Събина Петканска: Диагнозата, която поставиха изборите на 9 юни. Какво е лечението?

На четвъртият ден след изборите на 9 юни, победителите ГЕРБ и претендиращите да са тяхна алтернатива ПП -ДБ излязоха с изявление за изборните резултати и за бъдещите си намерения.
Мълчанието четири дни, само по себе си е диагноза.
Отделно от това, лидерите на две от значимите партии – Да България и БСП – заявиха, че подават оставки. С което не само няма да помогнат на своите партии, но ще влошат общата политическа ситуация в България.
Добавяйки към това основния факт, че само 30 % от българските избиратели гласуваха, на фона на изключително важните въпроси предстоящи за решаване пред българското общество, като приемането на Еврото, приемането ни в Шенген, борбата с корупцията, съдебната реформа, зелената сделка, войната в Украйна, нужните реформи в образованието и здравеопазването и много други, това поставя силно въпроса за функционирането на демокрацията и дори държавността в България. Въпроси, на които не само политическата класа, но и цялото общество трябва да си намерим отговорите. Какво трябва да се направи, за да сме държавно творен народ? Защото при 30% избирателна активност, който и да направи правителство, той може да бъде обвиняван в нелегитимност.
За съжаление вече при пети ден коментарите за феноменално ниската избирателна активност са по -скоро повърхностни и не посочват основните причини за това явление. Коментират се слабости на лидерите на партии, обвиняват се лидерите на партиите и активистите им, грешните предизборни кампании на политическите партии, лошите послания, в нарушената връзка на политиците с избирателите, в липсата на политически програми и т.н. Но и дума не става за най- важните причини, които реално съпътстват политическия ни живот последните над 30 години, които ни провалят като общество. Една част от които са:
- Изборния кодекс с неговата пропорционална избирателна система. Която води до факта констатиран още от Алеко в Бай Ганьо – и магаре да ми дадеш, ще го направя депутат. При тази избирателна система народните представители са зависими не от избирателите си, а от шефовете на партии. Това все повече се разбира от избирателите и ги демотивира да участват в изборите. Дори още по -лошото – подбора да става отрицателен, защото я няма оценката на избирателите за кандидатите за обществени отговорности, а се избират лица заявяващи вярност към лидерите на партиите.
Отдавна трябваше да се въведе поне смесена избирателна система и половината народни представители да се избират на мажоритарен принцип.
- Структурирането на властите в България. Структура, при която един шеф на партия която е спечелила изборите, овладява всички власти в държавата и България функционира като полудемократична държава. Партията или коалицията спечелила изборите, чрез народното събрание, където е законодателната власт, овладява изпълнителната власт, службите, регулаторите. От този факт постепенно в обществото се наложи мнението, че от никой нищо не зависи. Особено от избирателите. Което демотивира гражданите да участват в политическия процес.
- Авторитарните и лидерски партии. При които всичко зависи от лидера, основателя. Които се управляват авторитарно , лесно се вземат всякакви решения, включително и кадрови подбор, предлагане на ключовите кадри в държавни структури. Лидерите никога нямат проблеми в партиите си, докато партиите съществуват. Което отново остава усещане в избирателя, че от него нищо не зависи. Отделно от това поставя в неравностойно положение демократичните партии в сравнение с лидерските и авторитарните. Проблем, който лесно може да бъде решен с едно подобрение на закона за политическите партии.
- Не на последно място е и състоянието на образованието , масовата чалга култура налагана от националните медии, завладелите телевизионното време на основните ТВ различните забавни и развлекателни предавания. Които създават от младите хора друг вид човек, а не социално ангажиран, отговорен и разбиращ света около себе си гражданин.
Докато не се намери правилен отговор и решение на горе поставените въпроси , лечението на заболяването на обществото ни което се прояви силно на 9 -ти юни , не може да се осъществи. Ще продължим да боледуваме, да страдаме като общество, да недоволстваме без дори да разбираме напълно причините за недоволството си и България да се топи.
Изхождайки и от горните мотиви за причините за ниската избирателна активност, смятам оставките на Хр. Иванов и Корнелия Нинова за грешка от тяхна страна и за неправилни . Вредни за техните партии, а от там и за България.
