Изкуственият интелект и мъдростта на сърцето: за едно пълно човешко общуване

Скъпи братя и сестри!

Еволюцията на така наречените системи с “изкуствен интелект”, върху които вече размишлявах в моето неотдавнашно Послание за Световния Ден на Мира, е на път радикално да преобрази информацията и комуникацията, а чрез тях и някои от основанията за гражданско съжителство. Касае се за промяна, която засяга всички, а не само професионалистите. Ускореното разпространение на удивителни изобретения, чието функциониране и потенциал са непознати за повечето от нас буди недоумение, което варира между ентусиазъм и дезориентация и неизбежно ни изправя пред фундаментални въпроси: какво впрочем е човекът, каква е неговата специфика и какво ще бъде бъдещето на този вид, който ние наричаме homo sapiens - разумен човек - в ерата на изкуствения интелект? Как да останем напълно хора и да насочим съвременната културна промяна в правилната посока?

Да започнем от сърцето

Най-напред е подходящо да освободим място от четивата за катастрофи и техните парализиращи ефекти. Още преди век Романо Гуардини (Romano Guardini), разсъждавайки върху технологията и човека, ни приканваше да не се настройваме срещу “новото” стремейки се да «запазим един красив свят, осъден да изчезне». В същото време той отправи настойчиво пророческо предупреждение: «Нашето място е в бъдещето. Ние трябва да сме част от него, всеки на своето място (...), да се придържаме към него честно, но да останем съпричастни и с непокварено сърце към всичко, което е разрушително и нечовешко в него». И в заключение: «Наистина се касае за технически, научни и политически проблеми; но те могат да бъдат разрешени само като се започне от човека. Трябва да се създаде нов тип човек надарен с по-дълбока духовност, с нова свобода и нова вътрешност».[1]

В тази епоха, която рискува да бъде богата на технологии и бедна на човечност, нашето размишление може да започне от самото човешко сърце.[2] Само, ако сме надарени с духовен поглед, преоткривайки мъдростта на сърцето, ние можем да четем и да тълкуваме новостта на нашето време и да открием отново пътя на напълно човешката комуникация. Сърцето, приемано библейски, като седалище на свободата и на най-важните решения в живота, е символ за почтеност и единство, но също така поражда чувства, желания, мечти и е преди всичко вътрешното място за среща с Бога. Всъщност мъдростта на сърцето е тази добродетел, която ни позволява да изтъчем заедно цялото и частите, решенията и техните последствия, висините и уязвимостите, миналото и бъдещето, както аз, така и ние.

Тази мъдрост на сърцето позволява да бъде намерена от тези, които я търсят и позволява да я видят онези, които я обичат; тя върви пред тези, които я желаят и тръгва да търси онези, които са достойни за нея. (виж Премъдрост 6, 12-16). Мъдростта на сърцето е с тези, които приемат съвети (виж Премъдрост 13, 10), с онези, чиито сърца са послушни, сърца, които умеят да слушат. (виж 1Цар.3, 9). Тя е дар от Светия Дух, който позволява да видим нещата с очите на Бога, да разбираме връзките, ситуациите и събитията и да откриваме смисъла в тях. Без тази мъдрост съществуването става безвкусно, защото именно мъдростта - чийто латински корен sapere я свързва с вкуса – е тази, която придава вкус на живота.

Възможност и опасност

Ние не можем да очакваме такава мъдрост от машините. Въпреки че днес терминът изкуствен интелект е заместил по-правилният термин използван в научната литература, този за машинно обучение, самото използване на думата „интелект” е подвеждащо. Машините със сигурност притежават неизмеримо по-голям капацитет от човека да запомнят данни и да ги свържат по между им, но на човека и само на човека се полага да дешифрира смисъла на значението им. Следователно не става дума да изискваме машините да изглеждат като хора. По-скоро това касае пробуждането на човека от хипнозата, в която той е попаднал поради своя делириум за всемогъщество, вярвайки че е напълно самостоятелен и самодостатъчен субект, отделен от всички социални връзки и забравил статута си на творение.

