Искането на Зеленски НАТО да сваля руски ракети от своя територия е неприложимо

Тихомир ЛАЗАРОВ

С анализиране на последните събития в Украйна, трябва да се отчетат някои фактори, които в средносрочна перспектива ще доведат до промяна, не само в тактическата, а и в стратегическата обстановка, което пряко касае България, засягайки близките ѝ териториални и акваториални зони. На първо място е засилването на т.нар. ядрена реторика.

В Русия бяха посрещнати много остро думите на Дейвид Камерън, че Великобритания няма нищо против предоставени от нея оръжия да се използват за удари по руска територия. Това се разглежда като опит за ескалация на конфликта, което доведе до заплаха към Великобритания за ответни военни действия от страна на Русия.

Тези заявления бяха последвани каскадно от другите доставчици на оръжие за Украйна, на първо място САЩ и Дания, които също разрешиха използване на тяхно оръжие по цели в Русия, макар и с някои условности. Висшето военно ръководство на Русия в анализа си на тези заявления, съобщи, че Украйна няма капацитета сама да извърши такива удари, като няма нито нужните средства за целеуказване, нито кадрите и капацитета за работа с такъв тип въоръжение.

Това допълнително насочва вниманието към държавите доставчици на оръжие и е аргумент в подкрепа на тезата, че Русия воюва срещу целия запад. В Руското общество темата за използване на тактическо ядрено оръжие се разисква от самото начало на конфликта и към настоящия момент настроенията могат да бъдат обобщени като: „Какво още чакаме“, което само по себе си е достатъчно обезпокоително най-малкото защото на руското ръководство няма да му се налага да оправдава подобно действие във вътрешно политически план или да търси достатъчно сериозни поводи и причини за да аргументира употребата на такова оръжие.

В допълнение, напоследък в Русия зачестиха статии, които обясняват, че употребата на тактическо ядрено оръжие няма нищо общо с употребата на стратегическо такова, че радиационното въздействие при единичен удар се ограничава в рамките на 30кв/км. По всичко изглежда, че подобни публикации имат за цел да успокоят хората, които си представят апокалиптични ядрени картини в стил Хирошима.

Друго, което си заслужава да се отбележи е, че Русия официално обяви, че ще разглежда изтребителите F-16, които предстои да бъдат доставени на Украйна, като носители на ядрено оръжие, това беше заявено дори от Лавров, а един носител на ядрено оръжие, във военната наука се разглежда и като цел за ядрено оръжие. Наскоро бившият директор на Роскосмоос, който е влиятелна политическа фигура, изказа мнение, че на запад са загубили страха си от гъбовидния облак и ако видят един, това ще им помогне да се „фокусират“. В последствие направи доуточнение, че е имал предвид демонстративен ядрен тест, а не употреба в бойна обстановка.

Извън ядрената реторика, новоприетия член на НАТО – Швеция, съобщи, че ще предостави на Украйна два самолета за ДРЛО, така наречените AWACS, които да се използват за насочване на изтребителите F-16. Спецификата на тези самолети предполага, че те ще се използват извън въздушното пространство на Украйна, като най – вероятни приемници за базиране са Полша, Румъния и България. Защото за въздушно-космическте сили на Русия е трудно да поразят самолет летящ над западна Украйна, но да се удари целта, докато е базирана на летище, имат многообразни средства.

В този контекст трябва да се отбележи, че искането на Зеленски, НАТО да започне да сваля руски ракети от своя територия няма особена практическа приложимост. Руските въоръжени сили нанасят удари по западна Украйна основно с два типа ракети. Това са крилатите ракети с въздушно и морско базиране и хиперзвуковите ракети „Кинжал“. Крилатите ракети имат много нисък профил на полета, като следват релефа на местността, което ги прави трудни за засичане и унищожение извън предела на визуалното откриване. За да затруднят допълнително средствата за ПВО, на ракетите се задават сложни маневри на полета, като дори правят 180 градусови завои по пътя към целта.

При тези характеристики граничещите с Украйна страни от НАТО биха могли да прехванат ракети на не повече от 50 километра в дълбочина на украинска територия и то при положение, че не разчитат на наземни средства, а държат в дежурство изтребители за прехват. Пренебрежимо малка площ за украинските мащаби. Тук говорим конкретно за Полша и Румъния, които биха могли да се ангажират, като при Румъния възможностите са дори още по- скромни заради значително по-стария военен авиопарк. Още по- сложно е положението с ракетите „Кинжал“, които заради изключително високата си скорост могат да бъдат поразени само от новите варианти за ЗРК Пейтриът и то при определени условия, което прави поразяването на таква цел само теоритично възможно.

Как всичко това касае и ще се отрази на България?

Насочвайки се първо към близката ни акваториална зона, пряко засегнати са корабоплаването по Дунав и в Черно море. Основната заплаха в момента идва от откъснали се морски мини, които могат да бъдат засечени в цялата акватория и представляват голям риск за гражданското корабоплаване.

Нарастващата активност на Украйна с използване на морските дронове Magura V5 превръща зоната между Одеса и Крим в истинско бойно поле. Руската флотска авиация се опитва постоянно да преследва и унищожава тези дронове. Успехът е променлив и за двете страни, но упоменатата зона, която беше ключова за черноморското корабоплаване, вече е напълно недостъпна. По-голяма ескалация в черноморския басейн не може да се очаква. Тя може да произлезе само от включване на НАТО в конфликта, като дори и тогава военни кораби на алианса не биха навлезли в зоната.

Основните рискове са от употреба на тактическо ядрено оръжие на територията на Украйна и това, конфликтът да излезе извън рамките на страната. Ескалация извън рамките на Украйна може да е следствие от намеса на чужди войски, каквито заявки засега дава само Франция или руска атака по бази, на които могат да се базират бъдещите украински F-16 и AWACS.

При всички случаи България трябва да укрепи освен военната, така и икономическата си готовност да посрещне такива предизвикателства. Все по-належащ става въпросът за интегриране на военния и икономическия сектор, което допълнително да укрепи стабилността и на двата, като по този начин се отрази и на цялостната стабилност на държавата.