Хр. Иванов от както е в политиката работи за съдебната реформа. Веднъж не успя да извърши съдебната реформа през 2014 година и подаде оставка ,тогава като министър на правосъдието. Сега през 2024 година бяха направени промени дори в конституцията, предстои по -лесното, промени в съдебните закони. С оставката си той лишава не само своята партия, но и Народното събрание от един високо квалифициран специалист, който се е подготвял над 10 години за промяната на съдебните закони, в който е инвестирано и от държавата. Абдикира от задължението си да работи по промяна на съдебните закони. Това е бягство от задължения и отговорност. За него ще е облекчение, но ще е загуба за народното събрание и на България. Загуба ще е и за партията Да България, която без него може и да не просъществува. Партията ще изгуби най-подготвения си и авторитетен член, България ще изгуби най компетентния си бореца си за съдебна реформа.
Оставката на Нинова в тази ситуация при БСП и в народното събрание, е още по -грешно действие . Грешна е и оценката и – катастрофална загуба . Ако се сравняват резултатите на БСП на изборите след протестите от 2020 година, ако се изходи от конкретната ситуация, резултатът е по -скоро логичен . Това отново за нея ще е разтоварване от отговорности, спокойно ще изпълнява задълженията си на народен представител, но ще са изпуснати възможности за БСП и още по- лошото – възможен е риск от стартиране на разрушителни процеси в БСП.
Остават няколко месеца до прекия избор и до конгреса, които трябва да се подготвят спокойно, градивно и отговорно. Не трябва да стартират процеси на противоборства в БСП които още повече ще намалят обществения и авторитет.
Трябва да се намери работеща форма за вътрешна дискусия за състоянието на БСП, за идеологията, програмата, структурата, устава и на къде да върви БСП и каква визия за България да предлага и защитава.
При подадената оставка в най- неподходящия момент, може да настъпи хаос, боричкане, борби за председателския пост. Възможна е появата на апетити за Председателския пост от поне три различни групи, дори и Нинова да не се кандидатира. Първо -от заместници на Нинова, второ от вътрешна опозиция и трето -външната опозиция. Това няма да доведе до избиране за Председател на най-подходящия и достойния, с който БСП има най- добро бъдеще, а до още по -голямо разделение и много голяма вероятност бъдещите резултати на БСП да са още по-лоши.
Нинова има слабости, но и силни страни и ако не беше тя, няма гаранции, че резултата на БСП нямаше да е и по- лош на изминалите избори и като цяло състоянието на БСП .
- Един от големите плюсове на Нинова е, че по време на нейното управление БСП се изчисти от името си на партия участваща в корупцията в България . Реноме, което беше добила заедно със СДС, НДСВ и ДПС. Да си спомним, че ГЕРБ се появи като борец срещу корупцията и статуквото наложени от СДС, БСП, НДСВ и ДПС. От както Нинова управлява БСП , никой не свързва БСП или Нинова с корупционни практики.
- Пребори се с милионерите в БСП, използващи БСП за бизнес интересите си. Които искаха БСП да се коалира с ГЕРБ, и ако Нинова го беше допуснала, това щеше да е края на БСП още преди години.
- Пребори се в голяма степен с феодализацията на БСП в различните общини и области. Факт, който още местните феодали на БСП не могат да и простят и е една от причините за постоянните атаки срещу БСП и Нинова по различни поводи и причини.
- Запази БСП като алтернатива на ГЕРБ. Въпреки силния натиск за сътрудничество с ГЕРБ. Което особено след провала на ПП ДБ прави БСП все по- реална алтернатива на ГЕРБ . Особено ако БСП заеме по -ясни проевропейски позиции.
- Зае твърда позиция против джендър идеологията, въпреки натиска на ПЕС. Което може да направи БСП първата социалистическа партия в ЕС заела позиция, която постепенно всички партии ще приемат.
Безспорно има и много слабости като голяма част от тях не са лично нейни, а на традициите и практиките в БСП, както и на останалите ръководни кадри на БСП. Нинова на управлява сама БСП – има заместници, изпълнително бюро, пленум.
