Какво трябва да знаем за президентските избори в Русия тази година

Не се очаква президентските избори в Русия през 2024 година да донесат промяна в Кремъл.

Повечето фигури от опозицията са в затвора или в чужбина и много независими медии са блокирани, а Кремъл поддържа строг контрол над политическата система в страната. Почти напълно сигурно е, че на изборите през март 71-годшишният президент Владимир Путин ще затвърди властта си поне до 2030 година.

Въпреки това се очаква изборите да бъдат проследени отблизо от хората, които се опитват да придобият представа за политическите машинации на Русия, както и за мненията в по-широкообхватната руска общественост малко повече от две години след като Москва започна пълномащабната си инвазия в Украйна.

Ето какво трябва да знаете за предстоящите избори, как ще се гласува, кой се изправя срещу Путин и какво означава това за световната политическа сцена.

Всеки руски гражданин над 18-годишна възраст, който не излежава присъда в затвора, може да гласува на президентските избори в страната. През февруари 2024 година Централната избирателна комисия на Русия каза, че около 112,3 милиона души имат право на глас в Русия и окупираните от Русия райони на Украйна. Още 1,9 милиона руснаци, живеещи в чужбина, също имат право на глас, добави комисията.

Избирателната активност на последните президентски избори в Русия през 2018 г. бе 67,54%, въпреки че наблюдатели и някои отделни гласоподаватели съобщиха за широкоразпространени нарушения, включително натъпкване на изборни урни с бюлетини и принудително гласуване.

Избирателната активност на парламентарните избори през 2021 г. бе 51,7%.

Гласуването в Русия и в анексираните региони на Украйна като цяло ще се състои в избирателните секции в рамките на три дни между 15 и 17 март. Това са първите президентски избори в Русия, за които изборните секции ще бъдат отворени за три дни, вместо за един.

Руски официални представители за първи път въведоха гласуване в рамките на няколко дни за референдума през 2022 г., който Путин организира, за да прокара конституционна реформа, която да му позволи да се кандидатира за още два мандата. Това ще бъдат първите президентски избори в Русия, за които изборните секции ще бъдат отворени за три дни, вместо за един.

Това ще бъдат и първите президентски избори, на които гласоподавателите ще могат да гласуват онлайн. Електронното гласуване е въведено в 29 региона.

Независими изборни наблюдатели отправиха широкообхватни критики срещу разтягането на срока за гласуване в рамките на няколко дни и въвеждането на онлайн гласуване, твърдейки че това са тактики за допълнително възпрепятстване на изборния процес. През 2021 г. опозиционни групи казаха, че е имало признаци на манипулация на дигиталното гласуване на парламентарните избори в страната.

Изборите ще се произведат и в Крим, който бе анексиран от Москва през 2014 г., както и в четирите региона в югоизточната част на Украйна, които Русия анексира след началото на пълномащабната инвазия през 2022 година – въпреки че руските сили не контролират изцяло нито един от четирите. Решението изборите да се произведат и там бе осъдено от Киев и от Запада.

Предварителното гласуване вече започна в някои региони и постепенно ще се разпространи и в други.

Руският президент Владимир Путин ще участва в изборите като независим кандидат. Почти сигурно е, че той ще си осигури пети мандат, тъй като ще се изправи срещу трима символични съперници.

Другите кандидати, номинирани от приятелски настроени към Кремъл парламентарно представени партии, са Николай Харитонов от Комунистическата партия, Леонид Слуцки от националистката Либерално-демократическа партия и Владислав Даванков от партия "Новите хора". Харитонов се кандидатира срещу Путин и през 2004 г., но завърши далеч зад него на второ място.

Те като цяло подкрепят Кремъл и неговите политики, включително инвазията в Украйна. Предишни избори показаха, че е малко вероятно тези кандидати да спечелят достатъчно гласове, за да се превърнат в истинска заплаха за Путин. На президентските избори през 2018 г. останалият на второ място кандидат на Комунистическата партия спечели 11,8% от гласовете в сравнение със 76,7% за Путин.

Междувременно повечето опозиционни фигури, които биха могли да представляват предизвикателство за Путин, бяха вкарани в затвора или са в изгнание в чужбина. Миналата седмица най-добре познатият руски опозиционен лидер Алексей Навалани, чийто опит да се кандидатира срещу Путин през 2018 г. бе отхвърлен, внезапно почина в затвора, където излежаваше 19-годишна присъда по обвинения в екстремизъм.

Мнозина коментатори, като и до голяма степен разпръснатата руска опозиция, описват изборите като плебисцит относно войната в Украйна, започната от Путин преди две години.

Абас Галямов, политически анализатор и бивш автор на речите на Путин, казва, че на тези избори "множеството варианти са заменени от една проста дихотомия: "За или против Путин сте?". Според него това ще бъде "референдум относно войната и гласът за Путин ще се превърне в глас за войната".

Опозицията смята изборите за възможност да демонстрира мащабите на недоволството от Путин и от войната. Малко преди неочакваната и все още необяснена смърт на Навални той призова гласоподавателите да отидат до урните по обяд на 17 март и да образуват дълги опашки.

"Путин смята тези избори за референдум за одобрение на неговите действия. Референдум за одобрение на войната", каза Навални в свое изявление, предадено през решетките малко преди смъртта му. "Нека осуетим плановете му и да се уверим, че на 17 март никой не се интересува от фалшивия резултат, но че цяла Русия вижда и разбира – волята на мнозинството е, че Путин трябва да си тръгне".

Наблюдатели, които следят президентските избори в Русия през 2024 г., нямат големи надежди, че изборите ще са свободни и честни. Активисти съобщиха за практики като принудително гласуване по време на парламентарните избори през 2021 г. и в социалните медии бяха публикувани видеоклипове, на които се вижда натъпкване на допълнителни бюлетини в урните.

По време на последните парламентарни избори в страната през 2018 година Международна мисия за наблюдение от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) каза, че на изборите е нямало истинска конкуренция и че те са били белязани от "постоянен натиск срещу критични гласове".

През последващите години парламентът на страната прие все по-репресивни закони, ограничаващи свободата на словото. По-голямата част от независимите руски медии са забранени и всеки, който бъде признат за виновен в разпространяване на, по думите на правителството, "умишлено невярна информация" за нахлуването на страната в Украйна, може да бъде лишен от свобода за срок до 15 години.

превод от английски език: Владимир Арангелов, БТА