глави". Така че Бог създаде Тръмп."

Така започва видео, създадено от група привърженици на бившия президент, в което разбираме, че Бог изрично е изпратил Доналд Тръмп да бъде "пастир на човечеството". Това вероятно квалифицира републиканеца като месия, пророк или поне ангел, доколкото това са обичайните куриери на Твореца. Със сигурност въпросната реклама ще заеме достойно място в и без това богатия пантеон на нервни тикове на предизборния маркетинг. Въпросът в случая е, че това видео бе впоследствие споделено както от редица близки до бившия президент хора, така и от самия него. То се излъчва и по време на официалните предизборни мероприятия на Тръмп.

Няма как да знаем дали самият Тръмп мисли себе си като богоизбран. Сериозен аргумент срещу това е, че неговото християнство се изчерпва с конюнктурно обслужване, тип lip service, а личният му пример редактира всякаква религиозна ангажираност. А подобна предизборна агитация като горецитираната по-скоро ни убеждава, че Бог вярва в Тръмп, отколкото обратното. Но месианството и политиката са често свързани и, независимо дали тази връзка се осмисля в християнски категории, дали просто като помазване от някаква шопенхауерска воля или по терипратчетски - вяра не в конкретно божество, а "просто вяра... като цяло", е напълно възможно бившият президент да възприема себе си в извънредни категории. Като изключителен и необикновен.

Проблемът обаче не е във фалшивите пророци, а в това, когато те биват разпознати като достоверни от достатъчно много хора.

Успехите на Доналд Тръмп в превземането на Републиканската партия и неговата устойчивост в голямата политическа картина на САЩ ни подсказват точно това: Тръмп печели и оцелява, понеже докато всички останали са политици, той бива интерпретиран като нещо повече от това - като особен и извънреден, като пророк. Ключът за обаянието му е именно в персоната му, доколкото иначе, чисто концептуално и идеологически, той не предлага нещо ново, което Републиканската партия да не е застъпвала в богата си история (от властовата децентрализация, през ниските данъци и правото на притежание на оръжие, до примата на Конституцията като основа на свободата на словото и обществения ред). Както преди съм имал възможност да отбележа, Доналд Тръмп съчетава в себе си антиелитаризма на Бари Голдуотър, което му помага да превръща сините якички в червени, бизнес профила на Рос Перо, възприемащ политиката като трансакция, и изолационизма на Пат Бюканън, доколкото републиканците мразят собственото си федерално правителство, пък какво остава за чуждите такива. Тръмп успя да напипа нервните окончания на левицата, откъдето е и реакцията му срещу стандартните дефекти на изопачения либерализъм като политическата коректност, философията на онеправданото малцинство, развързаната икономическата миграция, културната асимилация и либералната демокрация като основа на панамериканизма. Доналд Тръмп не би бил възможен като реакция, ако левият либерализъм не изживяваше своя бурен пубертет.

На този фон победата на бившия президент на започналите първични избори на Републиканската партия в Айова бе очаквана. Щатът бе важен поне поради две причини.

Едната, защото чрез въпросния щат започва изборният цикъл. Ако той по принцип е дълъг спринт, който продължава няколко месеца, изборите в Айова показват началния старт на всяка една от републиканските номинации. А началото на изборите се наблюдава не само от хората, но и от финансовите донори на кандидатите.

