Да благодарим на Мицковски, че върши работата и на българските политици

Новоизбраният премиер на република Северна Македония Християн Мицковски направи преди ден изказване, което обичайно разбуни духовете в България и предизвика отговор и на най-високо държавно ниво. Кристиян Мицковски е лидер на ВМРО - ДПМН, дясно-центристка партия, която дълго време беше известна като сравнително пробългарска партия в Македония.

И понеже трябва да се изразяваме много внимателно, когато става въпрос за отношенията между републиките България и Северна Македония, да кажем, че ВМРО-ДПМНЕ беше онази партия, която избягваше антибългарското говорене по отношение на общата ни история, избягваше да се говори за фашизъм, особено бил той български, в периода 1941-1944 година и т.н. и т.н. Бившият председател на партията и министър председател Любчо Георгиевски дори дойде по-късно и заживя в България.

Република Македония, с малко над два милиона жители, с голямо албанско малцинство, не се нуждае от външни недоброжелатели, особено такива с претенции за нейният език, култура, история и едновременно с това твърдящи, че са братски народ.

Това, което от много време се опитват да ни кажат македонците, това което прави в момента и Християн Мицковски е, че ние двете държави, двата братски народа, трябва да намерим някакво разумно и „креативно решение“ на всички възникнали между нас противоречия. Думи, които все не достигат до ушите и до съзнанието на българските политици, заслепени от един примитивен национализъм, характерен за времето на късната социалистическа народна република, преди 1989 година.

Какво означава „креативно решение“, в случая, а Мицковски каза, че той има поне три такива? Това означава, че не бива да търсим българско малцинство в Македония, означава едно мълчаливо съгласие и разбиране, че македонци и българи са един и същи народ и не бива да ги разделяме документално. Защото точно това се опитваме да направим в момента.

Знаем ли ние българите самите какво искаме? От една страна твърдим, че българи и македонци са един и същи народ, че македонската история, език, култура е на практика българска. От друга страна в момента искаме признаване на българско малцинство в Северна Македония! Това означава, че лично ние приемаме двата народа за различни. И така, в крайна сметка какво искаме ние българите – едното или другото?

Ето това се опитват да ни кажат македонците и то съвсем дипломатично, а ние все виждаме предизвикателство спрямо нас, в техните послания. Опитват се да ни кажат, че трябва да намерим разумна и деликатна формула, според която да не е нужно да се делят двата народа. Така че и да запазим добри политически отношения и да запазим правото на обща история.

Последното, от което има нужда в момента Северна Македония е създаването на още едно малцинство там. И поне това ние трябва да разберем и да проявим ако не разбиране, поне някакво съчувствие. Нали сме роднини, братя, приятели. В Северна Македония си имат достатъчно малцинства - албанско, турско, помашко, влашко, сръбско, еврейско, циганско и т.н. Създаването и на българско малцинство ще бъде последният пирон в сравнително младата северномакедонска държавност. От това нямат полза нито българи нито македонци, но ние просто отказваме да го разберем.

Дано най-сетне българските политици да преодолеят този патриотизъм, от времето на социалистическата Държавна сигурност, понеже той е още на онова ниво. Дано да отворят мирогледа си най-сетне и да вникнат в онова, което им казват македонците. А всъщност не ние, а те ни предлагат истинско европейско и креативно решение, по проблемите, възникнали между двете държави.