Политиката в България не върши нищо, освен да забавлява

Как така българската политика се превърна в политейнмънт? Ами така. Когато няма граждански натиск, политическата класа има сметка да ви продава забавление, пише Ивайло Нойзи Цветков.

Те прекалиха, вкупом. Всички се отклониха, заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма нито един. (Никой освен мен не е чел Библията, но това е изречение от павловите Римляни, 3:12.)

Но поне решиха да ви забавляват, добавям аз смело, за да ви отклонят от същественото. И допълнително да се отвратите от тях. Вижте само след последните избори.

Как отклоняват вниманието ви

Първият, Борисов, е истински читалищен талант – днес така, утре – иначе, вдругиден – с джипката, по-натам – с ПКП, нататък – ще ми кацнете на правителствения, ма ще трябва и малко виагра, щот не харесвам нищо освен синоптички. Ще ви предложа същото от същото, сякаш 2020 не се е случила. Имам и нов приятел, не го фат-шеймвайте – вече решаваме заедно, да не кажа, че той решава. Нямам проблем с това, само и само да не дойде оня димитровградски миндил с коремното.

Вторият позира като една съща Ашли Греъм – дебелото също вече е красиво, че и строго евроатлантическо, ше ми паднете всички на магнитския, не слушайте Борисов, аз тука, политическият циалис още ме държи, ще разритам вътрешната си опозиция и ще изчакам всичко и официално да дойде при мен. Няма къде да ходите, а ако някой има добър и успешен бизнес, ще е хубаво да се срещнем, да видим възможностите за партньорство.

Третите някак уморено говорят за прасета и тикви, сякаш аз пиша нещо сатирично против статуквото, имитирайки Джером К. Джером през 2017 в „Офнюз“. Вече ми е трудно да им викам „реформисти“, защото направиха така, че самата дума „реформа“ да стане мръсна и изпразнена от съдържание. Заради непомерно и недопустимо съглашателство с дебелите. Не ми обяснявайте как не е можело – обяснете ми какво е другото, докато седите в безпомощна опозиция. Разкарайте всички пти женерали и петковци и заложете на някой като брилянтата Елисавета.

Четвъртите пускат поне по една голяма, несръчно изрисувана матрьошка на седмица (последната – „православна“), докато са напълно наясно, че е куха и вътре няма никакви по-малки и още по-забавни куклички.

Петите са в сартърово екзистенциално самоотричане като в Huis-clos (без да знаят кой е Сартър и че адът – това е другото крило, жалки пост-комунисти, превърнати в капиталисти), но и те забавляват смаляващата се своя публика с медийни разправии и кой/коя е виновен/виновна за очевидната загуба на телесно тегло, очевиден симптом на необратимо заболяване.

Шестите, истинските циркаджии, и без това работят шоубизнес, но така и не схванаха, че трептенето в стил „сега ще закусваме“ не е политика. Но и те не спират със забавлението – искат третия мандат както бебе си иска биберона.

Седмите изцяло се довериха на забавлението – там има хем „Исторически парк“, така и лидерски зоопарк, и са готови за девиативна психоанализа.

Тенденцията е следната: когато нямаш политически аргументи, заложи на политейнмънта. Разсейвай вниманието на масата с медийни циркове – така те няма да се сетят, че конкретната партия – или общо политическите партии – не произвеждат демократичен продукт.

Ще го повторя. Не произвеждат демократичен продукт.

Демократичният продукт предполага много неща – от съдебния разговор за неприкосновеността на частната собственост и базовите свободи до нашето заимстване на руския олигархичен модел (второто е факт). В този модел група политици-олигарси отново имат „царски мандат“ да си правят, каквото си искат, стига да не се отчитат. Ако искат да останат живи, а не като Березовски и Немцов.

Ерго, онези, които винаги имат и ще имат властта в България, правят нещо много умно в комуникационен смисъл – свеждат всичко до „политейнмънт“. Когато забавляваш масите и ги отклоняваш от сериозните въпроси, те продължават да живеят в заешката дупка на българското робство.

Това също се превръща в част от тяхната умна система за политейнмънт, защото захранва низки соц-медиа страсти и отклонява общественото внимание от сериозните неща. Така работи политейнмънтът, ако сте се чудили.

Ако трябва да обобщя къде се намираме, без значение колко от този политейнмънт е платен: точно никъде, граждански.

И това препотвърждава система, на която вече се „радвахме“ до 2013.

Но все пак да обясня. Терминът „politainment“ се отнася до два процеса: (1) политическо развлечение - как развлекателната индустрия експлоатира политически теми в различни развлекателни формати; и (2) развлекателна политика - как политическите актьори се възползват от своята известност (организиране на фотосесии, спектакли на партийни конгреси, участия в токшоу и т.н.), за да подобрят имиджа си и да популяризират определени проблеми. Нашите попадат в хипотеза 3: гениално са решили, че ако има достатъчно политейнмънт, специално във Фейсбук, няма нужда да се отговаря на въпроси относно програмата и самата система.

На нас не ни минават тия, но само на нас, стотината граждани. Дебелите отлично познават четвъртата власт и не само са я превзели, но и никой там, в националните телевизии etc., с извинение, не смее да пръдне, без да го е уговорил с важните „пратеници“ на дебелите.

Ерго, политейнмънт вместо реална критика. Всички партии ви предлагат само това.

И още: когато се дефинира в широк смисъл, политическото забавление надхвърля асоциацията си с информационното забавление, за да разгледа популярната култура като потенциално пространство за политически прозрения и дейност и да признае развлекателните формати като източници на политическо знание, ценностна ориентация и гражданска ангажираност.

Както свидетелстват все повече международни научни изследвания, новите хибридни медийни формати все повече ангажират "политическата реалност" в различни жанрове, традиционни и нови, в нови телевизионни формати като политическа сатира и телевизионно риалити, измислен реализъм (във филми, телевизия, теленовели и интерактивни видеоигри) и нови варианти на жанра на медийните събития за знаменитости.

Подобни изследвания признават, че удоволствията, които се намират в популярните културни формати на ежедневието, могат да бъдат и начини за култивиране на съзнателните мотиви на аудиторията за политическо участие.

Ерго: вярно ли кълвете на българския „политейнмънт“? Кога ще се организирате граждански, за да свалите властта на дебелите?

Да предположа – никога.

Не така, дет викат ФСБ.

Кой ще ни освободи от самото българско робство?

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.