Владо Тренески пред ФАКТИ: Мицкоски е паникьосан и отчаян

Премиерът на Република Северна Македония Християн Мицкоски отново разпали страстите, след като обяви, че в страната му живеят 700-800 българи. Мицкоски направи паралел с последното преброяване в Албания, където като българи са се определили 7057 граждани, а в графата „македонци” са се вписали 2281 граждани, при 5512 от преброяването през 2011 година. Преброяването през 2023 г. е първото, откакто през 2017 г. Албания призна българското малцинство в страната. Мицкоски също така пита защо 800 души, определели се като българи, трябва да бъдат вписани в Конституцията на Република Северна Македония, а подобно изискване към Албания няма… Пред ФАКТИ говори Владо Тренески, македонски българин, зам.-председател на Сдружението на македонските българи "Интеракция".

- Г-н Тренески, само 800 българи ли живеят в Република Северна Македония. Това заяви от парламентарната трибуна премиерът Християн Мицкоски и попита защо 800 души трябва да бъдат вписвани в Конституцията?
- Естествено, че Мицкоски ще си позволи да провокира и да се подиграва, след като Лора Крумова в интервюто си с Кристиян Пендиков с нескрито омаловажение и презрение го пита: "Хиляда и няколко ли бяхте?" След това допълни със сарказъм и ирония нещо от типа: "Вие на ред с египтяните ли чакате да влезете в Конституцията?" Това без съмнение е расистко изказване.
Но кого го интересуват такива „дребни“ подробности като факта, че едновременно с българите и египтяните в Конституцията на Северна Македония трябва да бъдат вписани и хърватите, и черногорците? Още утре рано сутрин щеше да бъде отворена северномакедонската Конституция, ако на ред за вписване в преамбюла бяха само египтяните, хърватите и черногорците. Но явно само българите са проблем.

- Защо това толкова дразни. Все пак говорим за данни от преброяване, но само 800 българи в Република Северна Македония, както казва Мицкоски, е някак да го кажем доста „закачливо“…
- Вижте, известно е, че според последното преброяване българите в Македония са 3 504 души. Професионалната журналистка Крумова или не знае това, или е под влияние на предварително подготвените и изпратени емисари от Република Северна Македония, чиято цел е да объркват българите – които, както казва писателката Теодора Димова, сме лесно манипулируеми. Напълно съм съгласен с нея, но бих допълнил, че българите не сме просто лесно, а силно манипулируеми, след като очевидно крайно лесно много хора попадат под влиянието на отделни аморални, "ерудирани" нихилисти и измекяри, плод на Управлението за държавна сигурност (УДБА). Тези хора най-свободно бродят и оперират навсякъде из България. Направо са като подивели.

- Хора на македонските служби работят в България…
- С пълна отговорност заявявам, че десетки агенти на УДБА са дълбоко внедрени в българското общество - в различни сфери като политика, култура, изкуство, наука, спорт и т.н. Около тях гравитират стотици, ако не и хиляди „полезни идиоти“ на УДБА, които аз наричам „бугараши“ – нито българи, нито „наши“, който са обзети от златна треска. И всичко това се случва, докато македонските българи се тресат от страх какво ще им донесе утрешният ден. Именно заради това ние, македонските българи, се намираме в тази абсурдна ситуация. Земеделецът Николай Василев от кръжока на софийските македонисти написа, че местните хора, които се определят като българи, а не македонци, не са повече от няколко стотин души и от раз ни разкъса и раздели на пет подкатегории. Тези „аналитици-синтетици“ сътрудничат тясно с вече споменатите измекяри на УДБА.

- Някак си говорите за крайни неща. Така ли изглеждат те за вас в действителност?

- Вижте, в България всеки спокойно и с право ще каже: "Всички македонци са българи! И преди, и сега Македония е българска!" Но в същото време в Република Северна Македония „официално“ българи няма.

Не че ни няма, но по-добре да ни няма.

Така ще е по-леко за всички, а „анализаторите-синтетизатори“ ще могат по-лесно да анализират нещата. Подобна пародия е и отношението на политиците и дипломатите към македонските българи. Първо и основно – не съществува никаква приемственост. На всяко новоизлюпено и новоназначено някъде ДС-отроче трябва отново и отново да му се обяснява македонският въпрос – най-малко от Възраждането насам. От евродепутатските, депутатските и дипломатическите висоти македонският въпрос изглежда като точка на Google Maps. Затова и подходът им е „сателитен“. Ние изпадаме във възторг от всякакъв жест, свързан с Македония – било то Слави Трифонов да изпраща „македонски астронавт“ в космоса или някой депутат (или депутатка) да облече тениска с лика на Гоце Делчев. Македонските българи се радваме на това до екстаз, но въпреки всички мъки и страдания. Очевидно е, че македонските българи и българската дипломация в Република Северна Македония живеят в паралелни реалности. Докато българските дипломати в Република Северна Македония поддържат идилична хармония с всички северномакедонски издателства, театри и институции – било то правителствени или граждански, стига да не са истински български и се занимават изключително само с фини неща, като белетристика, опера, театър, балет и мода – ние, македонските българи, „играем Тежкото“.

