Накъде върви Европа, след като не съумява да се справи с демографската криза?

Според демографи и икономисти опитите на Европа да стимулира намаляващата раждаемост са неуспешни. Те настояват за преосмисляне, включително за промяна на курса, за да се приемат и възприемат икономическите реалности на застаряващото население, констатира Ройтерс.

"Много, много трудно е да се повиши раждаемостта", казва Анна Матишяк , която като доцент по пазар на труда и семейна динамика във Варшавския университет е наблюдавала години наред недостатъчно ефективни политики за окуражаване на раждаемостта в Централна Европа.

През последното десетилетие коефициентът на плодовитост в Европа се задържа около 1,5 раждания на жена. Това е над най-ниските стойности, наблюдавани в Източна Азия, но далеч от 2,1, необходими за поддържане на броя на населението - показател, който Матишяк и други експерти, интервюирани от Ройтерс, смятат за малко вероятен за постигане в обозримо бъдеще.

Европейските правителства вече изразходват милиарди евро в допълнение към основните социални помощи, за да финансират мерки в подкрепа на децата, вариращи от преки парични стимули за деца до данъчни облекчения за по-големи семейства, платен родителски отпуск и детски надбавки.

Но дори в страни като Франция и Чехия, които през последните години са имали сравнително високи нива на раждаемост от около 1,8, сега те намаляват. Причините за това са разнообразни и в някои случаи не са напълно изяснени.

Фактори, влияещи негативно

Марта Сейз, университетски преподавател по социология на семейството, демографията и неравенствата в Мадрид, заяви, че фактори като нарастващите разходи за жилище и несигурността на работното място са свързани с коефициента на плодовитост в Испания, който е 1,19 и е вторият най-нисък в Европа след този в Малта.

"Хората биха искали да имат деца и биха искали да ги имат по-рано, но не са в състояние да го направят поради структурни причини", каза тя.

Тези икономически ограничения се усещат навсякъде. Но има и доказателства за промяна в по-дълбоките културни нагласи по отношение на родителството.

В Норвегия - богата страна със силна подкрепа за семействата и сигурност на работното място - коефициентът на плодовитост рязко спада от 2 през 2009 г. до 1,41 през 2022 г., което е най-ниското му равнище.

В прегледа на страната за 2023 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) посочва причините за спада, сред които промяната на ролите на половете, по-голямото внимание към кариерата и дори това, че социалните мрежи могат да засилят чувството за несигурност. Въпреки това тя заключава, че спадът остава загадка.

Финландският демограф Анна Роткирх също наблюдава дълбоки културни промени в проучванията, оценяващи подобен спад на раждаемостта в нейната страна, като много млади хора вече виждат фундаментална подмяна на родителството с други цели.

"Това се отнася до това какъв е желаният, приятен и привлекателен жизнен път, начин на живот и по-широки ценности и идеали", казва Роткирх, професор и директор на Финландския институт за изследване на населението.

"Никой всъщност не знае какъв вид семейна политика би работила в тази нова ситуация за насърчаване на раждаемостта."

Временно решение? Внос на работна ръка и миграция

Европа може да внася повече работна ръка: отвъд шумната антиимигрантска реторика, тя вече разчита на около 10 милиона работници от страни извън ЕС за преодоляване на специфичния недостиг на работна ръка.

И макар че прогнозите за икономическия тласък, който може да бъде постигнат от автоматизацията и изкуствения интелект, да се приемат с едно наум, те поне предлагат възможности за повишаване на производителността.

Роткирх подчерта, че все още има нужда от семейна политика, която да подкрепя решенията на бъдещите родители, но призова за много по-широк дебат за това как да се справим с ниската раждаемост, която според нея няма да бъде решена само с традиционни семейни политики.

"Виждате дългосрочните тенденции", отбеляза Вилем Адема, старши икономист в отдела за социална политика на ОИСР. "Ако хората не искат да имат деца, няма смисъл да ги насилваме."

Въпреки някои постижения, ЕС се бори за повишаване на раждаемостта.

Германците продължават да чакат по-дълго за сключване на първи брак

Средната възраст на двойките в Германия, когато сключват първи брак, продължава да се увеличава и сега е рекордно висока, според последните данни, публикувани в началото на февруари, констатира ДПА.

Средностатистическият германски мъж вече е на 35,1 години при сключване на първи брак, а средностатистическата жена - на 32,6 години, се посочва в доклад на Федералната статистическа служба, който се основава на данни от 2022 г.

Преди две десетилетия мъжете са били с 3,3 години по-млади, а жените - с 3,8 години, когато са си казали "да" за първи път в Германия. В същото време средната възрастова разлика между мъжете и жените е намаляла от 3,0 години на 2,5 години през същия период.

Според данните през 2022 г. в Германия около 609 800 души са сключили брак за първи път.

От тях 36% са били на възраст под 30 години. Преди две десетилетия този дял е бил 52%.

Същевременно през 2022 г. около 10% от всички хора, които сключват брак за първи път, са на възраст между 40 и 49 години, в сравнение с по-малко от 6% през 2002 г.

Разликата се увеличава още по-значително във възрастовата група над 50 години: от малко над 1% до почти 7%.

Промяната може да се обясни отчасти със застаряването на населението в Германия като цяло. Делът на хората над 50-годишна възраст се е увеличил от малко над 36 % през 2002 г. до малко под 45 % през 2022 г.

Общо около 781 500 души са решили да сключат брак през 2022 г., като 78% от тях са го направили за първи път, докато около 20% са били разведени преди това, а малко над 1% са вдовци.

