Д-р Петър Кичашки: И какъв е проблемът със служебния кабинет, извинете?

Имам чувството, че живеем в някакъв не особено смешен и не особено оригинален виц. Цялата ни политическа система е толкова сериозно обърната с главата надолу, че не съм сигурен, дали ако я върнем на мястото ѝ, няма да ѝ се завие свят от въртележката. Както съм имал възможност и друг път да кажа от страниците на “Труд news”, ние обърнахме девиацията на норма и превърнахме нормата в девиация. Войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила, както правдиво казва Оруел. Живеем във време, в което тия, дето водят война в Украйна, зоват за мир. Живеем във време, в което поробителите зоват за свобода. И най-вече живеем във време, в което колкото си по-невеж, толкова по-силен изглеждаш. Абсурдност до абсурдността, мила моя майно льо. За другите работи друг път да си говорим, предлагам, но невежеството не следва да остава без коментар.

Срещу служебния кабинет в момента има два аргумента, всеки от които е по същество невежествен. Първият е юридически, вторият е политически. По отношение на юридическия, казват критиците, това бил партиен кабинет. Даже чух, че бил “противоконституционен кабинет”, както се изохкаха някои. Жива да не бях, както пееха “Контрол”. Вижте, дайте да си изясним нещо. С калпавите промени в конституцията, Народното събрание прие една шортлиста от лица, които имат правото да заемат поста “служебен министър-председател”. Всички тези лица са избирани по пътя на политически консенсус и воля на политическа власт. С други думи, те са par excellence политически назначения. Какви да са? Разбира се, че щом са избрани от партии и политици, те са част от съответното политическо семейство. Съгласно поправките в конституцията, които, простете, ама на практика всички експерти говорихме, че са калпави, ама не ни чуха, просто се премахна партийната и политическа неутралност на служебния кабинет.

Логиката на промените беше такава - така и така и кабинетът, назначаван от президента, също може да изпълнява политически задачи, които не са свързани само с организирането на избори, затова партиите в НС решиха, че ще ограничат избора до десетина души на високи държавни постове. Идеята беше да се измести центърът на властта от президентството към партиите в парламента. С това приключва и тезата за несвързания с политическата система служебен кабинет. Няма как да не е свързан с политиката, бидейки с генезис от самата политическа система. Логиката тук не е служебният кабинет да е партийно напълно неутрален (каквото и да значи това). Логиката е той да е под контрола на Народното събрание. Дори и да има определена партийна оцветка, когато той се отчита на парламента, това го прави контролиран от най-високия форум в парламентарна република. Няма нищо противоконституционно, няма нищо незаконно, няма нищо неморално в това участниците в един служебен кабинет да имат партийни и политически пристрастия.

С въпроса за партийно неутралния служебен кабинет приключихме след промените в конституцията. Когато политически неутрална власт назначава служебен кабинет, тогава той би трябвало да е политически неутрален. Когато обаче този служебен кабинет е назначен измежду хора, избирани от партиите, тогава е ясно, че няма как да е неутрален. Важното е, че е подконтролен на парламента. Недоволните да се обърнат към основните двигатели на тези промени. Предупреждавахме ги, че правят недомислици, не ни чуха. Сега обикалят студиата и се вайкат как можело така. Ами, може. Вие си го направихте, простете. Това е като да копаеш дупка в гората, да я засипеш с клонки, да се разшеташ из района и изведнъж да паднеш в собствения си капан. После да викаш отдолу как mafiqta те била излъгала. Е, добре, ти защо го копа тоя капан като не си достатъчно кадърен да не падаш в него? Въобще, кой може да ти е виновен? Продъниха ни ушите за промени в конституцията, всички им казваха, че не са домислени, после те излизат и казват “ама така не е хубаво, защо така стана”. Но понеже са патологични нарциси, не могат да си признаят грешката и пак почват да търсят вината извън себе си.

Тук идваме и до политическия въпрос, касаещ промените в служебното правителство. Излизат критиците и говорят как не можело било ГЕРБ да имат думата и не можело Главчев да се съобразява с техните предложения. Чакайте малко. Искате да ми кажете, че ако Гюров беше станал служебен министър-председател, той щеше да намери само политически девствени хора, така ли? Нямаше да има нито един от ПП в кабинета, а? Нека не си говорим такива работи, моля. Обидно е. И друго да си кажем - защо считаме за ненормално ГЕРБ да имат представители в служебния кабинет? Всъщност това е нормалното.

Какво по-нормално има от това един човек, свързан с дадена партия, да търси за постове хора, с които е работил? Хора, които са от неговата политическа черга. Това е нормалното, другото би било девиация. От къде да ги извадим тези, които са политически стерилни и да ги сложим на политически пост в качеството им на министри? Без значение как се казва служебният премиер, след като той е от шортлистата, посочена в конституцията, той ще избира в кабинета си хора, с които работи добре. Ако служебен премиер беше Петър Чобанов, щеше да е нормално в служебния кабинет да има хора от ДПС. Ако служебен премиер беше Андрей Гюров, щеше да е нормално в служебния кабинет да има хора от ПП. И прочие, и прочие. Това е нормалното политическо действие. Другото не е нормално. Какво искат ПП днес? Да има ротация и на служебните премиери ли? Хайде, стига глупости.

Въобще, в политиката следва да има някаква логика. Не може да се правят нещата по усет или интуиция. Всяка партия има право да присъства на терена. Не може една политическа сила да узурпира цялата власт и да иска всички назначения в държавата да са съгласувани с нея. Sutor, ne ultra crepidam - обущарю, не по-високо от обувката. Имаме политици у нас, които не виждат нищо нередно техен премиер да разпъва политически чадър над компрометиран кадър на МВР. Но виждат огромна нередност ГЕРБ да огласи опасенията на нашите международни партньори по отношение на външния министър. Продължавам да не виждам какво нередно има. Освен може би някои хора да са нервни, че партньорите ни си говорят с Борисов, а не с тях? Не знам, а и не е важно. Важното е, без значение кой е човекът, който участва във взимането на политическото решение, решението да следва ясна логика и принципи.

Въобще, у нас спряхме да си говорим за идеи и идеали, почнахме да си говорим кой бил допустим и кой не бил допустим. Като това го определя една партия, която не е спечелила изборите. Трябва да спрем този абсурд, защото вече граничи с лудост.