- След избора пряко на Председател, не беше завършена реформата в БСП, която да отговаря на повишените пълномощия на Председателя. Беше оставена възможността за влияние на външни фактори да оказват влияние в БСП чрез различни партийни местни организации, коалиционни партньори, кадри и личности преследващи различни и лични интереси.
- Не беше прекратена практиката да се правят безсмислени коалиции, които демотивираха за работата кадрите на БСП. И дори голяма част от тях напускаха БСП.
- Запази се практиката личности най- вече от централното ръководство на БСП да водят дори по две листи от големи области с голям брой мандати от градове, с които нямат нищо общо. Където дори не са познати на местните структури и на местната общественост. Което оказваше пагубно влияние не само на структурите и кадрите на БСП в тези градове, а и на цялата общественост на тия места.
- Бяха създадени основания за тълкуване дали БСП е социалдемократическа партия, естествен член на ПЕС или някаква друга партия, дори националистическа или патриотична партия.
- Особено след войната в Украйна се допусна БСП да бъде обвинявана в двойствена позиция за евроинтеграцията на България – еврозона, Шенген, миграция, зелена сделка и НАТО. И БСП беше причислявана към Възраждане. Лозунга който издигна БСП – нито един патрон за Украйна навярно не беше най добрия. Смятам за по правилно ако БСП беше издигнала лозунга – България винаги с Европа и никога против Русия. С това БСП намали социалната си база за симпатизанти ограничавайки се до 20 -30 % от избирателите в България. Което е една от основните причини много от негласувалите леви хора да не припознаят БСП като свой представител и БСП да има слаб резултат.
Но въпреки тези слабости, Нинова не е проблема на БСП, Нинова е актив на БСП и е част от решението за развитието на БСП и съхранение на авторитета на БСП.
След факта на настоящата ненавременна и грешно подадена оставка на Нинова, трябва да се подходи много принципно, задълбочено, отговорно и в никакъв случай прибързано. Сега е момента авторитетите в БСП да се притекат на помощ на Партията и с идеи, предложения и позиция, да помогнат за преодоляване на кризисния момент, в който изпадна БСП с подадената не навременна оставка от Нинова. Пред предстоящо съставяне на правителство на България, пряк избор на Председател на БСП и конгрес на БСП .
Смятам, че ще е много ползотворно ако при спазване на устава на БСП най -напред се избере съвет от мъдреците и безспорните авторитети на БСП, които нямат желание да се кандидатират за Председатели, които след дискусии помежду си и стигане до консенсус, да направят кратко изискване какво трябва да съдържат вижданията на отделните кандидати за Председатели на БСП. Програма, по която всички кандидати за Председател да се подготвят и да разпространят вижданията си сред членовете на БСП.
Считам, че въпреки всички негативи и позитиви, Корнелия Нинова трябва да се яви на вътрешнопартийния избор, защото най лесно ще може да довърши започнатите важни реформи в БСП, доби политически и държавен опит от който БСП ще има полза, според мен е добре приемана от членовете и симпатизантите на Партията и не на последно място, в БСП ще се създаде атмосфера на толерантност и градивност ако при нейно желание и тя участва в прекия избор за нов Председател на БСП. А още по важното – в БСП ще се създаде атмосфера на конкуренция на идеи на кандидатите за Председатели и възможност на членовете на БСП да изберат най добрите идеи в които има най голям заряд за възстановяване на обществения авторитет на БСП.
Отделно от това кандидатите е задължително да споделят своите виждания по най -важните въпроси, по които БСП трябва да вземе решение. Като избирателния кодекс, структурирането на властите в България, съдебната реформа, образователната реформа, здравеопазването, демографския проблем и т.н и т.н.
Така членовете на БСП ще могат на база на вижданията на отделните кандидати за Председател на БСП, да направят своя осъзнат избор на програма и на лидер на БСП.
За председател на БСП да се избере личност с авторитет, знания, почтеност и визия за развитие на БСП и България. Чрез който БСП да заема полагащо и се място в българския и европейски политически и обществен живот и да даде принос за развитието на България.