Хвърлят се пари по бутафорни „бугарашки“ сдружения, създадени на семеен принцип.

Ясно е, че са необходими различни видове посредници и подизпълнители, които са толкова важни за днешната икономика и благотворителност. Откриват се клубове в празни гаражни помещения. Демонстрира се загриженост за бездомните кучета и котки. И всичко това, разбира се, е обвито в безкрайна благотворителност. Всички знаем, че благотворителността е най-добрият начин за „творене“ на лични блага, а бутафорната мародерска Фондацията "Македония" това го знае определно най-добре. Друго си е като си получил опит като брокера на Ивелин от „Величие“.
За да не звуча пораженчески, ще кажа, че Слава Богу не всички са корумпирани и манипулируеми в България. Налице е Френското предложение, което за мен е някакво чудо, а онзи ден прочетох и брилянтния коментар на Румина Димитрова “Политиците в Скопие не четат, а българските не помнят”. Никога от демокрацията насам македонските българи не сме били в по-добро положение в международен план и никога по-зле локално. Затова понякога звучим пораженчески, но причината за това е точно това абсурдно положение и колизия.

- Нека да се върнем малко към числата, защото изказването на Мицкоски също визира преброявания…
- Добре. Искам да съм точен и ще използвам конкретни цифри, защото всичко, което чуваме, се случва на фона на тази потресаваща реалност, в която живеем – на фона на този световен сблъсък помежду изкуствените интелекти (нарочно го казвам в множествено число), войната в Украйна и т.н.
И точно в този момент Мицкоски заявява, че в Република Северна Македония има едва 700- 800 българи.

Какво е това освен проява на естествен политически инфантилизъм – но не от благородния тип като този на Х (Икс) Мъск.

Мицкоски просто иска да се закача. Всъщност, той е паникьосан и отчаян. Опитва се да прави шантаж, използвайки данните от Албания, за да отвлече вниманието от същинския проблем.
В случая с конституциите на Албания, Република Северна Македония и България, Мицкоски отново бърка хандбала с футбола и футбола с баскетбола – всичко това, за да не забележим какъв процес е отключило признаването на българското малцинство от страна на албанското правителство.

А именно - рязък спад в броя на гражданите, декларирали се като македонци. От 5512 на 2281 души.

Как ще се отрази такъв процес в Република Северна Македония, ако хората с право започнат да преразглеждат знанието си и съзнанието си.

Ще използвам страшната дума ребългаризация. От това се ужасява "македонският елит".

В преамбюла на Конституцията на Република Северна Македония е записано, че страната е съставена от различни етноси, които населяват територията ѝ, изграждат държавността ѝ и имат суверенитет върху Република Северна Македония като части от народ. Ето защо е важно българите да бъдат вписани в Конституцията като държавотворен народ, а не като малцинство, както погрешно твърдят някои политици – дори и в България. В македонската Конституция терминът „малцинство“ изобщо не съществува.

- Защо Мицкоски прави всичко това?
- Защото няма какво друго да направи. Когато българите бъдат вписани в Конституцията,

ние най-накрая ще можем да живеем и съществуваме без да се чувстваме като „обида“ за македонската национална чест.

Надявам се, че това ще сложи край на последния политически процес в историята на Република Северна Македония – какъвто е настоящият процес срещу Любчо Георгиевски. Той е пряко свързан с вписването на българите в Конституцията и с така нареченото Френско предложение, което беше ратифицирано от 27-те държави членки на ЕС.
Според условията на този договор трябва да се прекрати речта на омразата, да се поправят историческите фалшификации и да се отворят досиетата на зловещите служби КОС и УДБА. Именно тези условия правят обвиненията срещу Любчо Георгиевски политически мотивирани и напълно абсурдни. Около Георгиевски и клуба „Иван Михайлов“ в Битоля се оформи едно по-широко ядро от истински, честни и родолюбиви македонски българи. Целта беше това ядро да бъде дискредитирано и унищожено. С тази задача се заеха всички структури на УДБА, техните измекяри и „полезни идиоти“.
Те не искат и косъм да падне от главата на просташкия, нецивилизован, шовинистичен, албанофобски и българомразещ македонизъм – единственото, което реално пречи на евроинтеграцията на Република Северна Македония. Затова лично подкрепям и петицията на Сдружение „Илинден“ за осъждане насилствената македонизация и асимилация в България, и бившата Югославия от комунистическия режим.
Мицкоски е отчаян. Това е последното, за което може да се хване – българите да не бъдат вписани в Конституцията на Република Северна Македония. Нищо ново. Тази тенденция е ясна. В Северна Македония отдавна се води целенасочена кампания срещу българите. Имаше един графит на река Вардар, на видно място, на който пишеше: "Българи в Конституцията = предателство."
Това е тезата, която и днес защитават много анализатори – дори и в България. Все още съществуват бутафорни „анализатори“, които твърдят, че вписването на българите в Конституцията не е важно или е маловажно, забравяйки факта, че този акт няма да повлияе пряко на съзнанието на хората, но ще отвори процеси, които със сигурност ще окажат влияние.

