Богдан Паташев пред ФАКТИ: Папа Франциск държеше много да бъдем хора, които прощаваме, които сме добри

Папа Франциск бе един от поредица много силни папи на католическата църква от Втория ватикански събор насам – това са папа Йоан XXIII и папа Йоан Павел II. Папа Франциск продължи една линия на силно и сериозно реформиране на църквата, като успя да даде много силен импулс за отваряне на църквата към света и към обществото в съвременния контекст на света. Каква ще е римокатолическата църква сега… Пред ФАКТИ говори Богдан Паташев, български посланик към Светия престол (2019-2023 г.), както и посланик на Република България към Суверенния Малтийски орден. Той е български философ, политик, преподавател, дипломат, активен в църковната, хуманитарната и културната дипломация.

- Г-н Паташев, напусна ни папа Франциск, а вие сте бил дълги години посланик във Ватикана. Какво е папата, какво изгуби с него вярата…
- Папата е един духовен лидер на над милиард католици по света. Той е изразител на толкова много хора, които споделят една и съща вяра. Човек, който трябва да обединява, да води всички католици в християнството и той го правеше усърдно.

- Нещото, с което ще запомните папа Франциск. Вие сте имал контакт и с други папи?
- Неговата човечност. Папа Франциск държеше много да бъдем хора, които прощаваме, които сме добри. Това са все християнски послания, но той ги живееше в буквалния смисъл на думата. В срещите, които папа Франциск организираше, се убедих, че това, което искрено проповядваше и прилагаше на практика, беше добротата.

- Той бе много добре приеман от хората и се стремеше да бъде близо до тях…
- Папа Франциск за мен беше много оригинален в комуникацията си, специално с медиите. Като цяло папската институция има много сериозен апарат за работа с медиите. Все пак папите са сред първите, които са използвали радиото за официална комуникация, по-късно телевизията със своите видеопослания. Много по-късно други лидери са предприели подобни стъпки като тактика. Говоря за миналия век. Но въпреки тази добре работеща апаратна машина, папа Франциск обичаше да импровизира. Той не веднъж покани журналисти в собствения си апартамент, за да дава интервюта, с което, според мен, отново искаше да скъсява дистанцията с хората. Аз съм свидетел, че имаше много критики и недоумение как и защо той не следва установения ред, а си позволява подобни импровизации. От друга страна може би с цялата му дейност бе в това желание да сътворява, да преодолява и да скъсява всякакви граници с отделните хора. Чрез медиите се опитваше да има по-пряк контакт с обикновените хора. Има един важен анализ за него от събратята му йезуити, които казват, че, за да разберем папа Франциск, освен посланията му, трябва да разчитаме и жестовете, знаците, които прилагаше към своята проповед.

- А какви бяха тези жестове?
- Например, тези импровизирани интервюта. Появата му в затвора, където отиваше да мие нозете на затворници, срещата му с бежанците… Ето тези жестове бяха неочаквани. Също появата му с малък Форд „Фиеста“ по улиците на Рим, а не с папамобила и ескорт. Тези жестове стряскаха част от администрацията му, но от друга страна бяха послания от неговия начин на живот.

- Всеки човек живее в различно време, но папа Фанциск не остана настрана от войната в Украйна. Той имаше много сериозно отношение към войната, която избухна. Какви бяха посланията му…
- Според мен войната в Украйна бе едно от сериозните предизвикателства, пред които бе изправен. Никой не си пожелава, разбира се, да избухва война, но и за него беше трудно. Поглеждайки историята, папите, които са били по времето на Първата и Втората световни воини, винаги са били недоразбирани. Защо? Защото и едната, и другата страна винаги са били в очакване, че папата задължително трябва да вземе тяхната страна. Така и папа Франциск бе поставен в ситуация да търси мира и беше дори упрекван, че иска възможно най-бързо да се прекрати това кръвопролитие. При все това, той не си спестяваше критиките към агресора. Това бе може би най-сложната задача, с която му се наложи да се справя.

- Видяхме го и в България…
- Папата е канен в много страни от света. Но папа Франциск реши да не отива в страните, където има много католици. Той предпочиташе да посещава по-малки страни, където по-малко се надяваха да го видят. В България папа Франциск дойде специално като поклонник на мира. Това си беше негов избор. Той категорично заяви пред администрацията си, че иска да приеме поканата от България и да посети нашата страна. И той дойде у нас под наслова, че е поклонник на мира, че в България има мир и може да бъде гарант за мира в региона. Папа Франциск искаше да стигне до страни, където най-малко се надяват и очакват той наистина да отиде. Ето това е показателно, че той държеше да е близо до хората. И след посещението в България оценките, които сподели в няколко публични изяви, бяха, че от България той е изключително впечатлен от възрастните хора, които били винаги усмихнати, и децата, които са го посрещали по площадите.

- Самият папа Франциск ще го помним с неговата усмивка…
- Да, той бе усмихнат, но имаше и по-различни изражения при някой протоколни официални срещи с лидери, на които не споделяше политиките.

- Предстои следващ избор на папа. Какво да очакваме, кой може да го наследи…
- Сред кардиналите има много достойни, но не всички са готови да поемат поста на папа. Това е колективен избор и ще коства много на кардиналите да изберат човека, който може да поведе църквата към нови хоризонти. И това е така, защото предизвикателството не е само как да се продължи линията на папа Франциск, а от какво има нужда църквата, предвид всичките предизвикателства, пред които е изправен светът днес. А и всички знаем, че днес светът е объркан и всеки ден изникват нови и нови предизвикателства. Така че ще се търси, според мен, човек, който да може да води църквата, така че да дава християнски отговори на задаващите се предизвикателства.