В действителност, човекът винаги усеща, че не е достатъчен сам по себе си и се стреми по всякакъв начин да преодолее своята уязвимост. Още от първите праисторически предмети, използвани като продължение на ръцете, преминавайки през медиите, използвани като продължение на словото, ние достигнахме днес до най-сложните машини, които действат като помощ на мисълта. Всяка от тези реалности обаче може да бъде заразена от първоначалното изкушение да станеш като Бог без Бог (виж Бит. 3), т.е. да поискаш да победиш чрез собствените си сили това, което напротив би трябвало да бъде приемано като дар от Бога и изживяно във връзка с другите.

В зависимост от ориентацията на сърцето, всичко, което е в ръцете на човека става възможност или опасност. Самото му тяло създадено, за да бъде място за общуване и общение, може да стане агресивно. По същия начин всяко техническо разширение на човека може да бъде инструмент за любящо служене или за враждебно господство. Системите за изкуствен интелект могат да допринесат за процеса за освобождаване от невежеството и да улеснят обмена на информации между различни народи и поколения. Те могат например да направят достъпно и разбираемо огромното наследство от знания написано в миналото или да позволят на хората да общуват на езици, които все още са им неизвестни. Но също така могат да бъдат инструменти за “когнитивно замърсяване”, за промяна на реалността чрез частично или напълно неверни истории, на които се вярва, които са споделени, като че ли са били истински.

Достатъчно е само да помислим за проблема с дезинформацията, пред който сме изправени от години под формата на “фалшиви новини”[3] и който днес използва “свръх фалшифициране”, т.е. създаването и излъчването на изображения, които изглеждат перфектно правдоподобни, но които са фалшиви (аз също съм бил обект на това), или аудио съобщения, които използват гласа на човека, за да кажат неща, които той никога не е казвал. Симулацията, която е в основата на тези програми, може да бъде полезна в определени специфични области, но става изопачена и опасна, когато опорочава връзката с другите и реалността.

Още от първата вълна на изкуствения интелект, тази на социалните медии, ние разбрахме нейната амбивалентност, изтъквайки нейните възможности, както и нейните рискове и патологии. Второто ниво на генеративния изкуствен интелект бележи безспорен качествен скок. Ето защо е важно да можем да разберем, проумеем и регулираме инструменти, които в грешните ръце биха могли да отворят негативни сценарии. Както всичко, което идва от ума и ръцете на човека, алгоритмите не са неутрални. Следователно е необходимо да се действа превантивно, като се предлагат модели за етично регулиране, за да се ограничат вредните и дискриминационни, социално несправедливи последици от системите за изкуствен интелект и да се противодейства на използването им за намаляване на плурализма, поляризацията на общественото мнение или изграждането на единно мислене. Затова подновявам призива си, като призовавам «Общността на нациите да работи заедно, за да приеме обвързващ международен договор, който да регламентира развитието и използването на изкуствения интелект в многобройните му форми».[4] Въпреки това, както във всички човешки области, регулирането не е достатъчно.

Да израстваме в хуманност

Ние сме призвани да израстваме заедно като човечество в хуманността. Предизвикателството, което се изправя пред нас е да направим качествен скок, за да бъдем на висотата на едно сложно, мултиетническо, плуралистично, мултирелигиозно и мултикултурно общество. От нас зависи да се запитаме за теоретичното развитие и практическото използване на тези нови инструменти за комуникация и познание. Големите възможности за добро идват с риска всичко да се превърне в абстрактно изчисление, свеждайки хората до данни, мисълта до схема, опитът до случайност, доброто до печалба, но преди всичко да приключим с отричането на уникалността на всеки човек и на неговата история, размивайки конкретния характер на реалността в поредица от статистически данни.