Според тези поръчкови анализатори и пропагандисти това било размяна „кон за кокошка“ или „хляб за верига“.

Тези „анализи“ обаче нямат нищо общо с реалността. Точно затова т.нар. Френско предложение за мен е чудо. На фона на света, в който живеем – след като преминахме през Ковид, икономическа криза и войната в Украйна – и въпреки всичко това, да се изкристализира този договор… Това наистина е чудо. И слава Богу, че го има.

– Ще се случи ли признаването на българите в Република Северна Македония, за да започнат преговорите за ЕС?
– Явно има причини сега Мицкоски да се хваща за въпроса с влизането на българите в Конституцията. Има много хора, които не искат това да се случи.

– Мицкоски също така пита защо към Албания не е отправено същото изискване, след като там 8000 души са се декларирали като българи при последното преброяване…
- Вместо да пита това, нека да отговори – къде изчезват българите в Северна Македония? В тази част от историческата Македония, където започва българското Възраждане и всички световни статистики сочат, че до 1919 година мнозинството население там е българско. В някакъв статистически вакуум ли? Мицкоски твърди, че в страната има едва 700-800 българи. Аз обаче проверих, за да съм точен:
През 2022 г. 10 000 души от Република Северна Македония са поискали и получили българско гражданство.
През 2023 г. броят им се е увеличил с 2000 (до 12 000).
През 2024 г. още 1200 души повече в сравнение с предходната година са получили гражданство.
Това са официални данни от сайта на Министерството на правосъдието на България.
Какво означава това? Над 10 000 граждани на Република Северна Македония всяка година отиват при нотариус, подписват декларация за произход, че са българи, че родителите им са българи и т.н.

Да не припомням, че по същия механизъм над 100 000 македонски граждани вече са получили българско гражданство.

Без да навлизам в мотивите на всеки поотделно защо е подал молба и как е доказал произхода си (тъй като не искам и нямам право да го коментирам), все пак ще се съгласите, че те са много повече от 700-800 души. И сега, на фона на тази информация, как изглеждат думите на Мицкоски? Той твърди, че в Република Северна Македония живеят не повече от 800 българи. При последното преброяване 3054 души ясно заявиха, че са с българско самосъзнание и се самоопределят като българи. Повече от 20 000 пред преброителите декларират, че притежават и българско гражданство. А той говори за 800… Всичко това показва в какво абсурдно положение се намираме. Надявам се този въпрос да бъде решен чрез прилагането на Френското предложение по пътя на Република Северна Македония към ЕС.

– Така ли се върви към ЕС?
– Ясно е, че в Република Северна Македония има сили, които и до днес не желаят българите да бъдат признати. Тук има сблъсък на различни интереси, а страната попада в стратегиите на чужди държави, които имат полза от влошените отношения между България и Република Северна Македония.
Но и друго е ясно – на ниво Европейски съюз тази теза, този „пладнешки номер“ вече няма да върви. Много хора работят за това България да бъде провокирана в днешно време. Преди дни чухме и председателя на парламента в България Наталия Киселова да казва, че било добре Македония да се върне на масата за преговори. Не знам защо тя мисли така. Вижте, няма къде да се „сяда на масата“ за нови преговори. Френското предложение не подлежи на предоговаряне – то трябва да се изпълнява. Наясно с това е и министър Георг Георгиев, а Бойко Борисов също оцени думите на Мицкоски като провокация. Но асинхрон в изказванията на високопоставени политически лица от този тип е много опасен и веднага се използва за пропагандни цели. Това е и целта на думите на Мицкоски – България да бъде провокирана и вкарана в евентуални нови разговори, което би било фатално. Няма по-добър вариант от Френското предложение. Казвам го с чиста съвест. Не можем да постигнем нещо по-добро. То просто трябва да се изпълнява. Нито Мицкоски, нито македонският елит могат да променят този факт. Пътят на Република Северна Македония е към Европа.