Стойчо Стойчев: Не е страшен кусур, че г-жа Атанасова е политик - в КС има и бивш премиер

Вашия коментар по тази поредна политическо-конституционна драма?

Това е фронт, на който се води така или иначе някаква битка по линията на дълбокото разделение в обществото на два основни лагера. Присъствието на Висшия адвокатски съвет нито засилва, нито пък по някакъв начин изменя основния сблъсък между мнозинството в парламента и опозиционните сили, сред които разбира се, слагам и президента като някакъв фактор, който за голяма част от тях беше и обединителен фактор. Така че нищо ненормално не виждам в тази ситуация. Разбира се, тя се контекстуализира по-плавно и в предизборната битка, която предстои. Би могло да бъде разбира се, избегнато това, ако бяха предложени други кандидати, които да бъдат по-малко дискусионни. Но в крайна сметка управляващото мнозинство е взело това решение, отваря тези фронтове. Сега не виждам какво толкова може да направи опозицията. Разбира се, президентът има една опция, да повтори това, което на времето Плевнелиев беше направил и да саботира процедурата по полагане на клетва, но поне доколкото познавам маниера на Румен Радев, той няма да иска да бъде окачествен като имитатор на Росен Плевнелиев в нещо. Така че надали ще постъпи по този начин.

Сега, какви са неговите други опции, които би могъл да реализира също не знам, но така или иначе не съм дълбоко убеден срещу неговата искрена съпротива срещу тази кандидатура. Защото той има други залози, например, ако саботира да кажем полагането на клетва на конституционни съдии, съвсем възможно е новото конституционно мнозинство да му отнеме любимите му шефове на служби, които в момента продължават да стоят на местата си. Предполагам, че това е някакъв вид сделка с него. Защото когато става дума за попълване на квоти и назначения, президентът също е зависим и от кабинета, и от управляващото мнозинство в редица свои решения, персонални назначения. Така че въпреки нещата, които се говорят публично, сблъсъците, които публично виждаме, аз предполагам, че има някаква договорка между Президентството и партиите от управляващото мнозинство по отношение на тази процедура за Конституционния съд, тя да мине без някакви особени проблеми.

И все пак, мобилизацията изглеждаше много добра, на опозицията имам предвид, "против" въпросните дискусионни, както ги нарекохте кандидатури. Всъщност вчера от трибуната на Народното събрание от ГЕРБ казаха, че единственото, по което могат да ударят например, г-жа Десислава Атанасова е, че е политическа личност. А тя наистина е била такава в годините и то успешна.

Разбира се, въпреки че в Конституционния съд има и други, в момента действащи конституционни съдии, които са ярки политически личности като Филип Димитров, като Янаки Стоилов, това са както се казва, единият даже министър-председател е бил на СДС. Така че самият факт, че г-жа Атанасова е политик, не бих го намерил за някакъв страшен кусур по отношение на нейната номинация. Още повече, че назад във времето, ако трябва да кажем за някаква свършена полезна работа, тя е всъщност здравният министър, който успя да наложи пълната забрана за тютюнопушене на обществени места.

Нещо, което много хора сигурно са забравили, защото беше отдавна, но това беше битка, която тя износи. И го реализира в крайна сметка и ни доближи малко или много до така лелеяният европейски стандарт, поне в някаква негова част, нали по отношение на публичната среда. Така че нали, не намирам някакъв дълбок проблем или конфликт на интереси в тази номинация. Разбира се, опозицията затова е опозиция, за да атакува всяко решение на управляващите, тя по този начин стои видима. Ако се консолидира с тях пък нали обратните въпроси ще бъдат - защо опозицията си мълчи? Или защо гласува с управляващите, веднага ще ги заподозре в някакъв вид картел в парламента.

Тоест, очаквате голямата пушилка да е до утре /б.р. днес/?

Точно така, мине ли утрешният ден и както предполагам, ще се положи клетвата съвсем в реда на установения протокол, темата няма да бъда дискутирана повече. Предполагам до средата на следващата седмица дори, ще забравим за това нещо, нещо друго ще измислим, с което да се занимаваме текущо. Така че всички, които очакват някаква драматична развръзка на ситуацията, предполагам ще останат разочаровани.

Прави впечатление обаче, че в последните дни случайно или не, тонът в Народното събрание се изостри много. Пак сигурно ще кажете предизборна е обстановката, но репликите станаха, нека да го наречем, малко нетипични и по-остри?

Този тон беше зададен още от миналата година, по приемането на бюджета. Помните тогава, имаше депутати от "Възраждане", които блокираха трибуната, пък изключваха уредбата. Там влязоха в сблъсък с Делян Пеевски, с неговата парламентарна група. Този конфликт се пренася и в текущите парламентарни заседания и сесии, там имаше някакво противопоставяне. От там тръгнаха нещата, с това разбира се, не искам да оправдавам поведението на Пеевски или на някой друг, но да кажем, че е имало провокация. Не е влязъл той в този режим на комуникация по собствено желание. Имаше история цялата ситуация. Предполагам, че ще се поуспокоят малко страстите тук, след тези ключови гласувания. И разбира се, ако се ангажираме и с някакъв друг вид кампанийност, защото сега парламентът ще започне да попълва различни квоти и т.н.неща, които биха могли малко или много да смекчат поляризацията.

Все пак казвате още веднъж предизборно, има време до европейските избори, но какво се цели по-скоро втвърдяване на собствения електорат или търсене някъде от периферията пак, някой да вземе нещо?

До голяма степен електоратите са си втвърдени на старите институционализирани партии като ГЕРБ, като ДПС, като БСП. Електоратът на ПП-ДБ по принцип има нужда от мобилизация и тя обикновено се постига в месеца преди, или два месеца преди изборите. За останалите партии е по-скоро въпрос на оцеляване, на оставане в парламента, на преборване за мандати в Европейския парламент. Така че при тях винаги популисткото говорене ще бъде много по-силно отколкото на партиите от управляващото мнозинство. Но в контекста на европейските избори, предполагам ще се тестват и някакъв вид коалиционни отношения, дали все още има паритет в електорално отношение между ГЕРБ и "Продължаваме промяната" или пък са се разместили там силите драматично в полза на единия или на другия.

Разбира се, ще е интересно и ДПС какви резултати ще постигне в контекста на смяната на председателството, така, че тези са нещата, които ще бъдат любопитни поне от политологична гледна точка до европейските избори и на тях ще търсим отговори. А в периода до тогава разбира се, пак казвам, тази седмица като отшуми драмата с Конституционния съд, отново предполагам ще се занимаваме всички с ротацията, и с това кой министър ще остане, кой няма да остане, ще има ли министри на ДПС и т.н. в кабинета. Все неща, които аз считам за маловажни, защото много по-стратегически важни са дългосрочните намерения на това управляващо мнозинство, които иска то да реализира. Кой вече ще го реализира в Министерски съвет е второстепенно значение. Но такава е публичната среда, свикнали сме да си говорим през личности, а не през някакви приоритети, принципи, дългосрочни намерения политически. Така че това е моята обобщена прогноза за следващите няколко месеца до европейските избори.