Другата, понеже републиканците във въпросния щат са социално консервативни в своето мнозинство. Социалният консерватизъм, чийто носител обикновено са евангелистите, предполага повече религиозно дясно и по-малко пазарно дясно. 51% от републиканците в Айова определят себе си за много консервативни, 36% като донякъде консервативни, 11% като умерени десни и едва 2% като либерално-консервативни, показва проучване на CNN. Именно този профил на десните в този щат прави така, че той често бива печелен от по-консервативните кандидати на партията. Оттук първичните избори на десницата в Айова бяха спечелени от Майк Хъкаби през 2008-ма, от Рик Санторум през 2012-та и от Тед Круз през 2016-та. Затова Айова е тест за това как всеки един кандидат бива възприеман от евангелистите в страната, които са ключов сегмент в широката електорална коалиция на Републиканската партия в национален мащаб. Според Fox News 59% от гласувалите бели евангелисти в Айова са подкрепили Доналд Тръмп (18% са дали доверието си на Рон Десантис и 13% на Ники Хейли). На теория, именно Рон ДеСантис би трябвало да бъде идеологически по-пасващ на белите евангелисти (тук не включваме т.нар. mainline protestants, които са по-либерални). На практика обаче виждаме как те в Айова гласуват преобладаващо за Доналд Тръмп. Обяснението, струва ми се, касае не толкова идеологията, колкото именно нестандартната фигура на бившия президент.

Той успя да превърне първичните избори на Републиканската партия не в равняване според ценностите на формацията, а в съревнование в тръмпизма, тоест във въпрос на фигурата и бранда, а не на ценностите. Логично, няма кой да бие Тръмп в тръмпизма.

Победата в Айова на бившия президент може да бе очаквана, но това не я прави по-малко впечатляваща (той спечели 51% от гласовете!), доколкото той се представя силно във всички важни демографски групи на републиканците (разбира се, с някои стандартни за него пукнатини, появяващите се при регистрирането на подкрепата му сред по-образованите и градски десни). Още повече, че Тръмп триумфира в Айова, въпреки че не се яви на републиканския дебат преди изборите в щата, и положи много по-малко усилия на терен, отколкото това направиха другите кандидати. Включително посредством речта си след приключването на изборния процес в щата, бившият президент демонстрира, че той мисли за Джо Байдън и концентрира усилията си в битката с демократите. Ако по време на първичните избори през 2016-та година Тръмп трябваше да се бие, за да оцелее, играейки по чужди правила, то тази година той влиза в тях като безапелационен фаворит, който сам определя нормите.

Нито един от двамата му основни конкуренти - Рон ДеСантис и Ники Хейли - не изглежда да има сериозен път към спечелването на президентската номинация на партията. Рон ДеСантис е повече от добър и успешен губернатор на Флорида, основният аргумент в полза на когото са неговите успеваеми и консервативни политики. Проблемът при него обаче е двояк. Един път, първичните избори на републиканците не са сблъсък на добри управленски решения, а на фигури. Втори път, той е обречен да стои в сянката на Тръмп, доколкото двамата се конкурират за идентична електорална подкрепа. А докато оригиналът е на пазара, никой не би посегнал към "ментето".

Основният аргумент в полза на Ники Хейли е, че тя би била фаворит в битката срещу Джо Байдън (отново според социолозите, които на този етап регистрират много по-оспорвани двубои на Тръмп и ДеСантис с Байдън). Но доколкото първичните избори на републиканците се отличават с едно "тичане вдясно", тя няма шанс да стигне изобщо до конкуренция с демократа. Ако бившият посланик на САЩ в ООН загуби в Ню Хемпшър, където републиканският електорален профил е по-умерен, или пък Южна Каролина, където тя бе губернатор, то това трябва да приключи кампанията ѝ не само де факто, но и де юре. Базовият проблем на Хейли остава този, че тя предлага нещо, което не се търси в достатъчна степен сред републиканците.

Резултатите на изборите в Айова бяха официалния първи сигнал, че освен ако не се случи нещо изключително, предвид съдебните проблеми на бившия президент, то Доналд Тръмп е доминантният фаворит за коронацията с републиканската номинация за президент на САЩ. А дотогава току виж сме станали свидетели и на друга реклама, която кротко ще ни информира, че Десетте Божи заповеди са ни от Моисей, спасението чрез вяра ни е от ап. Павел, а битката със Сорос - от Тръмп. Така или иначе, Републиканската партия вече пише Евангелие според Тръмп.