Диян Стаматов пред ФАКТИ: За всеки ученик, когато изкара шестица, това е един своеобразен празник на просвещението

Днес честваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Честит 24 май! На този ден в България се отбелязва националният празник на просветата, културата и създаването на глаголицата от Кирил и Методий . Какви са предизвикателствата пред образованието ни… Пред ФАКТИ говори Диян Стаматов, директор на 119 СОУ “Акад . Михаил Арнаудов”.

- Г-н Стаматов, днес е много специален ден за България – 24 май. Честваме нашата писменост, просвета, култура. Като човек, отдал се на образованието, какви са изводите. Само в един ден ли обаче си спомняме за просветителска дейност на светите братя Кирил и Методий ?
- В училищната среда се сещаме за просветителската дейност всеки ден, защото става въпрос за подготовката на учениците, за усилията на учителите, за ентусиазма, за труда в класическата сферата на образованието. 24 май е една прекрасна емблема, намерила своето историческо значение в празниците в страната.

- Виждате ли днес просветителска дейност?
- За всеки ученик, когато изкара шестица, това е един своеобразен празник на просвещението. Ето това е усещането за българската писменост и култура. Така аз разбирам нещата. Вярвам, че и младото поколение мисли така, защото всяка успешна малка победа е своеобразен празник на просветителска дейност. И това почти навсякъде продължава, във всяко училище, при всяко дете, във всеки учител има просветителска дейност. Да, тя е малко по-различна от преди преди 10, 15, 20 години, но тази промяна е в резултат на всичко, което ни заобикаля днес. Резултат е на развитието на образователния процес. Вече говорим за дигитализацията , за навлизане на технологиите в обучението. Изобщо днес има съвсем друго отношение, което проявява всяко едно поколение към просвещението, към образованието изобщо.

- Ценим ли писмеността си? Ценим ли словата си? Омаскаряваме езика си, използваме чуждици, заемки?
- Много е по-различно днес, ако го сравняваме с преди 30, 40 години. Тогава отношението към езика е било съвсем различно. Сега всяко докосване на мобилен телефон става през редактори, които моментално коригират една или друга грешка. Може би някак се омаловажава отношението към добрата писменост, към правилния правопис, защото технологиите превръщат дори и малките грешки в безгрешност.

- Какво е за вас думата родина?
- Родина е това, което е било, когато съм се родил. Това, което е било, когато съм бил в казармата, когато съм бил някъде и се върна в България, усещането за нещо мило, нещо уважително. И друго. Почти винаги, когато забележа нещо, което не ми харесва, винаги си казвам: „Ето това бихме могли заедно да подобрим, да променим.“ А има много малки неща в цялата ни страна, които можем заедно за променим към по-добро.

- Не случайно ви попитах за думата родина. Осмисляме ли днес какъв е смисълът на думата…
- Може би заради факта, че светът днес е много по-отворен и лесно може да се преминат територии на една или друга държава, предвид свободата, която има всяко едно ново поколение. Сега имаме отворена Европа, а това усещане е много по-различно, ако го сравним с преди. Светът днес е коренно различен и думата родина има, като че ли, по-скоро само патриотично значение и значение за привързаност към мястото, където човек е роден.

- 24 май е, а университетите стачкуваха преди дни. Не е случайно, нали…
- Вижте, средното образование и висшето образование дълго време бяха оставени на опашката на дофинансиране и това трайно нефинансиране в системата на образованието доведе до различни проблеми.

На пръв поглед елементарни, битови, но няма как да бъде човек духовен и с добро усещане към света, когато не може да удовлетвори съвсем елементарни битови потребности.

Поради тази причина подкрепата към работещите във висшето образование и науката би трябвало за всички ни да бъде от първостепенно значение. Средното образование през последните пет години направи една финансова крачка напред, но висшето образование остана на заден план, а това не е добре. Причината е, че тъкмо там се раждат кадрите – с придобиването на висше образование , с нужните знания в сферата на всяка една област в живота ни.

- Все чуваме от управляващите, че образованието е приоритет, че мислят, че знаят за проблемите. А каква е реалността в училището. Колко им се учи на децата…
- Говорите за две различни крайности. За политиците образованието е приоритет основно в предизборната им кампания, а ние постоянно сме в предизборна кампания. За самите подрастващи образованието е ежедневие и като тяхно ежедневие нещата са малко по-различни, други са им приоритетите от това да учат постоянно. Иначе няма разлика в ученето преди и ученето сега - това е един ежедневен, постоянен и смислен процес, в който, за да има добри резултати, не трябва да се правят компромиси. Днешните подрастващи, днешните ученици трябва да знаят, че те са част от една световната конкуренция, пред която всеки един подрастващ българин е изправен. И няма как да се прави един или друг компромис, когато става въпрос за лични успехи.

- Вие сте директор, управлявате учителски състав. Как се задържа един учител на работа?
- Различни са мотивите, за да се задържи един учител днес на работа. А и нещата са много по-различни от тези, които бяха преди години. Младият учител днес очаква да получи една добра заплата, висока заплата, докато поколението, към което съм аз, някак си имахме по различно отношение.

- Повече бяхте идеалисти…
- Може и така да се каже - повече идеалисти. Но това е заради факта, че живеехме в едно по-спокойно време и общество, в което можеше да се чака. Сегашното поколението не може да чака. То просто така е устроено. И поради тази причина задържането на един млад учител е много по-трудно. Освен заплата, е изключително важна и мотивацията, доброто отношение в училищния колектив , ежедневната комуникация с всеки един от колегите, подкрепата му по отношение на всички стресове, които могат и му причиняват подрастващите ученици. А те - без съмнение, не щадят абсолютно никого. Те са просто такова поколение.