Малко под 3 % от браковете в Германия през 2022 г. са сключени между двойки от един и същи пол.

В края на 2022 г. около 34,6 млн. души в Германия са били със сключен брак или са живели в регистрирано гражданско партньорство, което според агенцията представлява около 49% от цялото пълнолетно население.

Според доклада средната възраст на развода в Германия също е достигнала исторически връх през 2022 г. и сега е 47,8 години за мъжете и 44,7 години за жените. Това е увеличение с 6,2 години за мъжете и 5,8 години за жените в сравнение с 2002 г.

Срив в раждаемостта в Испания до най-ниското ниво от 1941 г.

Раждаемостта в Испания е спаднала до най-ниското си ниво от началото на воденето на статистика през 1941 г., сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ/INE) от края на февруари, като през 2023 г. населението на страната от 48,6 млн. души ще се увеличи само с 322 075 бебета.

Миналата година раждаемостта в Испания е намаляла с 2% в сравнение с 2022 г., което се прибавя към спада от почти 25% за едно десетилетие. Този спад е оставил Испания на второ място по ниска раждаемост в Европейския съюз, сочат данни на Евростат от 2021 г., като тя изостава само от Малта.

Данните на Евростат показват, че коефициентът в Испания е 1,19 живородени деца на жена в сравнение със средния за ЕС 1,53, като и двата показателя са далеч от 2,1, при които би се запазило съществуващото ниво на населението.

Демографи и икономисти призоваха Европа да преосмисли опитите си за повишаване на раждаемостта, а някои испански региони въведоха финансови мерки и данъчни облекчения, за да насърчат хората да създават семейства.

Икономическата несигурност, безработицата, нискокачествените работни места и бързо растящите цени на жилищата са някои от причините, поради които испанките забременяват по-късно или имат по-малко деца, отколкото първоначално са възнамерявали.

НСИ заяви, че намаляването на ражданията е свързано с повишаване на възрастта за раждане на деца, като броят на жените над 40 години, които раждат, се е увеличил с 19,3 % през последното десетилетие. Тази възрастова група сега ражда около 10,7 % от всички деца в сравнение с 6,8 % през 2013 г.

Майките на възраст под 25 години са намалели с 26 % през същия период, като представляват едва 9,4 % от общия брой.

"La dolce vita" в Италия? Страната е с най-възрастното население в Европа.

Намаляващата раждаемост и по-високата продължителност на живота на възрастните хора са довели до такова застаряване на италианското население, че икономистите са обезпокоени за бъдещето на страната, алармира Юронюз.

Проблемът със застаряването на населението в Италия започва да застрашава философията за живота на страната, станала световно известната като "La dolce vita" по името на едноименния филм на Федерико Фелини от 1960 г.

Нарастващият брой на пенсионерите почти не се компенсира от броя на новородените.

Усилията на дясното правителство на Джорджа Мелони за увеличаване на раждаемостта досега не са успели да обърнат тенденцията на демографския спад в Италия.

По последни данни на Евростат Италия е страната с най-възрастно население в Европейския съюз, като половината от населението в момента е на възраст над 48 години.

Заедно с Португалия, Италия има най-висок процент жители над 65-годишна възраст - 24%, което е приблизително един на всеки четирима.

Това увеличение отразява общоевропейската тенденция, тъй като средната възраст в ЕС като цяло се е повишила (44,5 години). Броят на възрастните хора вече представлява повече от една пета от населението на ЕС.

"Но още по-значима е тенденцията на застаряване на самото възрастно население на Италия", казва пред телевизия "Евронюз" Сесилия Томасини, професор по демография и социална статистика в Университета в Молизе. "Делът на хората над 80-годишна възраст в общото население е нараснал до 7,7 %, което е забележително увеличение от едва 3,3 % през 1991 г.", допълва тя.

"Докато общият брой на населението се е увеличил с 3,4% от 1991 г. насам, делът на 80-годишните и по-възрастните е нараснал повече от два пъти за същия период."

През последните 40 години средният брой деца на семейство в Италия е под 1,5, казва Алесандро Розина, професор по демография и социална статистика в Миланския католически университет, пред "Евронюз". "Последните данни са под 1,24 на жена", каза той.

Ламура твърди, че Италия не е инвестирала толкова много в младите поколения, колкото в предишните.

"Италия трябва да направи повече, за да подкрепи финансово младите семейства, но тя има огромен дълг [140,6 % от общия БВП към септември 2023 г.], така че не може да си позволи да поеме още дълг с нова щедра политика, насочена към семейството", каза той.

"Хората в Италия, както и другите европейци, планират и мечтаят да имат деца и семейство. Това, което липсва, е адекватна политика в подкрепа на осъществяването на тези планове и мечти", каза Розина.

"Италия е с една от най-високите средни възрасти за родителите, които искат да имат първо дете [в Европа], главно защото младите хора трудно навлизат на пазара на труда и намират стабилна работа, а също така трудно намират собствен дом."

Според Томасини застаряването на италианското население и намаляването на раждаемостта ще продължат и в бъдеще.

Освен ако няма значителни интервенции, "като например криза на смъртността или нов бейби бум", казва тя. "В краткосрочен план миграцията може да бъде важна променлива, която да повлияе на динамиката на населението, дори и да е политически чувствителна."

Правителството на Мелони е превърнало увеличаването на раждаемостта в един от приоритетите си, но все още не е успяло да постигне конкретни резултати…