Дигиталната революция може да ни направи по-свободни, но със сигурност не и ако ни заключи в моделите, известни днес като ехо камери. В този случай, вместо да увеличаваме информационния плурализъм, рискуваме да се окажем изгубени в анонимно блато, обслужващо интересите на пазара или на властта. Недопустимо е използването на изкуствен интелект да води до анонимно мислене, до събиране на несертифицирани данни, до колективна липса на редакторска отговорност. Наистина представянето на реалността в огромни данни, колкото и функционално да е то за управлението на машините, предполага значителна загуба на истината за нещата, която от своя страна възпрепятства междуличностната комуникация и рискува да навреди на самата ни хуманност. Информацията не може да бъде отделена от екзистенциалната връзка: която включва тялото и битието в реалността; изисква свързване не само на данни, но и на опит; тя изисква лицето, погледа, състраданието, както и споделянето.

Мисля си за репортажите за войните и за “паралелната война”, водена чрез кампании за дезинформация. Мисля и за броя на ранените или загиналите репортери на терен, за да ни позволят да видим, това което са видели очите им. Защото, само ако се докоснем до страданието на децата, жените и мъжете, можем да разберем абсурда на войните.

Използването на изкуствения интелект би могло да има положителен принос в областта на комуникацията, доколкото няма да отмени ролята на журналистиката в тази област, а напротив ще я подпомогне като засили професионализма на общуването, давайки възможност на всеки комуникатор, с което да върне на всяко човешко същество ролята на субект, със способността да критикува самата комуникация.

Въпросите за днес и утре

Ето защо спонтанно възникват някои въпроси: как да защитим професионализма и достойнството на операторите в областта на комуникацията и информацията, както и тези на потребителите по света? Как да осигурим оперативна съвместимост на платформите? Как можем да гарантираме, че компаниите, които разработват цифровите платформи, поемат отговорност за това, което излъчват и от което печелят, по същия начин както и издателите на традиционните медии? Как можем да направим по-прозрачни критериите за индексиране и де индексиране на алгоритмите и търсачките, способни да валоризират или да изтриват хора и мнения, истории и култури? Как да гарантираме прозрачността на информационните процеси? Как може авторството на писанията и проследимостта на източниците да бъдат очевидни, като същевременно се избегне завесата на анонимността? Как да разберем дали дадено изображение или видео представлява събитие или го симулира? Как можем да избегнем свеждането на източниците до една единствена мисъл, разработена алгоритмично? И как да насърчим ( усъвършенстваме) среда, която запазва плурализма и която представя сложността на реалността? Как можем да направим този мощен, скъп и изключително енергоемък инструмент устойчив? Как можем да го направим достъпен и за развиващите се страни?

Отговорите на тези и други въпроси ще ни позволят да разберем дали изкуственият интелект в крайна сметка ще създаде нови касти въз основа на овладяването на информацията, създавайки нови форми на експлоатация и неравенство, или напротив ще донесе повече равенство, като насърчава правилната информация и по-голямото осъзнаване на промяната в епохата, в която живеем, когато предпочитаме да се вслушваме в множеството потребности на хората и народите, в артикулираната информационна и плуралистична система. От една страна се прокрадва (тегне) призракът на новото робство, от друга –завладяването на свободата, от една страна възможността малцина да определят мисленето на всички, а от друга - всеки да участва в развитието на мисълта.

Отговорът не е написан, той зависи от нас. От човека зависи дали иска да стане храна за алгоритми или да храни сърцето си със свобода, без която не може да израства в мъдростта. Тази мъдрост узрява, като се възползваме от времето и приемаме уязвимостите. Тя израства в съюз между поколенията, между онези, които имат паметта за миналото и тези, които имат визията за бъдещето. Само когато сме заедно нараства способността да разграничаваме, да бъдем бдителни, да виждаме нещата, като започнем от тяхното изпълнение. За да не загубим нашата хуманност, нека да потърсим Премъдростта, която предшества всяко нещо (виж Прем 1, 4), тази, която, преминавайки през чистите сърца, подготвя приятелите на Бога и пророците (виж Прем 7, 27) : тя ще ни помогне да приведем в съответствие дори системите на изкуствения интелект към изцяло човешката комуникация.

Рим, Свети Йоан Латерански, 24 януари 2024