Азбучни самоубийства

Ако перифразираме "Азбучни убийства" на Агата Кристи, можем да определим създаването на президентски проект/партия като азбучно самоубийство - по АБВ на Първанов, разбира се.

Първопроходникът беше Желю Желев с неговия Либерално-демократичен съюз, останал в периферията дори на подстъпите към парламента. През 1998 г. все още бе немислимо някой да откъсне живо месо от костовото СДС, а в център-дясно вече имаше достатъчно обитатели.

Петър Стоянов реши да не си причинява това, особено след шокиращата си загуба от есента на 2001 г., която спихна политическото му либидо до степен на хибернация.

Ако Плевнелиев се бе разделил с Борисов "като хората", можеше и той да се пробва - една чудесна "правилна" евроатлантическа патеричка на ръба на четирите процента, все щеше да свърши някаква работа на тогавашния владетел. Но те не се разделиха съвсем другарски и Плевнелиев се задоволи с усмихнати телевизионни изяви.

Да си причинява ли Радев нещо подобно на Желев и Първанов след два мандата?

Разумът би трябвало да му казва - "не". Но един приземен пилот едва ли ще се примири със съдбата на обикновен пенсионер, псуващ цените и изтеклия срок на годност на бурканите в магазина. Най-вероятно ще му я тясно. Пък и да ходиш на кино с НСО до дълбока старост...

Ще се срещне ли адреналинът с подходящия момент?

Колкото и да е рано да се каже, основните играчи от стълбчетата на социолозите стигнаха тавана си - и НЕуправляващи, и опозиция. Еманципирал се отдавна от опеката на лансиралата го в политиката БСП, Радев не би трябвало да има никакви скрупули да сложи още съчки в кладата на Столетницата.

Каквото и да стане, със сигурност няма да бере срам като Първанов и Желю. Но струва ли си, ако е само това...